Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаването на…

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 3.6.2026

COM(2026) 502 final

2026/0138(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаването на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за изчислителни облаци и ИИ (Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ)

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2026) 502 final} - {SWD(2026) 502 final} - {SWD(2026) 503 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

През последните години технологиите за изчислителни облаци и изкуствен интелект, свързаните услуги и приложения, се превърнаха от нови концепции в незаменими стълбове, които са в основата на функционирането на нашата икономика и общество. Изкуственият интелект отключва безпрецедентни възможности — от автоматизация и вземане на решения, основани на данни, до персонализирани услуги — докато облачните изчисления осигуряват изчислителния ресурс, софтуерните градивни елементи и интерфейсите, необходими за ефективно разработване и внедряване на изкуствен интелект. Бързото разпространение на изкуствения интелект доведе до безпрецедентно и нарастващо търсене на изчислителни мощности. Следователно изчислителните инфраструктури вече не са просто технически активи, а са се превърнали в стратегически ресурси, които са от решаващо значение за икономическата сигурност, суверенитета, устойчивостта и конкурентоспособността на Съюза.

Както се посочва в доклада на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, ЕС трябва да запази позициите си в области, където е необходим технологичен суверенитет, като сигурността и криптирането (решения за „суверенни облаци“), и по този начин да намали критичната зависимост от външни източници чрез укрепване на собствените си възможности и инфраструктура в областта на изчислителните облаци и изкуствения интелект. Във връзка с това докладът на Марио Драги призовава Европейската комисия да предприеме целенасочени действия, насочени към възстановяване и запазване на контрола върху данните и облачните услуги, разширяване на вътрешния изчислителен капацитет и създаване на стабилен финансов и кадрови механизъм, който да стимулира иновациите.

По-късно тези цели бяха заложени в европейския план за действие „Континент на ИИ“, в който се представя стратегическа пътна карта за осигуряване на европейското лидерство в областта на изкуствения интелект. От ключово значение за постигането на тази цел е връзката между пет основни области: изчислителни инфраструктури, данни, умения, разработване и внедряване на алгоритми за изкуствен интелект, както и опростяване на нормативната уредба. Целта на продължаващото разгръщане на инфраструктурни комплекси за ИИ и инфраструктурни гигакомплекси за ИИ е да се осигури широк достъп до изчислителни ресурси от ново поколение с голям капацитет за европейските предприятия и изследователи, които се нуждаят от възможности в областта на ИИ. В допълнение към това ЕС трябва да разшири капацитета си в областта на изчислителните облаци и центровете за данни, за да се поддържа по-широкото внедряване и разпространение на ИИ.

Ограниченият капацитет на центровете за данни на Съюза представлява сериозна заплаха за неговата способност да се възползва от цифровата трансформация и да внедрява решения, основани на ИИ, по-специално такива, за които се изискват мощности за изчисления с малко закъснение. По-конкретно има няколко пречки, които възпрепятстват бързото внедряване на центрове за данни в ЕС. Тъй като необходимостта от съхранение и обработка на данни продължава да нараства — особено поради значителния ръст на използване на ИИ — липсата на капацитет в центровете за данни в ЕС принуждава европейските предприятия да пренасочват критични работни натоварвания към инфраструктурата на чуждестранни хиперскейлъри. Това прави ЕС по-малко привлекателна дестинация за инвестиции в технологичния сектор в сравнение с региони, които разполагат с по-големи и по-евтини изчислителни ресурси.

Настоящата ситуация в областта на изчислителните облаци и ИИ се характеризира със силно изразена зависимост от ограничен брой доставчици от трети държави. Въпреки че пазарът на облачни услуги в ЕС се разраства значително, пазарният дял на доставчиците от ЕС спадна от 29 % през 2017 г. до 15 % през 2022 г. и оттогава насам е в застой.

Към момента три хиперскейлъра извън ЕС контролират над 70 % от европейския пазар за изчислителни облаци. Големите заварени оператори са подчинени на юрисдикциите на трети държави, в които се прилагат закони с извънтериториално действие, включително закони, изискващи достъп до данни и пренос на данни, които могат да влязат в противоречие с основните права на ЕС и рамките за защита на данните. Тази зависимост излага европейските ползватели и на рискове, свързани с прекъсване на дейността, особено в случаи, когато едностранни решения на субекти от трети държави биха могли да нарушат предоставянето на услугите.

На този фон Европа разполага с капацитети за научноизследователска и развойна дейност от световна класа, динамични общности за отворен код и солидна индустриална база в областта на изчислителните облаци и ИИ, които обаче все още остават до голяма степен неизползвани.

На този фон Комисията изготви предложението за Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ („предложението“), чиято цел е да се преодолее ограничената и географски концентрирана наличност на изчислителен капацитет в ЕС, както и рисковете, свързани със зависимостта от предоставянето на изчислителни облаци и ИИ от доставчици извън Европа. Предложението има за цел да

1)се увеличат изчислителният капацитет и ИИ, разработвани и внедрявани в ЕС чрез иновативни и устойчиви технологии за изчислителни облаци и ИИ;

2)се осигурят привлекателни условия за разгръщане на устойчив и иновативен изчислителен капацитет в целия Съюз;

3)се отговори на опасенията относно суверенитета на данните и непрекъснатостта на работата на изчислителните облаци и изкуствения интелект;

4)се подпомогне опазването на обществения ред, като предоставянето на облачни услуги стане по-устойчиво, особено в публичния сектор.

Предложението отговаря на необходимостта от координиран „екосистемен подход“, за да се повиши конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС в областта на изчислителните облаци и ИИ. То съчетава мерки от страна на предлагането за укрепване на вътрешния капацитет, мерки от страна на търсенето за насърчаване на внедряването, както и стратегически инструменти, които подпомагат иновациите и инвестициите в изчислителни облаци и ИИ. В него се обръща специално внимание на отворения код като средство за укрепване на технологичния суверенитет в съответствие със Стратегията на ЕС за отворен код, чиято цел е да насърчава европейски алтернативи с отворен код във всички слоеве на европейския технологичен стек.

На първо място предложението подкрепя проекти, които са резултат от инициативата за научни изследвания и иновации, стартирана в рамките на тази стратегия и реализирана съвместно с държавите членки. Тази инициатива ще обедини мрежи, изчислителни облаци, ИИ и софтуер в цялостни екосистеми с цел справяне със следните предизвикателства:

1)бъдещите предизвикателства в областта на енергийно ефективната изчислителна инфраструктура;

2)автономността в облачния стек;

3)усъвършенствани възможности на ЕС в областта на съвременните технологии с ИИ, като например авангарден ИИ, физически ИИ и промишлен ИИ;

4)внедряване на изчислителни облаци и ИИ в публичния и частния сектор.

С предложението се поставя специален акцент върху широкомащабни, междусекторни инициативи, насочени към най-стратегическите технологични и промишлени предизвикателства („големите предизвикателства“). Това ще докаже осъществимостта на тази инициатива и ще проправи пътя за подобни инициативи в бъдеще, с което ще се създадат условия за инвестиции в инфраструктура и технологии от ново поколение.

Второ, предложението отговаря на нарастващия недостиг на капацитет на центровете за данни чрез рамка, която опростява и хармонизира внедряването на центрове за данни в целия ЕС, като същевременно гарантира тяхната устойчивост. Целта е капацитетът на ЕС да се увеличи тройно през следващите пет до седем години и да се достигне необходимият капацитет до 2035 г., като същевременно се осигури балансирано от географска гледна точка внедряване в държавите членки. В подкрепа на това в предложението се представя механизъм за идентифициране и подпомагане на стратегически проекти за центрове за данни със значителна степен на вътрешна иновативност и устойчивост или които допринасят за балансираното разпределение на изчислителния капацитет.

Трето, предложението има за цел да намали рисковете, произтичащи от зависимостта на ЕС от трети държави по отношение на облачните услуги, чрез създаването на единна рамка за суверенитет на равнището на ЕС. С него се предоставя хармонизиран и подлежащ на одит набор от критерии на различни нива на суверенитет на облачните услуги. Освен това се осигурява рамка за оценяване и официално признаване на услугите на определено ниво на суверенитет. Накрая, с него държавите членки се задължават да извършват оценки на риска по отношение на суверенитета, за да определят кои подсектори и случаи на употреба следва да бъдат обслужвани от услуги, съобразени със съответните нива на суверенитет, с цел да се гарантира подходяща защита по отношение на поверителността на данните, да се осигури оперативна автономност и да се предотврати вреда, която би могла да наруши обществения ред.

В допълнение към преразглеждането на Акта за киберсигурността (АКС 2), което се отнася до рисковете, свързани с веригата на доставките, с предложението се гарантира, че възлагащите органи могат да използват суверенни облачни услуги. Заедно предложението и АКС 2 запълват дългогодишни пропуски в областта на суверенитета и нетехническите рискове. В същото време облачните услуги в Европа трябва да отговарят на високи стандарти за киберсигурност, което налага създаването на солидна рамка за киберсигурност, която да дава цялостен отговор на съвременните геополитически предизвикателства пред сигурността. В този законодателен контекст ще продължи работата по Европейската схема за сертифициране на киберсигурността за облачни услуги (EUCS).

С предложението най-накрая се осигурява рамка, чрез която възлагащите органи да вземат информирани решения за покупка и да използват своята пазарна сила за намаляване на съществуващите зависимости, включително чрез прилагането на специфични за сектора критерии за възлагане с добавена стойност от ЕС, както и чрез съвместна поръчка за насърчаване на иновациите и растежа, като се поставя акцент върху създаването на конкретни възможности за по-малките доставчици, установени в ЕС.

Взети заедно мерките, изложени в предложението, поставят основите на устойчива и високопроизводителна екосистема на ЕС за изчислителни облаци и ИИ. Те позиционират Европа не само като потребител на съвременни цифрови технологии, но и като глобален център за надеждна, суверенна и мащабируема цифрова инфраструктура, способна да определя стандартите, възможностите и пазарите на следващата технологична вълна.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Актът за данните обаче не съдържа елементи, които да допринесат за създаването на по-конкурентно предложение на европейски облачни услуги или да насърчат навлизането на пазара на по-разнообразен кръг от доставчици на облачни услуги.

Актът за данните проправя пътя към евентуално намаляване на зависимостите от доставчици извън ЕС, но не създава условия за по-суверенен и надежден сектор на изчисленията в облак в ЕС. Разпоредбите за възможност за смяна на облачните услуги и за оперативна съвместимост обаче дават възможност ползвателите да се ангажират в по-голяма степен с европейските облачни услуги. Следователно Актът за данните е стратегически инструмент за предложението.

Предложението е в съответствие и с Акта за цифровите пазари (АЦП). АЦП обхваща облачните услуги като основна платформена услуга, което означава, че доставчиците на облачни услуги, определени като контролиращи достъпа предприятия, трябва да спазват редица задължения с цел повишаване на справедливостта и достъпността на пазара. Досега нито един доставчик на облачни услуги не е определян за контролиращо достъпа предприятие по отношение на услугите му. На 18 ноември 2025 г. обаче Комисията започна три пазарни разследвания относно облачните услуги съгласно АЦП. С две от тези пазарни проучвания ще се оцени дали двама доставчици следва да бъдат определени като контролиращи достъпа предприятия за техните облачни услуги (т.е. дали те действат като важни посредници между бизнес ползвателите и крайните потребители). В третото пазарно проучване ще се оцени дали АЦП може ефективно се справят с практиките, които могат да ограничат конкурентоспособността и справедливостта в сектора на облачните изчисления в ЕС.

Въпреки че някои доставчици на облачни услуги биха могли да бъдат регулирани както съгласно настоящото предложение, така и съгласно АЦП, АЦП има различни цели и не съдържа мерки, които активно да насърчават използването на суверенни облачни услуги. Целта на АЦП е единствено да поддържа и насърчава справедлив и конкурентен пазар на изчислителни облаци в Съюза, като регулира специфично поведение от страна на компаниите, определени като контролиращи достъпа предприятия, и по този начин действа на различно ниво в сравнение с предложението, което поставя акцент върху внедряването и използването на предоставяните услуги.

Предложението допълнително подсилва основните цели на Акта за изкуствения интелект. Актът за изкуствения интелект хармонизира правилата за системи с ИИ и моделите на ИИ с общо предназначение, които ще се пускат на пазара в ЕС, като подобрява функционирането на вътрешния пазар и насърчава внедряването на ориентиран към човека и надежден изкуствен интелект по цялата верига на стойността. Актът за изкуствения интелект гарантира високо ниво на защита на здравето, безопасността и основните права. Той не засяга аспектите, свързани със суверенитета.

Освен това с предложението се допълва по-широката цифрова политическа рамка на ЕС, включително Стратегията на ЕС за отворен код, политическата програма „Цифрово десетилетие“ и Стратегията за използването на ИИ.

Стратегията на ЕС за отворен код предлага да се насърчава използването на отворения код с цел поддържане на суверенитета, конкурентоспособността и сигурността чрез поредица от целенасочени мерки, някои от които са предложени в Акта за развитието на изчислителни облаци и ИИ.

Политическата програма „Цифрово десетилетие“ се фокусира върху четири основни направления, в рамките на които се вписват нейните цели, а именно: i) население с цифрови умения и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии; ii) сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури; iii) цифрова трансформация на предприятията; и iv) цифровизация на публичните услуги. По-конкретно политическата програма „Цифрово десетилетие“ определя цел за наблюдение на внедряването на периферни възли, но не включва нито цел за измерване на напредъка при внедряването на мощности за изчисления или за центрове за данни в ЕС, нито конкретни допълнителни мерки за подкрепа на тяхното внедряване. Настоящото предложение допълва политическата програма „Цифрово десетилетие“, като се използва съществуващия мониторинг и по този начин се създават полезни взаимодействия със съществуващата рамка. Това допринася и за напредъка по всички четири основни направления на политическата програма „Цифрово десетилетие“, по-специално чрез въвеждането на конкретни мерки, насочени към разработването на иновативни технологии, подпомагащи изкуствения интелект, внедряването на разширени мощности за изчисления и създаването на рамка за доверие за подобрено използване на изчислителни облаци и ИИ.

Освен това стратегията за използването на ИИ определя конкретни мерки за оползотворяване на потенциал за промяна на изкуствения интелект, като акцентът е поставен върху насърчаването на внедряването му в ключови индустриални сектори и в публичния сектор. С нея се въвеждат и допълнителни мерки за подкрепа, насочени към укрепване на технологичния суверенитет на ЕС чрез справяне с междусекторните предизвикателства в областта на разработването и внедряването на ИИ. Предложението подкрепя тези цели и допринася за тяхното изпълнение чрез въвеждането на целенасочени мерки, насочени към подпомагане на развитието и внедряването на изчислителни облаци и ИИ, разширяване на достъпа до изчислителни мощности и укрепване на доверието в облачните услуги.

Предложението е напълно съвместимо със съобщението на ЕС „Международна стратегия на Европейския съюз в областта на цифровите технологии“ от юни 2025 г. С него се създава прозрачен и недискриминационен план за цифрова автономия, което позволява на ЕС да изгради устойчиви и суверенни технологични инфраструктури на своя територия, като същевременно осигурява надежден и правно обоснован модел за международни партньорства и многостранно управление в чужбина. То е в пълно съответствие с международните ангажименти и партньорства на Съюза и ще осигури достъп до вътрешния пазар на субекти от партньорски държави, които отговарят на изискваните нива на увереност на Съюза.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението допълва по-широката политическа рамка на ЕС в областта на киберсигурността и цифровата устойчивост.

Настоящото предложение трябва да се разглежда съвместно с предложението за преразглеждане на Акта за интегралните схеми, което включва мерки за насърчаване на инвестициите в усъвършенствани полупроводници, повишаване на устойчивостта на веригите на доставки и стимулиране на търсенето чрез засилено сътрудничество между веригата за доставки на полупроводници и крайните пазари.

Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС 2) подобрява управлението на киберриска при доставчиците на облачни услуги и центровете за данни в ЕС, което води до по-голямо доверие. Тя обаче не съдържа мерки за насърчаване на въвеждането и използването на такива услуги и е изцяло насочена към техническата киберсигурност, а не към по-широки съображения относно суверенитета.

Както беше посочено по-горе, предложението допълва акцента, поставен в Акта за киберсигурността върху киберсигурността на изчислителните облаци, като включва съображения относно суверенитета. Сертифицирането съгласно Акта за киберсигурността може да отговоря на техническите критерии за киберсигурност, но не е подходящо за разрешаване на въпроси относно суверенитета, които излизат извън рамките на тези технически елементи. Същевременно Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) работи по разработването на европейска схема за сертифициране на киберсигурността за облачни услуги (EUCS), която все още не е приета. Когато бъде финализирана, тя би могла да се използва в рамката за суверенните облачни услуги като начин да се гарантира, че дадена одитирана услуга отговаря на най-високите стандарти за киберсигурност. Освен това предложеното преразглеждане на Акта за киберсигурността засилва надеждността на веригата за доставки на ИКТ за хардуер и софтуер.

С предложението се подкрепят и целите на Акта за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). Актът за оперативната устойчивост на цифровите технологии определя задълженията за съответствие на доставчиците на облачни услуги. Той косвено обхваща доставчиците на облачни услуги, ако предоставят услуги на определени финансови субекти или ако ролята им е достатъчно значима от гледна точка на оперативната устойчивост. Актът има секторен обхват и се отнася конкретно за финансовия сектор. Съгласно Акта за оперативната устойчивост на цифровите технологии доставчиците на облачни услуги трябва да въведат система за управление на риска в областта на ИКТ и да провеждат редовни тестове за реагиране при инциденти, за да съответстват на изискванията за доставчици на критични услуги от трети страни. Финансовите институции, за които се отнася, които могат да бъдат държавни, трябва да извършват надлежна проверка на доставчиците на облачни услуги, с които работят.

С предложението се подкрепят и целите на европейската стратегия за Съюз на подготвеност, която определя зависимостта от критичната цифрова инфраструктура като системен риск и призовава за подход, който обхваща всички нива на управление, за осигуряване на непрекъснатостта на основните услуги при кризисни ситуации. Рамката за суверенитет, установена с настоящия регламент, и по-специално механизмът за оценка на риска, предвиден в член 29, допринася пряко за компонента „цифрова подготвеност“ на посочената стратегия, като гарантира, че услугите с изчислителни облаци и ИИ, които са в основата на управлението на извънредни ситуации, координацията на гражданската защита и операциите за реагиране при бедствия, се предоставят при подходящо ниво на увереност на Съюза. Следователно предложението е съгласувано с по-широките цели на политиката на Съюза в областта на устойчивостта и подготвеността и ги подкрепя.

Предложението е в съответствие със съществуващите правила за обработване на лични данни, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ. Макар Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ да урежда трансатлантическото предаване на данни обаче, тя не премахва опасенията относно суверенитета, свързани със зависимостта от доставчици от трети държави. По този начин предложението допълва Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, тъй като понятието за суверенитет излиза извън рамките на предаването на данни и се отнася и до оперативната автономност.

Предложението допълва и директивите за обществените поръчки. Публичните органи в ЕС разчитат в голяма степен на доставчици на облачни услуги извън ЕС, а свързаните с това проблеми налагат прилагането на нюансиран и целенасочен секторен подход, който не е обхванат от съществуващите директиви за обществените поръчки и трудно може да бъде отчетен в достатъчна степен чрез общ подход. Следователно предложението предлага специфичен за сектора подход към суверенитета, чиито многобройни аспекти не могат да бъдат разглеждани в хоризонталните достижения на правото на ЕС, които определят общите принципи за изготвянето на процедури за възлагане на обществени поръчки. Предложението включва допълнителни критерии за възлагане, които също са съобразени със спецификите на облачните услуги и критичните зависимости от трети държави в този сектор.

Предложението допълва Акта за цифровите мрежи, който подкрепя развитието на стабилни, бързи, сигурни и авангардни цифрови мрежи, като по този начин ще допринесе за внедряването на центрове за данни в ЕС, предпоставка за което е високоскоростната гигабитова свързаност и по-висока. Предложението се възползва от постиженията на Акта за цифровите мрежи в областта на свързаността и по този начин остава ориентирано към разгръщането на капацитета на центровете за данни, а не върху предварителното или паралелното изграждане на необходимата инфраструктура за свързаност. Актът за цифровите мрежи разглежда и въпроса за конвергенцията на мрежовата инфраструктура, включително случаите, в които доставчик на облачни услуги управлява електронна съобщителна мрежа и досега не е подлежал на изпълнение на задълженията по Европейския кодекс за електронни съобщения, въпреки че попада в неговия обхват. По този начин Актът за цифровите мрежи ще изясни процедурите за свързаност между доставчиците на различни мрежи и другите участници на пазара в рамките на по-широко сътрудничество в екосистемата.

Предложението допринася за постигането на целите на Директивата за енергийната ефективност, насочени към насърчаване на по-голяма енергийна ефективност в сектора на центровете за данни. Освен съображенията, свързани с прозрачността и репутацията, обаче той не създава стимули за операторите на центрове за данни да подобрят резултатите си в областта на устойчивостта и не съдържа мерки за ускоряване на внедряването на устойчиви центрове за данни в целия ЕС или за увеличаване на свързаните с това инвестиции.

По сходен начин Кодексът на ЕС за енергийна ефективност в центровете за данни не засяга мерките за създаване на център за данни, а се фокусира изцяло върху практиките за експлоатацията му. Затова предложението предвижда мерки за насърчаване на разгръщането на енергийно ефективни центрове за данни в съответствие със стратегическата пътна карта за цифровизация и ИИ в енергетиката, която има за цел да оптимизира енергопотреблението в цифровите технологии, като същевременно ускори двойния преход на ЕС към екологична и цифрова трансформация. За да се определи кои центрове за данни са устойчиви, в предложението има позоваване на схемата за класиране, разработена в рамките на Директивата за енергийната ефективност.

Предложението допълва и пакета за европейските електроенергийни мрежи, чиято цел е да се гарантира, че мрежите са изградени и готови да поемат бъдещите натоварвания по хоризонтален начин. В този случай предложението се фокусира върху центровете за данни като крайни потребители на капацитета на електроенергийната мрежа и гарантира, че при избора на местоположението им се отчита наличността на капацитет на мрежата, като информацията се обменя достатъчно рано, за да бъде включена в планирането на мрежата и по този начин да се осигури навременното свързване на центровете за данни.

В пакета за европейските електроенергийни мрежи се посочват начини, по които държавите членки могат да ускорят свързването към мрежата, включително чрез по-ефективна организация на списъка с чакащи за свързване към мрежата, например като се вземат предвид готовността на проекта и доколко е подходящ за електроенергийната мрежа, вместо да се прилага подход за свързване по реда на постъпване на исканията. Тези съображения са включени в предложението.

Предложението допълва Директивата за енергията от възобновяеми източници и може да я използва. Възможно е да има полза от по-голямата достъпност на енергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение за центровете за данни дори ако самите те не попадат в обхвата на директивата. Близостта до зони за ускорено развитие на възобновяеми енергийни източници също може да бъде важен фактор при определянето на обекти за по-бързо внедряване на центрове за данни.

Актът за ускоряване на промишлеността предвижда мерки за ускоряване на процедурите по издаване на разрешения, включително въвеждане на принципа „един проект — една процедура“ и въвеждане на единна цифрова процедура, която да обхваща целия процес на издаване на разрешения. Съгласно Акта за ускоряване на промишлеността се изисква също така държавите членки да определят поне една зона за ускоряване на промишленото производство или клъстер, където да се прилагат допълнителни мерки за улесняване на стопанската дейност, включително приоритетен достъп до суровини и достъп до финансиране от ЕС. Тъй като предложените мерки за ускоряване на производството обаче обхващат единствено производствените съоръжения и не отчитат специфичните нужди на центровете за данни, както и ползите от тях, те са изключени от обхвата на Акта за ускоряване на промишлеността. Вземайки предвид тези различия, предложението допълва общите мерки за ускоряване на промишлеността с мерки, специално насочени към ускореното внедряване на центрове за данни.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за настоящото предложение е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който оправомощава ЕС да приема мерки за подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизиране на националните разпоредби.

Настоящата разпокъсаност при внедряването на центрове за данни се дължи на различията в националните подходи към разширяването на капацитета, изискванията за устойчивост и процесите на издаване на разрешения. Тези рискове водят до регулаторни разминавания, които биха могли да подкопаят вътрешния пазар.

Вариациите в практиките при възлагането на обществени поръчки за облачни услуги, както и несъгласуваните критерии за суверенитет, могат да попречат на възможността на доставчиците да осъществяват безпроблемна дейност във всички държави членки, което води до неефективност на пазара и неравностойни условия на конкуренция.

Предвид тези предизвикателства намесата на равнището на ЕС под формата на законодателно предложение е оправдана съгласно член 114 от ДФЕС, тъй като целта е да се премахнат бариерите пред вътрешния пазар и да се осигурят равни условия за доставчиците на облачни услуги.

Освен това предложението се основава на член 173, параграф 3 от ДФЕС, в който е предоставено правното основание за мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността на промишлеността и капацитета за иновации на ЕС. Настоящият недостиг на изчислителен капацитет в ЕС ограничава възможността на европейските предприятия да се възползват напълно от използването на технологии за изчислителни облаци и ИИ, особено тези, които изискват изчисления с малко закъснение и високоскоростни изчисления. Чрез увеличаване на достъпността на енергийно ефективни изчислителни капацитети, както и чрез разработването и внедряването на авангардни технологии за изчислителни облаци и ИИ, тази инициатива пряко допринася за укрепването на конкурентоспособността на промишлеността и технологичното лидерство на Европа в съответствие с целите на член 173, параграф 3 от ДФЕС.

Предвид двойната цел на предложението — да се намалят нарушенията на вътрешния пазар и да се засили конкурентоспособността на промишлеността на ЕС — то ще бъде прието като единен законодателен акт съгласно комбинираното правно основание, състоящо се от член 114 и член 173, параграф 3 от ДФЕС. Тази комбинирана правна основа осигурява единен регулаторен отговор на взаимосвързаните предизвикателства във връзка с разпокъсаността на пазара и изграждането на стратегически промишлен капацитет в рамките на екосистемата на ЕС за изчислителни облаци и ИИ.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Действията на ЕС имат ясна добавена стойност при решаването на проблема с ограничената и географски концентрирана наличност на изчислителен капацитет. Чрез осигуряване на единен подход за ускоряване на внедряването на центрове за данни се дава възможност за съгласувано планиране и внедряване на изчислителния капацитет по балансиран в географско отношение начин, като същевременно се избягва надпреварата за достигане на най-ниски равнища и се намалява регулаторната сложност за инвеститорите и операторите на центрове за данни.

ЕС е в уникална позиция да гарантира, че политиките за инвестиции и ускоряване отразяват общите приоритети и предотвратяват разпокъсаността. Действия на равнището на ЕС биха гарантирали, че всички предприятия и държавни администрации имат достъп до достатъчен изчислителен капацитет, който да задоволи нуждите и, което е предпоставка за превръщането на Европа в континент на ИИ.

В търсене на решение на зависимостта от облачни услугите, предоставяни от доставчици извън Европа, действията от страна на ЕС носят ползи, които надхвърлят това, което държавите членки биха могли да постигнат поотделно, особено за справяне с базисните неефективности на пазара, свързани с непълната информация. Това ще подобри функционирането на вътрешния пазар и ще даде възможност на доставчиците на облачни услуги да разширят дейността си извън националните си пазари.

•Пропорционалност

В предложението се възприема целенасочен и пропорционален подход за преодоляване на критичните затруднения на единния пазар, по-конкретно дефицит на изчислителен капацитет и прекомерната зависимост от доставчици от трети държави. Предложенията за решение се ограничават до мерки, които са от съществено значение за постигането на основните цели на предложението, а именно укрепване на технологичния суверенитет на ЕС, насърчаване на конкурентоспособен пазар на изчислителни облаци и ИИ в ЕС и подкрепа на повишаване на достъпността на устойчиви изчислителни ресурси в ЕС.

Като поставя акцент върху хармонизираните стандарти за суверенни облачни услуги, рационализираното внедряване на центрове за данни и механизмите за сътрудничество в рамките на ЕС, предложението избягва прекомерната регулация, като същевременно е насочено директно към справяне със структурните бариери, които възпрепятстват цифровия напредък в цяла Европа. Избраните мерки представляват най-подходящия и най-ненатрапчивия начин за преодоляване на констатираните пазарни и регулаторни пропуски, тъй като те използват съществуващите инструменти на ЕС, като същевременно въвеждат само такива нови разпоредби, които са необходими за съгласувано и ефективно прилагане.

Предложението ще доведе до преки разходи за привеждане в съответствие, които обхващат както административни разходи, така и разходи за корекции. Тези разходи ще се поемат предимно от националните и местните публични органи, както и от предприятия като оператори на центрове за данни, доставчици на облачни услуги, както и от техните подизпълнители и субекти от частния сектор, които осъществяват дейност в секторите, изброени в приложение I към Директивата за МИС 2, за да постигнат съответствие със задълженията, предвидени в настоящия регламент.

Проучването на различните варианти и техните очаквани разходи и ползи обаче доведе до балансиран проект на инструмента. Разходите за публичните власти ще бъдат компенсирани чрез ползите от намаляването на общите разходи, произтичащи от собствеността над ИТ системи и от по-бързите и надеждни процеси за възлагане на обществени поръчки, докато разходите за предприятията ще бъдат компенсирани от ползите от по-добрата предвидимост на регулаторната политика и от намалената разпокъсаност на националните подходи, както и от административното опростяване.

•Избор на инструмент

Комисията предлага регламент като най-подходящия правен инструмент за постигане на целите на предложението, предвид капацитета му да гарантира еднакво прилагане и незабавно действие във всички държави членки. Регламентът осигурява необходимата правна сигурност и съгласуваност за пълно хармонизиране на регулаторната рамка за облачните услуги. Този подход е от съществено значение за премахването на бариерите пред единния пазар, особено в области като суверенитет и стандарти за устойчивост, в които различията в националните правила биха могли в противен случай да подкопаят технологичния суверенитет и конкурентоспособността на ЕС. Предвид геополитическата спешност, включително необходимостта от намаляване на стратегическата зависимост от доставчици от трети държави, регламентът гарантира бърз, координиран и общоевропейски отговор, като предотвратява забавяния или несъответствия, които биха могли да възникнат, ако държавите членки действат по-независимо.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

В периода от октомври 2024 г. до ноември 2025 г. бе проведена обширна консултация със заинтересованите страни, която включваше следните консултативни дейности.

В периода от април до юли 2025 г. Комисията организира обществена консултация, състояща се от онлайн анкета и покана за предоставяне на данни, с цел заинтересованите страни да представят подробни становища, в които да изложат своите виждания и препоръки относно целите и предложените действия, предвидени в предложението, като същевременно предоставят пряка информация, която да послужи за изготвянето на варианти на политиката. Получени бяха общо 436 отговора: 243 по анкетата за консултацията и 193 по поканата за предоставяне на данни.

Консултацията беше допълнена от поредица от работни срещи, семинари и кръгли маси. Те включваха: i) 6-ото общо събрание и форум на Европейския алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак; ii) кръгли маси, а именно за инвестициите в изчислителни облаци с участието на финансови инвеститори, за мерки на политиките за улесняване на интегрирането на центровете за данни в електроенергийната мрежа на ЕС, с изпълнителните директори на европейски доставчици на облачни услуги относно разработването на суверенни облачни услуги в ЕС и с Американската търговска камара; iii) семинари с участието на представители на индустрията, академичните среди и държавните органи, посветени на икономическата динамика на стека за ИИ; и iv) презентации за бъдещата политика на ЕС в областта на изчислителните облаци и ИИ с представители на индустрията.

Комисията поддържаше също така постоянен диалог със съответните органи на държавите членки, обединени в неформалната група за сътрудничество в областта на изчислителните облаци на държавите членки в рамките на Европейския алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак, като той беше допълнен от целенасочени двустранни срещи.

Освен това Комисията проведе допълнителни двустранни разговори с трети държави, сред които Япония, Швейцария и Обединеното кралство, за да представи и обсъди разглежданите варианти на политиката, като същевременно събра информация за най-добрите практики и оцени външния ефект на разгледаните мерки.

Накрая, Комисията проведе над 100 двустранни срещи с широк кръг от заинтересовани страни, включително представители на индустрията, академични институции, аналитични центрове и организации на гражданското общество, които подпомогнаха формулирането на предложените варианти на политиката.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията възложи на консорциум, ръководен от Technopolis Group, да проведе изследване, с което да се подпомогне етапът на събиране и анализ на данни в рамките на оценката на въздействието, предшестваща предложението. Изследването включваше редица дейности за ангажиране на заинтересованите страни, сред които над 60 целеви интервюта, анкети (с над 250 отговора) и работни срещи (с над 100 участници).

•Оценка на въздействието

Предложението е придружено от подробна оценка на въздействието, чиято окончателна версия беше представена пред Комитета за регулаторен контрол на 30 април 2026 г. На 8 май 2026 г. Комитетът изрази положително становище, придружено от искане за допълнителни подобрения.

•Основни права

Предложението беше подложено на цялостна оценка на последиците по отношение на основните права, като беше обърнато специално внимание на защитата на личните данни, гарантирана съгласно член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С предложението се въвежда рамка за суверенни облачни услуги, която постановява строги гаранции, за да се гарантира, че обработването на лични данни, засягащи граждани на ЕС, е в съответствие със стандартите на ЕС за защита на данните, включително ОРЗД. Задавайки тези стандарти, с предложението се свеждат до минимум рисковете, свързани с обработката на данни, която не е в съответствие с изискванията, като същевременно се укрепва доверието в цифровата инфраструктура.

Една от основните цели на предложението е да се намали зависимостта от доставчици от трети държави, чиято дейност може да се регулира от юрисдикции извън ЕС, които може да позволяват достъп до данни и прехвърляне на данни. Следователно предложението подобрява защитата на личните данни, като гарантира, че тези данни остават под ефективния надзор на органите на ЕС, включително агенциите за защита на данните в държавите членки и Европейския комитет по защита на данните. Този подход засилва правната сигурност и защитава правото на неприкосновеност на личния живот, заложено в Хартата.

Освен това с предложението се насърчава създаването на конкурентен единен пазар на услугите, свързани с изчисления в облак, като доставчиците са изцяло обвързани със законодателството на ЕС и са обект на приложимите задължения. Така не само се подобрява достъпността на данните и непрекъснатостта на услугите, но и се гарантира, че правните задължения в ЕС, като например тези, свързани с правата на субектите на данни и регулаторния надзор, се спазват последователно. Чрез разширяване на присъствието на пазара на доставчиците, установени в ЕС, с предложението допълнително се внедрява защитата на основните права в цифровата екосистема, като се предоставят по-солидни гаранции срещу непозволен достъп или злоупотреба с лични данни. Пропорционалността на тези мерки е внимателно преценена, за да се постигне баланс между иновациите и необходимостта от защита на правата в съответствие с принципите на Хартата.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението върху бюджета от предложението е подробно описано в приложената финансова обосновка. За ефективното изпълнение на инициативата са необходими 25 еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ), състоящи се от 9 длъжности по щатното разписание и 16 договорно наети служители. Тази конфигурация от персонал ще бъде постигната чрез комбинация от преразпределение на служители и набиране на нови кадри. По-конкретно 15 настоящи служители ще бъдат преразпределени в рамките на Комисията, за да подпомогнат инициативата, като използват своя експертен опит и познанията си в управлението на подобни дейности. Необходимият персонал ще бъде избран от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и ГД „Информатика“, където в момента е разпределен в съответните отдели, или ще бъде преразпределен в рамките на службите на Комисията. За да се допълнят тези налични ресурси, за инициативата ще са необходими още 10 ЕПРВ: 6 ЕПРВ за ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и 4 ЕПРВ за ГД „Информатика“. Тези допълнителни служители ще бъдат наети с цел да се подсили сегашното равнище на персонала, за да се гарантира успешното изпълнение на инициативата и ефективното осъществяване на новите дейности и задачи.

Допълнителните административни разходи, свързани с новите задачи, описани в предложението, ще се финансират предимно чрез приходи от такси, които се отнасят към вътрешните целеви приходи, като по този начин се гарантира устойчив и жизнеспособен модел на финансиране. По-конкретно приходите от такси ще се използват за финансиране на дейности, свързани със съвместните обществени поръчки, както и за управлението на инициативата за сървърен проект „Еврооблак“, чиято цел е да улесни заинтересованите държави членки при споделянето на неизползван капацитет на облачни услуги и центрове за данни.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Комисията следва да наблюдава прилагането на предложения регламент и да оценява неговата ефективност във времето. Пет години след влизането му в сила Комисията следва да направи преглед на функционирането на предложения регламент и да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета. Тези доклади ще бъдат публично достъпни и ще разглеждат подробно ефективното изпълнение и правоприлагане на предложения регламент.

•Подробно разяснение на специфичните разпоредби на предложения регламент

Дял I от предложения регламент съдържа общите разпоредби, включително предмета (член 1) и определенията (член 2).

Дял II съдържа разпоредбите, които определят рамката за осъществяване на дейностите по разработване и внедряване в цялата екосистема за изчислителни облаци и ИИ. Рамката е структурирана в инициативи за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ и се подсилва с допълнителни мерки. В глава I, член 3 се определя общата цел на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ, която цели подпомагане на научните изследвания и иновациите и постигането на капацитет в голям мащаб в екосистемата на Съюза за изчислителни облаци и ИИ. В член 4 се определят оперативните цели на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и изкуствения интелект. В член 5 се въвежда мрежа от центрове за опит и ускоряване за ИИ, изградена върху европейски цифрови иновационни центрове и имаща за цел да подпомогне постигането на целите на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ. В член 6 се определят механизмите за изпълнение на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ. Член 7 изисква държавите членки да приемат национална стратегия за изчислителни облаци и ИИ, която да е в съответствие с целите на регламента, в срок от една година от влизането му в сила. В член 8 се определят критериите, по които проектите се признават от Комисията за приоритетни проекти за ИИ от най-високо ниво. Член 9 подкрепя разпределението на изчислителни ресурси за ИИ за приоритетни проекти в областта на ИИ от най-високо ниво, като същевременно подкрепя проекти за промишлен ИИ и за физически ИИ, както и разработването и внедряването на модели с ИИ за публичния сектор.

В дял III са изложени разпоредбите относно капацитета на центровете за данни. В глава I, член 10 се определят задълженията на държавите членки да определят зони за ускоряване на центровете за данни на тяхна територия там, където разгръщат капацитет за центрове за данни. В член 11 се определят условията в зоните за ускоряване на центровете за данни. Член 12 въвежда задължение за държавите членки да определят единни информационни точки или, когато е възможно, да подобрят или интегрират вече съществуващите единни информационни точки за операторите на проекти за центрове за данни в зоните за ускоряване на развитието на центрове за данни, както и допълнителни принципи, които трябва да бъдат спазени по отношение на отговорностите на информационния център. Член 13 урежда улеснените административни процедури и процесите за издаване на разрешения за проекти за центрове за данни, внедрени в зони за ускоряване на развитието на центрове за данни. В глава II, член 14 се определя механизмът за подаване на заявления за интерес, както и условията и процедурата за определяне от Комисията на стратегически проекти за центрове за данни. В глава III член 15 се установява механизъм, чрез който Комисията да наблюдава напредъка на Съюза по отношение на увеличаването на наличния изчислителен капацитет, обема на търсенето на капацитет за центровете за данни и размера на недостига на капацитет.

Дял IV съдържа разпоредбите, отнасящи се до автономията и внедряването. В глава I, раздел 1, член 16 се определя рамка на Съюза за суверенитет в областта на облачните изчисления, състояща се от четири нива на увереност, и се въвеждат изискванията, установени в приложение II към регламента, за да се счита, че облачните услуги осигуряват нива на увереност на Съюза от 1 до 4. С член 17 се въвежда механизъм, чрез който доставчиците на облачни услуги могат да бъдат признати като предоставящи ниво на увереност на Съюза 1, 2, 3 или 4, като за целта те трябва да подадат заявление за признаване до националния компетентен орган по мястото на установяване. В член 18 са определени условията и механизмът за евентуално признаване на трети държави като предоставящи достатъчни гаранции, за да могат облачните услуги, управлявани от съответната трета държава, да отговарят на изискванията за ниво на увереност на Съюза 3. В раздел 2, член 19 се определят условията за самооценяване на съответствието, с което се удостоверява съответствие с изискванията на ниво на увереност на Съюза 1. В раздел 3, член 20 се определя рамката за оценка, извършвана от одитиращите организации съгласно изискванията за нива на увереност на Съюза 2—4. В член 21 са определени изискванията за одитните доказателства, които трябва да бъдат събрани в рамките на оценката от трета страна на изискванията съгласно нива на увереност на Съюза 2—4. В член 22 се определя задължението на Комисията да създаде и поддържа централно хранилище на услугите, признати като предлагащи нива на увереност на Съюза 1—4. В член 23 се определят задълженията за прозрачност на доставчиците на облачни услуги да докладват за всякакви съществени промени, които биха могли да обосноват промяна в признаването им като доставчици, предлагащи нива на увереност на Съюза 1—4. В член 24 са определени санкциите и правилата за компенсация, приложими при нарушения от страна на доставчиците на облачни услуги. В раздел 4, член 25 са определени задълженията на държавите членки за определяне на национален компетентен орган. В член 26 са определени правомощията на националните компетентни органи, дадени им от държавите членки. В раздел 5, член 27 са определени принципи на взаимопомощ между националните компетентни органи на държавите членки в контекста на обмена на информация и провеждането на разследвания за целите на настоящия регламент. В член 28 са определени принципите на трансграничното сътрудничество между националните компетентни органи на държавите членки в контекста на действията по правоприлагане. В глава II, раздел 1, член 29 се определят задълженията на държавите членки и субектите на Съюза да извършват оценки на риска, за да установят необходимото ниво на съответствие спрямо нивата на увереност на Съюза 2—4 за различните дейности в публичния сектор. В член 30 се определят задълженията на възлагащите органи, които възлагат обществени поръчки за облачни услуги, да възлагат като минимално изискване ниво на увереност на Съюза 1. Когато при оценка на риска се установи, че дейността на такива възлагащи органи е от значимост за обществения ред, те трябва да възлагат обществени поръчки и да използват услуги единствено на доставчици, за които е признато, че отговарят на нива на увереност на Съюза 2, 3 или 4. С раздел 2, член 31 се позволява на субекти от частния сектор по смисъла на Директивата за МИС 2 да извършват оценки на въздействието с цел, подобна на тази на оценките, извършвани от субекти на Съюза и органи от публичния сектор. В раздел 3, член 32 се определят задълженията на възлагащите органи на държавите членки да прилагат критериите за добавена стойност на Съюза при възлагането на обществени поръчки за облачни услуги и системи с ИИ в обхвата на регламента. В член 33 се определят задълженията на държавите членки да следят за възлагането на обществени поръчки за иновации в областта на облачните услуги и системите с изкуствен интелект, въвежда се опростена рамка за отчитане и се създават връзки с националните стратегии за изчислителни облаци и ИИ, в рамките на които държавите членки трябва да изготвят планове за постигане на целите на този член. С глава III, член 34 се създава Европейската облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“) и се определят обхватът и целите ѝ. С член 35 се определят условията, приложими за споделянето на услугите на центрове за данни и облачните услуги в рамките на федерацията „Еврооблак“. В член 36 се определя как Комисията може да възстанови разходите, направени във връзка с федерацията „Еврооблак“, включително разходите за създаването на федерацията „Еврооблак“ и на платформата, която осигурява споделянето на услуги между нейните членове. В глава IV, член 37 се определят условията, при които Комисията да извършва дейности по възлагане на обществени поръчки за субекти на Съюза, за възлагащи органи от държавите членки и за партньорски организации, избрани от Комисията, включително чрез установяване на необходимите дерогации от Финансовия регламент. В член 38 се определят необходимите разпоредби за прилагане на рамката за съвместни поръчки, включително механизмът за управление. В член 39 се определят приложимите правила за обществените поръчки. В член 40 се определя механизмът за компенсация за разходите, направени от Комисията във връзка с функционирането на рамката за съвместни поръчки, чрез такси, налагани на участващите възлагащи органи. В глава VI, член 41 се определят задълженията на субектите на Съюза и органите от публичния сектор да насърчават и улесняват използването на решения с отворен код вместо патентовани. В член 42 се определят изискванията за споделяне и повторно използване на софтуер, разработен от или за субекти на Съюза и органи от публичния сектор. В член 43 се определя задължението на Комисията да осигури и поддържа каталог на решения с отворен код. В член 44 се определят правилата за създаване на мрежа от програмни бюра за отворен код в държавите членки.

В дял V са изложени заключителните разпоредби, включително правомощието на Комисията да приема делегирани актове (член 45) и актове за изпълнение (член 46), клаузата за преразглеждане (член 47) и разпоредбите относно влизането в сила и датите на прилагане на регламента (член 48).

2026/0138 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 173, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 2 ),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съюзът се ангажира да се превърне в световен лидер в областта на изкуствения интелект (ИИ). Чрез създаване на условия за ускоряване на иновациите, повишаване на ефективността и по-разумно вземане на решения ИИ допринася за значителни икономически, екологични и социални ползи и е основен фактор за стимулиране на конкурентоспособността. За да се възползва напълно от ползите от ИИ в ключови сектори на икономиката, Съюзът следва да действа амбициозно и далновидно, като развива потенциала си за иновации, укрепва конкурентоспособността си и сигурността на доставките, и същевременно засилва технологичния си суверенитет и стратегическата си автономност в областта на авангардните цифрови технологии.

(2)Съюзът вече положи солидна основа за утвърждаването на Европа като водещ континент в разработването и внедряването на ИИ, по-специално чрез обявяването на плана за действие „Континент на ИИ“ ( 3 ) и Стратегията за използването на ИИ ( 4 ). С Регламент (ЕС) 2023/2854 ( 5 ) на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване (Акт за данните) и стратегията за съюз на данните ( 6 ), Съюзът създаде и необходимата рамка за изграждане на сигурен и оперативно съвместим единен пазар на данни, който е в основата на внедряването на ИИ.

(3)Европейският парламент, Съветът, Комисията и държавите членки се ангажираха да си сътрудничат за постигането на технологичния суверенитет на Съюза по открит начин, по-специално чрез сигурни и достъпни цифрови и информационни инфраструктури, които дават възможност за други технологични разработки, като подкрепят конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността и икономиката на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (МСП) ( 7 ) и малките предприятия със средна пазарна капитализация (МПСПК) ( 8 ), и устойчивостта на веригите на стойността на Съюза, както и чрез насърчаване на екосистемата на стартиращите предприятия, включително чрез безпроблемното функциониране на бившите европейски цифрови иновационни центрове (ЕЦИЦ), които бяха преориентирани като центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ (Центрове за ИИ).

(4)Съюзът става все по-зависим от ограничен брой доставчици на облачни услуги от трети държави. Укрепването на капацитета на Съюза за разработване и внедряване на технологии за изчислителни облаци и ИИ на негова територия се превърна в стратегически приоритет за конкурентоспособността, сигурността на доставките и технологичния суверенитет на Съюза, както е изтъкнато в доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност ( 9 ) и в съответствие със съобщението за укрепване на икономическата сигурност на ЕС ( 10 ). Тези предизвикателства пред екосистемата на Съюза за изчислителни облаци и ИИ налагат изграждането на технологичен капацитет в голям мащаб и подкрепа за дейности по научни изследвания и иновации, като изискват колективни усилия от страна на държавите членки с подкрепата на Съюза за разработването и внедряването на технологии за изчислителни облаци и ИИ, както и на капацитет за облачни изчисления в голям мащаб.

(5)Тези зависимости се изразяват не само в ограничени пазарни дялове за европейските доставчици на облачни услуги, но и в съществени рискове за оперативната автономност, устойчивостта и сигурността на Съюза. Съветът призова за приемането на Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ, който да включва общи критерии за суверенни облачни услуги, което ще позволи да се преодолеят рисковете, свързани с липсата на прозрачността на пазара и със зависимостта, включително екстериториалните последици от законодателството, прието от трети държави ( 11 ).

(6)Следва да се създаде рамка за повишаване на устойчивостта и сигурността на Съюза в областта на технологиите за изчислителни облаци и ИИ, която да укрепи екосистемата на Съюза за изчислителни облаци и ИИ чрез намаляване на зависимостите, засилване на технологичния суверенитет, стимулиране на инвестициите и укрепване на капацитета, сигурността, адаптивността и устойчивостта на веригата за доставки на облачни услуги и ИИ в Съюза.

(7)Рамката преследва отделни цели, като се основава на две различни правни основания.

(8)На първо място е необходимо да се укрепят конкурентоспособността, капацитетът и устойчивостта на технологичната и индустриалната база на Съюза в областта на технологиите за изчислителни облаци и ИИ в съответствие с член 173, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Такива мерки не следва да водят до хармонизиране на националните законови или подзаконови разпоредби. За тази цел с настоящия регламент се създават инициативата за лидерство в областта на изчислителните облаци и инициативата за лидерство в областта на ИИ (наричани по-нататък „инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ“), с цел да се насърчи развитието на авангардни технологии и инфраструктура в областта на технологиите за изчислителни облаци и ИИ и да се осигури тяхното широкомащабно внедряване, като по този начин се преодолее разминаването между усъвършенстваните способности за научни изследвания и иновации на Съюза и тяхната устойчива експлоатация.

(9)Второ, най-добрият начин за постигане на необходимия изчислителен капацитет и устойчивост на екосистемата за изчислителните облаци и ИИ е чрез мерки за хармонизиране на равнището на Съюза въз основа на член 114 от ДФЕС. За да се гарантира функционирането на вътрешния пазар, е необходима единна и съгласувана регулаторна рамка, която да хармонизира определени условия за доставчиците и внедрителите на облачни услуги, включително изграждането на капацитет и предоставянето на облачни услуги.

(10)Определението за „облачна услуга“ в настоящия регламент следва да съответства на това в член 6, точка 30 от Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ), където „компютърна услуга „в облак“ се определя като цифрова услуга, която дава възможност за администриране при поискване и широк отдалечен достъп до променлив по мащаб и еластичен набор от компютърни ресурси, които могат да бъдат ползвани съвместно, включително когато тези ресурси са разпределени на няколко места. Това определение за „облачна услуга“ обхваща достъпа при поискване до системи с ИИ, както са определени в член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) 2024/1689 („Акт за изкуствения интелект“) ( 13 ) на Европейския парламент и на Съвета, които се хостват и управляват дистанционно. Само доставката и предоставянето на система с ИИ представляват част от услугата. Самата система с ИИ и нейният базов модел са изключени от обхвата на това определение.

(11)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подсилят конкурентоспособността и устойчивостта на технологичната и индустриалната база на Съюза в тези области, като същевременно укрепят капацитета за иновации на неговата екосистема за изчислителни облаци и ИИ и осигурят внедряването на широкомащабни цифрови инфраструктури в съответствие с целите, заложени в плана за действие „Континент на ИИ“ и стратегията за използването на ИИ. По-конкретно инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да увеличат капацитета за изчислителни облаци и центровете за данни в Съюза, като същевременно насърчават развитието на авангардни технологии в областта на изчислителните облаци и ИИ, както и широкото им внедряване в икономиката на Съюза. Това следва да доведе и до авангардни научни изследвания в областта на секторно ориентираното внедряване на авангарден физически и промишлен ИИ. Стратегията за използването на ИИ следва да разшири амбициите и целите, заложени в плана за действие „Континент на ИИ“, и да бъде актуализирана при необходимост, за да отразява най-новите технологични разработки и постигнатия напредък в рамките на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ.

(12)За да се постигнат тези общи цели, инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подкрепят допълващи оперативни цели, замислени като осъществими инициативи, които да бъдат реализирани на равнището на Съюза.

(13)За да могат центровете за данни да действат като основни стратегически инструменти на устойчивия цифров преход, инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подкрепят капацитет за научни изследвания и иновации за разработване на технологии за центрове за данни, които от самото си проектиране и през целия си експлоатационен цикъл да следват принципите на енергийна и ресурсна ефективност с цел постигане, на устойчивост в голям мащаб. Това включва усъвършенстване на изчислителни технологии, които са ефективни от гледна точка на ресурсите, като например оптимизация на енергийната и водната ефективност, използване на нововъзникващите квантови изчислителни технологии, разработване на базирани на ИИ технологии за повишаване на ефективността на сървърите, интегриране на изчислителната инфраструктура с енергийните мрежи, насърчаване на внедряването на чиста енергия и производството на енергия на място в центровете за данни. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също така да осигуряват достъп до пилотни линии за технологии за центрове за данни, с цел да насочват и ускоряват внедряването на иновациите на пазара. Тези пилотни проекти следва да служат като демонстрационни съоръжения за авангардни технологии в областта на центровете за данни и полупроводникови технологии за периферни изчисления, прототипи на квантови изчислителни технологии и базирани на ИИ инструменти за управление на центрове за данни.

(14)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също да подкрепят научноизследователските и развойни дейности, както и внедряването на технологии за облачен стек, с цел преодоляване на недостига на капацитет и укрепване на технологичната автономност на Съюза. По-конкретно инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да насърчават разработването на алтернативни платформи за облачни стекове за стратегически сектори. Следва също така да се улесни разработването на сървъри и софтуер, оптимизирани за ИИ, включително процесори и ускорители, произведени и проектирани в Съюза, като например тези, разработени съгласно Регламент (ЕС) 2026/XXX ( 14 ) на Европейския парламент и на Съвета. Освен това както инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ съгласно настоящия регламент, така и инициативата „Интегрални схеми за Европа“ 2.0, подкрепяна от този регламент, следва да насърчават съвместното проектиране и съвместната оптимизация на разработването на хардуер и софтуер, както и интегрирането на изчислителните инфраструктури за ИИ. Освен това инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подкрепят допълващото се разработване и внедряване на интелигентна и сигурна облачна платформа за мидълуер за общите европейски пространства на данни в съответствие със стратегията за съюз на данните.

(15)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също да насърчават разработването на технологии, основаващи се на отворени стандарти, отворени спецификации и отворен код, както и да подпомагат развитието на иновативни, конкурентоспособни и устойчиви технологии в областта на изчислителните облаци и ИИ. Следва да насърчават работата по отворени стандарти и спецификации, както и създаването на фондации за софтуер с отворен код, които подпомагат проектирането, разработването и поддръжката на компоненти с отворен код, по-специално чрез осигуряване на механизми за управление и координация и улесняване на обединяването на ресурси. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също да създадат каталог на софтуерни инструменти, включително такива с отворен код, с цел да се осигури интегриране със съществуващите каталози за частния и публичния сектор и да се разработи единен център за ресурси с отворен код в Съюза.

(16)Авангардните технологии за ИИ се развиват с бързи темпове и се очаква да окажат значително влияние върху икономиката и обществото на Съюза. Тъй като тези технологии се превърнаха в ключови стратегически активи, укрепването на капацитета на Съюза за тяхното разработване и управление е от съществено значение, за да се гарантира, че преходът към ИИ е в съответствие с ценностите на Съюза, стандартите за безопасност и дългосрочните икономически интереси. Подкрепяйки новаторски проекти Съюзът следва да разшири мащаба на ключовите пробиви, за да запази конкурентно предимство в глобалната цифрова икономика. Насърчаването на развитието на авангардни технологии с ИИ като стратегически активи следва също така да намали настоящата зависимост от технологии на трети държави и да укрепи екосистемата за ИИ на Съюза.

(17)Появата на физически ИИ — понятие, което обхваща системи и модели с ИИ, способни да възприемат физическата среда и да изпълняват сложни действия в нея — представлява обещаваща област, в която съвременната цифрова интелигентност се интегрира в материални системи като роботиката, автономните дронове и автономните превозни средства. Физическият ИИ е от съществено значение за намаляване на външната зависимост и за насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността и стратегическата автономност. Това изисква специфичен подход към инфраструктурата за данни и изчислителната инфраструктура. Следователно е необходимо да се улеснят събирането и обработката на висококачествени данни и достъпът до изчислителни ресурси. Освен това е необходима целенасочена подкрепа за тестването и валидирането на физически модели и системи с ИИ в разнообразни реални условия, за да се гарантира тяхната устойчивост и надеждност.

(18)Цифровата трансформация на ключовите индустрии в Съюза е основен стълб на стратегията за използването на ИИ. Ускоряването на внедряването на ИИ в тези стратегически сектори е от съществено значение за поддържане на глобалната конкурентоспособност и увеличаване на ползите за обществото. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да ускорят разработването и внедряването на промишлен ИИ в стратегическите промишлени сектори и сектора на услугите на Съюза, като същевременно насърчават технологичното развитие на високопроизводителни, специфични за сектора модели с ИИ, предназначени да отговорят на изискванията към дейността на отраслите, определени като приоритетни в стратегията за използването на ИИ, като здравно обслужване, транспорт (включително авиокосмическия сектор), автомобилна индустрия, производство, отбрана и космос, климат и околна среда и земеделие и храни. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също да ускорят развитието на секторите на услугите, определени като приоритетни в стратегията за използването на ИИ, и научните открития като приоритети в европейската стратегия за ИИ в науката в съответствие с COM(2025) 724 final.

(19)В областта на здравното обслужване тези постижения следва да повишат точността на клиничните решения и да преобразят фармацевтичния сектор. В автомобилния сектор те следва да подпомагат разработването, тестването и внедряването на иновативни софтуерни платформи, които да допринесат за водещи позиции в промишлеността на Съюза в областта на софтуерно дефинираните превозни средства и автономното шофиране. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също да намалят пречките пред тестването и внедряването на модели с ИИ, по-специално в градовете и регионите, допринасяйки за развитието на лидерство на Съюза в областта на софтуерно дефинираните превозни средства и автономното шофиране. Освен това държавите членки следва да улесняват разработването, тестването и внедряването на системи с ИИ за автономно шофиране, включително чрез сътрудничество с центровете за ИИ, автомобилната индустрия, доставчиците, градовете и регионите, с цел да се осигури безопасно и надеждно внедряване на свързани и автономни решения за мобилност, базирани на ИИ, в различни среди в Европа. В областта на производството Комисията следва да улесни обединяването на данни от различни промишлени сектори чрез надеждни трети страни с цел обучение на специализирани модели с ИИ, като се осигури достатъчен обем на данните за обучение и същевременно строго се спазват правата върху интелектуалната собственост. Следва да се проучат сигурни и подлежащи на проверка изчислителни подходи, които да позволят използването на ИИ в чувствителни области. В сектора на отбраната, където ИИ се превърна в революционна технология със значително въздействие върху сигурността и отбраната, инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ биха могли да подпомогнат развитието на съвременни способности, като изцяло допълват и не засягат специалните инструменти на Съюза в подкрепа на отбранителната промишленост, включително Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП). В космическия сектор цифровите постижения следва да променят начина, по който се управляват и използват космическите активи, услуги и информационни потоци, а в областта на транспорта цифровите постижения в авиацията следва да променят начина, по който се управляват операциите, като ИИ използва натрупаните през десетилетия данни от мисии, оперативни дейности и наблюдения. В областта на климата и околната среда следва да се развива геопространствен ИИ, по-специално чрез използване на данните от наблюдение на Земята по програмата „Коперник“ и възможностите на космическите програми и програмите за свързаност на Съюза като цяло ( 15 ). В селското стопанство ИИ може да превърне данните от датчици, сателити и селскостопанска техника в полезна информация за земеделските производители. Това може да повиши конкурентоспособността и устойчивостта, например чрез подобряване на прогнозите за добив, осигуряване на ранно откриване на вредители и болести, оптимизиране на напояването и използването на торове, както и чрез подпомагане на по-устойчиво производство на храни. Тъй като внедряването на ИИ в промишлеността изисква строго валидиране в реални условия, Съюзът следва да предостави на участниците от промишлеността разположени в облак инструменти с ИИ и среди за тестване.

(20)Съюзът следва също да насърчава наличността на изчислителни инфраструктури с високо ниво на защита за обучение, тестване и внедряване на модели и системи с ИИ, свързани с отбраната.

(21)С нарастването на възможностите на ИИ агентите и все по-широкото внедряване на приложенията с ИИ в реални оперативни сценарии, индустрията бързо се развива към нова парадигма, която предоставя на тези системи възможности за автономна работа. Този преход към нова парадигма изисква стабилна техническа рамка, която да гарантира сигурността, точността и съответствието с нормативните изисквания на тези системи, като се имат предвид строгите технически изисквания, отнасящи се до платформите с ИИ. Съответно инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да са насочени към създаването на суверенни и сигурни платформи с ИИ, предназначени за широкомащабно внедряване и оркестриране на усъвършенствани ИИ агенти. Тези платформи следва да се поддържат от иновативни рамки за оркестриране, които да гарантират прозрачност и отчетност при взаимодействията между множество агенти. Необходимо е също така да се подпомогне разработването на строги методики за тестване и експериментиране с ИИ агенти и оркестриране, за да се сведе до минимум нежеланото автономно поведение.

(22)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да увеличат разработването и внедряването на модели и системи с ИИ в публичния сектор на Съюза. По-конкретно моделите и системите с ИИ следва да се използват за подпомагане на по-ефективното вземане на решения, опростяване на административните процедури и намаляване на ненужната тежест, особено в ключови обществени сектори като здравното обслужване, където следва да се улесни повторното използване на данни за модели и инструменти с ИИ, като същевременно се гарантира сигурността и защитата на данните. За да се постигне това, е целесъобразно да се предприемат мерки за подобряване на качеството на данните от публичния сектор и за насърчаване на споделянето и повторното използване на данни за обучение и модели с ИИ в целия публичен сектор на Съюза, като по този начин се избегне разпокъсаността и се даде възможност за разширяване на успешните, ориентирани към потребителите решения.

(23)Инициативата за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да допринесе за ускоряване на внедряването на ИИ и облачните изчисления в голям мащаб, включително на регионално и местно равнище. Следва да се насърчава широкото внедряване на ИИ в частния и публичния сектор чрез мрежата от центрове за ИИ. Използвайки тази мрежа, следва да се разработят допълнителни мерки за подкрепа, които да спомогнат за постигането на целта за цифрова трансформация на предприятията, заложена в Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) (Политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.). Освен това следва да бъде разработена специална учебна програма за умения в областта на облачните изчисления и ИИ, за да се осигури на работниците както в публичния, така и в частния сектор, високо ниво на компетентност, с цел да се намали зависимостта от доставчици извън ЕС и да се развият възможности от ново поколение в съответствие с политиките на Съюза в областта на образованието, обучението и уменията, включително съобщението „Съюз на уменията“ ( 17 ). Когато е уместно, учебната програма следва да се основава на съответните европейски инициативи, включително Академията за умения в областта на ИИ, Центровете за ИИ и Академията за оперативно съвместима Европа, и да включва участието на заинтересовани страни с необходимия експертен опит.

(24)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва също така да гарантират внедряването на облачни услуги, предоставяни от европейски доставчици на облачни услуги, както в публичния, така и в частния сектор, за да се осигури съгласуваност на внедряването на изчислителните облаци с целта за укрепване на технологичната автономност на Съюза, особено в сектори като здравното обслужване и образованието, където се обработват критични данни. Тази цел може да бъде облагодетелствана от резултатите на съответните консорциуми за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ), включително от споделената инфраструктура, общите стандарти и най-добри практики. Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подпомагат създаването на Европейската облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“) съгласно настоящия регламент, с цел улесняване на споделянето на сигурни и устойчиви услуги на центрове за данни и облачни услуги в публичния сектор. Освен това инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подпомагат дейностите по възлагане на обществени поръчки, осъществявани от Комисията за институциите, агенциите и органите на Съюза (субекти на Съюза), но също така и за националните възлагащи органи в целия Съюз, тъй като възлагането на обществени поръчки за цифрови услуги следва не само да насърчава цифровизацията на органите от публичния сектор, но и да им дава възможност да използват своята покупателна способност и да ускорят въвеждането на устойчиви и сигурни цифрови решения.

(25)Държавите членки следва да създадат центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ (Центрове за ИИ) с цел да се осигури подходящо покритие на тяхната територия. Центровете за ИИ трябва да действат като регионални и местни ускорители за въвеждането и внедряването на ИИ, облачни изчисления и други съвременни технологии в целия Съюз, като подпомагат МСП, МДСПК и органите на публичния сектор в тяхното цифрова трансформация. С цел да се улесни интегрирането на ИИ в стратегическите промишлени сектори, центровете за ИИ следва също да установят полезни взаимодействия с инициативи, стартирани съгласно стратегията съюз на данните. Чрез предоставянето на експертен опит, тестване, умения и подкрепа за иновациите центровете за ИИ следва да подсилят конкурентоспособността и устойчивостта на промишлената база на Съюза в областта на ИИ, като същевременно укрепят капацитета за иновации и широкомащабното внедряване на ИИ и други съвременни технологии в Съюза. Мрежата следва да се основава на мрежата от европейски центрове за цифрови иновации. Мрежата ще работи в тясно сътрудничество с други инициативи, които подкрепят внедряването на ИИ и други съвременни технологии, като например съоръжения за изпитване и експериментиране, както и фабрики за ИИ. Тя ще се основава на инициативи, свързани с уменията, включително широкомащабно партньорство в областта на цифровите умения в рамките на „Пакта за умения“ и академиите за умения, сред които и академията за умения в областта на ИИ.

(26)Изпълнението на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да бъде възложено на Комисията и държавите членки. Прилагането на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва, когато е уместно, да бъде възложено също и на всяка друга структура, разполагаща с подходящите опит и ресурси. По-конкретно, без да се засяга следващата многогодишна финансова рамка (2028—2034 г.), следва да бъде възможно изпълнението на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ да бъде възложено на съвместни предприятия, като например съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ (СП), създадено с Регламент (ЕС) 2021/2085 на Съвета ( 18 ) или съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (СП EuroHPC), създадено с Регламент (ЕС) 2021/1173 ( 19 ) на Съвета, и на техните правоприемници, когато е уместно.

(27)Оперативните цели на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да се реализират по-специално чрез определяне на амбициозни и ориентирани към бъдещето цели, които са ориентирани към това да се надхвърли настоящото състояние на техниката в областта на развитието на инфраструктурата, облачните изчисления и ИИ. Следователно инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да подкрепят значими стратегически „големи предизвикателства“, насочени към разработването и внедряването на авангардни технологии и инфраструктура за изчислителни облаци и ИИ, които са от ключово значение за Съюза. Тези големи предизвикателства следва да надграждат върху заложеното в Регламент (ЕС) 2026/XXX [Акт за интегралните схеми 2.0] относно рамката от мерки за укрепване на европейската екосистема за полупроводници, чиято цел е да се осигури развитието на полупроводникови технологии, които са в основата на инфраструктурите за ИИ, облачни изчисления, центрове за данни и периферни изчисления.

(28)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ могат да бъдат подкрепени с финансиране от програми на Съюза и други инструменти, по-специално от програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и от програмата „InvestEU“, в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/694 ( 20 ), Регламент (ЕС) 2021/695 ( 21 ) и Регламент (ЕС) 2021/523) ( 22 ). Съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г. инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ биха могли да продължат да получават подкрепа по последователни програми на Съюза, при условие че бъдат приети и в съответствие с техните съответни правни основания.

(29)Освен чрез финансиране по програми на Съюза инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ могат да бъдат подкрепени от държавите членки чрез мерки за научни изследвания, развитие и иновации в съответствие с приложимите правила за държавна помощ, като се гарантира взаимната съгласуваност между националните политики и политиката на Съюза, както и чрез инвестиции от частния сектор. По-конкретно заинтересованите страни от частния сектор следва да бъдат насърчавани да вземат предвид инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ при разработването на своите инвестиционни стратегии за облачни изчисления и ИИ. По този начин частните инвестиции могат да допринесат за изготвянето на последователно и координирано инвестиционно направление, съобразено с по-широките политически цели и дългосрочните цели за изпълнение, определени в инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ.

(30)Комисията следва да получава съвети от заинтересовани страни, притежаващи подходящ експертен опит, относно изпълнението на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ. По-конкретно Комисията следва да насърчава сътрудничеството със съществуващите експертни и консултативни форуми, като например Европейския алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак, Алианса за използването на ИИ и Промишления алианс за полупроводници. Европейският алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак следва да служи като форум за обмен между различните заинтересовани страни в областта на технологиите от ново поколение за периферни изчисления и изчислителни облаци, включително представители на предприятия, държави членки и други експерти в тази област. Това следва да помогне на Комисията да изготви стратегически инвестиционни пътни карти, които да дадат възможност за създаването на изчислителни технологии от ново поколение, които да са с високо ниво на сигурност, разпределени, оперативно съвместими и да позволяват ефективно използване на ресурсите. Алиансът за използването на ИИ следва да служи като форум за координация между заинтересованите страни и създателите на политики в областта на ИИ, с цел да се насърчи дискусията относно потенциала на ИИ в стратегическите сектори на Съюза. Алиансът за използването на ИИ следва да продължи да подпомага изпълнението на целите на стратегията за използването на ИИ, по-специално чрез организиране на семинари с представители на промишлеността, чрез идентифициране и оценка на нови случаи на употреба на ИИ в стратегически сектори, както и чрез покана за представяне на предложения за конкретни подкрепящи мерки на политиките. Наред с Алианса за използването на ИИ, Обсерваторията за ИИ следва да предостави надеждни индикатори за оценка на въздействието на ИИ в стратегическите сектори, за наблюдение на технологичните разработки и тенденции, както и на промените, до които може да доведе на пазара на труда.

(31)Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ следва да засилят полезните взаимодействия с дейностите, които понастоящем се подкрепят от Съюза и държавите членки, включително в рамките на програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и на Регламент (ЕС) 2021/1173 на Съвета и Регламент (ЕС) 2026/XXX [Акт за интегралните схеми 2.0] относно рамката от мерки за укрепване на европейската екосистема за полупроводници. Комисията и държавите членки следва да осигурят съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия между инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ и съответните национални и регионални стратегии, програми и инвестиционни планове, включително тези, които се изпълняват по национални програми за реформи, стратегии за интелигентна специализация, плановете за възстановяване и устойчивост, както и други национални или регионални инструменти за финансиране, подкрепящи целите на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ. Тази координация следва да има за цел да увеличи максимално въздействието на публичните инвестиции, да предотврати дублирането на финансиране, да насърчи съгласуването на приоритетите на всички равнища на управление и да улесни разширяването и внедряването на резултатите в Съюза.

(32)За да се гарантира взаимната съгласуваност на политиките на Съюза и на държавите членки, държавите членки следва да приемат национални стратегии, които да допринесат за постигането на целите на Съюза в областта на развитието на изчислителни облаци и ИИ, в съответствие с плана за действие „Континент на ИИ“ и стратегията за използването на ИИ. Националните стратегии следва да включват принципа „ИИ на първо място“, определен в стратегията за използването на ИИ, с който организациите се приканват да преосмислят своите бизнес процеси, като отчитат нуждите и възможностите, предлагани от ИИ, като същевременно вземат предвид потенциалните рискове. Националните стратегии за изчислителни облаци и ИИ следва също така да бъдат съгласувани със съответните цифрови цели, определени в Решение (ЕС) 2022/2481 ( 23 ), по-специално по отношение на въвеждането на облачни услуги, големи информационни масиви и ИИ в поне 75 % от предприятията в Съюза за целите на тяхната стопанска дейност, както и на разгръщането на поне 10 000 периферни възли в Съюза, които са неутрални по отношение на климата и с високо ниво на сигурност, като същевременно се гарантира малко закъснение. Мерките, приети съгласно националните стратегии, биха могли да послужат като източник на информация за националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие на Европа (наричани по-нататък „национални пътни карти“).

(33)Когато дадена държава членка вече е приела национална стратегия, която в достатъчна степен обхваща целите, определени в настоящия регламент, от нея не следва да се изисква да приема друга стратегия. Ако обаче държава членка установи пропуски в настоящата си стратегия по отношение на тези цели, тя следва да я актуализира в съответствие. Европейският съвет по изкуствен интелект, създаден съгласно Акта за изкуствения интелект, има централна роля за осигуряването на последователно и ефективно прилагане на политиката на Съюза в областта на ИИ. Тъй като изчисленията в облак са в основата на ИИ и го правят възможен, Европейският съвет по изкуствен интелект следва да служи като платформа за улесняване на сътрудничеството и координацията на дейностите, свързани с внедряването на ИИ, между Съюза и държавите членки. За да изпълни тази задача, Европейският съвет по изкуствен интелект следва да разполага с необходимия експертен опит и подходящо участие.

(34)Предвид безпрецедентния мащаб на ресурсите, необходими за разработването на авангарден ИИ, е необходимо да се определят критерии за посочването на даден проект като приоритетен проект в областта на авангардния ИИ. Такива проекти следва да подпомагат разработването и разширяването на приложението на авангардни технологии в областта на ИИ, по-специално в сектора на киберсигурността. Предвид техническата им сложност и капиталоемкия характер проектите изискват подход, основан на сътрудничество на равнището на Съюза. Следователно е целесъобразно от тях да се изисква да осигуряват широко участие на субекти от целия Съюз, по-специално чрез КЕЦИ, създадени съгласно Решение (ЕС) 2022/2481, или чрез всяка друга правна структура, способна да представлява значителен дял от интересите на Съюза.

(35)Разпределението на достатъчни изчислителни ресурси за ИИ към приоритетни проекти за авангарден ИИ следва да е от стратегическо значение за Съюза и държавите членки. Съюзът следва да допълва, пропорционално и в рамките на наличния капацитет на европейските системи за високопроизводителни изчислителни технологии („EuroHPC“), изчислителните ресурси за ИИ, които са предоставени или за които е поет ангажимент от държавите членки за определените приоритетни проекти за авангарден ИИ. Съюзът и държавите членки следва също така да осигурят достатъчно изчислително време за проекти за иновации с ИИ в промишлеността, физическия ИИ и ИИ в публичния сектор. Това не засяга правилата и процедурите, установени в Регламент (ЕС) 2021/1173 на Съвета. Политиката за достъп на СП EuroHPC следва да бъде пригодена така, че да отразява разпределението на тези изчислителни ресурси по ефективен, прозрачен и навременен начин, без да се засяга непрекъснатостта на текущите операции и правата на проектите, които вече ползват отпуснатите изчислителни ресурси за ИИ на EuroHPC.

(36)За да се реализират амбициите на Съюза в областта на ИИ, е необходимо да се укрепят и да се инвестира в цифрови инфраструктури, включително капацитет за изчислителни облаци и периферни изчисления, които да позволяват обучение, фина настройка, внедряване и работа в реално време. Разгръщането на центрове за данни в Съюза изостава и продължава да бъде съсредоточено в ограничен брой утвърдени центрове, което води до структурни дисбаланси между държавите членки и до неефективност, изразяваща се в по-високи разходи, по-голямо закъснение за периферните райони, неравенство във възможностите за бизнеса и по-бавна цифрова трансформация. Увеличаването и географското балансиране на капацитета на центровете за данни в Съюз също е от ключово значение за намаляване на зависимостта от външни инфраструктури, като по този начин се намаляват рисковете за икономическата сигурност и се подкрепят конкурентоспособността, устойчивостта и суверенитетът на Съюза.

(37)Центровете за данни представляват критична инфраструктура за Съюза и могат да създадат значителна икономическа стойност, включително ценни инвестиции и работни места, както и да подпомогнат иновационните екосистеми — особено ако са съобразени с местните нужди и се следват най-добрите практики. Ако се управлява правилно, разширяването на капацитета на центровете за данни в Съюза може да донесе значителни икономически и стратегически ползи, да спомогне за модернизирането на енергийната система, както и да подпомогне развитието на чистата енергия и устойчивото използване на енергията. Това зависи от въвеждането на подходяща рамка, която да предотвратява всякакви отрицателни последици, като например напрежение в енергоснабдяването, неблагоприятни въздействия върху околната среда и пропуснати възможности. Зоните за ускоряване на развитието на центровете за данни („зони за ускоряване“) следва да допринесат за постигането на тази цел, като позволят внедряването на инфраструктура в голям мащаб и с висока скорост в рамките на ясна и опростена регулаторна рамка.

(38)Когато на територията на държавите членки се разгръща капацитет, следва да се определят зони за ускоряване, в които може да се осъществява разработването, разширяването и модернизирането на центрове за данни. Определянето на такива зони следва да допринесе за преодоляване на пропуските в капацитета на Съюза и за повишаване на неговата конкурентоспособност, автономност и технологична устойчивост, като същевременно се гарантира спазването на приложимото право на Съюза, включително изискванията, свързани с енергийната ефективност и опазването на околната среда. Достатъчните и навременни енергийни доставки към зоните за ускоряване представлява основно благоприятстващо условие за ефективното разгръщане и развитие на капацитета на центровете за данни в Съюза. Надеждната и точна информация за бъдещото търсене на енергия допринася за развитието на мрежата за пренос на електроенергия по разходноефективен начин. Следователно държавите членки следва да изготвят анализ за всяка зона за ускоряване, като определят нейните настоящи и бъдещи енергийни нужди. Този анализ следва да служи за целите на предоставянето на информация за планирането на националната електроенергийна мрежа, като по този начин се допринася за целенасочени инвестиции в мрежата с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди и за по-бързо присъединяване към енергийната мрежа за зоната на ускоряване. При определянето на обхвата държавите членки следва да вземат предвид наличието на съответната транспортна и мрежова инфраструктура. Резултатите от тези оценки следва да бъдат отразени в националните планове за развитие на мрежата, за да се обхванат по подходящ начин бъдещите точки на търсенето на енергия при предстоящото планиране на електроенергийната мрежа. За да се гарантира, че зоните за ускоряване създават подходящи условия за разгръщане на капацитет, държавите членки следва да осигурят ясни и ефективни процедури за присъединяване към мрежата и за сключване на гъвкави споразумения за присъединяване, както и да изяснят на операторите на центрове за данни условията за присъединяване към мрежата по смисъла на Директива (ЕС) 2019/944. Предстоящото законодателно предложение за подготвяне за бъдещето на сметките за електроенергия в ЕС ще предостави стимули за оптимално и разходноефективно използване на инфраструктурата на електроенергийната мрежа и ще насърчи потребление, което не натоварва системата. Споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ) са важни инструменти за центровете за данни, тъй като осигуряват дългосрочна ценова стабилност и същевременно позволяват на операторите на центрове за данни да се снабдяват с чиста електроенергия в големи мащаби, като по този начин подпомагат надеждното функциониране и прехода към чиста енергийна система. Затова държавите членки следва да насърчават използването на СЗЕ, включително в зоните за ускоряване, като премахнат необоснованите препятствия и непропорционалните или дискриминационни процедури или такси, с цел осигуряване на предвидимост на цените.

(39)При определянето на изисквания за устойчивост за центрове за данни, внедрени в зони за ускоряване на развитието на центрове за данни, държавите членки следва да гарантират, че се използват ключовите показатели за ефективност, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364 на Комисията ( 24 ) в съответствие с Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета ( 25 ). Целта е да се гарантират последователни екологични стандарти, да се повиши енергийната ефективност и да се подкрепят по-широките цели на Съюза в областта на климата, околната среда и устойчивостта в зоните за ускоряване. Освен това, за да се предотвратят спекулативни резервации на ресурси в зоните за ускоряване, гарантирайки справедлив, разумен и недискриминационен достъп, чрез който се запазва практически осъществима конкуренция и се подпомага навременното и ефикасно развитие на зоните за ускоряване, държавите членки следва да гарантират, че разпределението и използването на ресурсите в рамките на тези зони се извършва при справедливи, разумни и недискриминационни условия и не води до спекулативна резервация на ресурси или практики за блокиране на пазара, които биха могли да възпрепятстват практически осъществимата конкуренция или ефективното развитие и използване на тези зони.

(40)За да улеснят и ускорят разгръщането на проекти за центрове за данни в зоните за ускоряване, държавите членки следва да определят единни информационни точки или, когато е възможно, да подобрят или интегрират съществуващите такива, определени по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета ( 26 ).

(41)С Регламент (ЕС) 202X/XXX [относно ускоряването на екологичните оценки] ( 27 ) се установява обща рамка за ускоряване на екологичните оценки, за да се ускори внедряването на ключови технологии в Съюза, да се намалят зависимостите и да се повиши конкурентоспособността. Процедурите, свързани с екологичните оценки, следва да бъдат ускорени и рационализирани за планове, програми и проекти във всички сектори на икономиката, като същевременно се запазват високите равнища на опазване на здравето на човека и на околната среда. Някои сектори обаче може да се нуждаят от по-бързи екологични оценки. За да се гарантира съгласуваността на правната рамка относно екологичните оценки, като същевременно се отговори на необходимостта от ускорено внедряване в определени стратегически сектори, с Регламент (ЕС) 202X/XXX [относно ускоряването на екологичните оценки] се създава специален набор от инструменти. Предвид ролята им за постигането на целите на Съюза в областта на климата и околната среда чрез приноса им към подобряването на енергийната ефективност, улесняването на интегрирането на чиста енергия и осигуряването на необходимата инфраструктура за по-интелигентни електроенергийни мрежи, транспортни системи и нисковъглеродни технологии, както и приноса им към устойчивостта и икономическата сигурност на Съюза чрез осигуряване на надеждна инфраструктура в Съюза за защита на критични услуги и укрепване на способността на Съюза да функционира независимо, проектите за центрове за данни, реализирани в зони за ускоряване, следва да се считат за стратегически проекти по смисъла на Регламент (ЕС) 202X/XXX [относно ускоряването на екологичните оценки] и следователно да се възползват от специалния набор от инструменти, установен съгласно този регламент. Държавите членки следва да определят агрегирано базово разрешение, което да отразява специфичните характеристики на всяка определена зона на ускоряване. Това агрегирано базово разрешение, издавано от държавните органи, следва да обхваща разрешенията, които обикновено се изискват за подобни дейности в зоната, с изключение на разрешенията за присъединяване към мрежата.

(42)Следва да е възможно Комисията да определя като стратегически проекти такива за центрове за данни, които допринасят значително за развитието на цифровия и енергийния сектор на Съюза и които отговарят на ясни критерии. Като се има предвид значимостта на стратегическите проекти за центрове за данни, държавите членки могат, без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС, да прилагат допълнителни мерки за подпомагане по пропорционален начин на тези проекти. При планирането на такива допълнителни мерки за подпомагане държавите членки следва, когато е уместно, да използват съответните рамки за предоставяне на държавна подкрепа. Стратегическите проекти следва да са насочени към преодоляване на неефективността на пазара по съразмерен начин, без да дублират или изместват частното финансиране, като същевременно осигуряват ясна добавена стойност за Съюза.

(43)Стратегическите проекти за центрове за данни следва да получават подкрепа от програми, фондове и финансови инструменти на Съюза в съответствие с целите, определени в регламента за създаване на тези фондове и програми, и без да се засяга следващата многогодишна финансова рамка (2028—2034 г.). По-конкретно на тези стратегически проекти следва да се предостави знакът за конкурентоспособност, когато отговарят на условията, определени в Регламент (ЕС) 2026/XXX [за създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност] (ЕФК) ( 28 ), като висококачествени проекти, които допринасят за постигането на целта на Европейския фонд за конкурентоспособност.

(44)За да се насърчи стратегическото разгръщане на капацитета на центровете за данни в Съюза, Комисията следва да наблюдава наличния изчислителен капацитет и обема на търсенето на капацитет на центровете за данни, както и да определи размера на недостига на капацитет в целия Съюз. Това наблюдение може да бъде използвано от Комисията при изготвянето на евентуални препоръки. За да подпомогне държавите членки в ускоряването на разгръщането на капацитета на центровете за данни, Комисията може да препоръча, когато е целесъобразно, подходящи мерки за преодоляване на констатирания недостиг на капацитет в Съюза. В съответствие с политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Комисията следва също така да преразгледа целите за цифровото десетилетие на Европа, за да отрази техническите, икономическите и обществените промени, както и развитието на приоритетите на Съюза в тази област.

(45)Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (субекти на Съюза) при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за облачни услуги и системи с ИИ, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(46)Съюзът все още остава в критично зависим от ограничен брой доставчици на облачни услуги, които са под контрола на трети държави или на правни субекти, установени в трети държави. Това излага Съюза на критични стратегически зависимости и концентрационни рискове, включително уязвимости, произтичащи от извънтериториалното прилагане на законодателството на трети държави, потенциални проблеми, засягащи непрекъснатостта, качеството и устойчивостта на облачните услуги, намален контрол и надзор върху личните и неличните данни и инфраструктурата, както и риск от упражняване на неправомерно икономическо или политическо влияние чрез контрола, упражняван от трети държави или правни субекти, установени в трети държави, върху облачните услуги. На този фон способността на Съюза и неговите държави членки да запазят контрол върху инфраструктурата, данните, активите и технологичните системи, попадащи под юрисдикцията на Съюза и национална юрисдикция, се превърна в наложителна цел на политиката.

(47)Действащото право на Съюза урежда изискванията за киберсигурност, защита на данните, оперативна съвместимост и преносимост на данните, на които подлежат облачните услуги. Въпреки това не съществува хоризонтална регулаторна рамка на Съюза, която да установява хармонизирано разбиране за това какво представлява надеждна облачна услуга, за да се намалят тези рискове. Някои държави членки са разработили или са в процес на разработване на национални подходи за определяне на национални суверенни услуги. Националните мерки обаче не решават по подходящ начин трансграничните проблеми, свързани с липсата на суверенитет на Съюза в екосистемата на облачните изчисления, и създават риск от фрагментиране на вътрешния пазар на Съюза и подкопаване на общите цели за автономност и суверенитет.

(48)Доставчиците на облачни услуги пуснаха специално адаптирани версии на офертите си за услуги в отговор на нарастващите опасения на Съюза относно суверенитета. Тези версии обаче не предлагат решения на основните въпроси, свързани със суверенитета, като допускат извънтериториално приложение на законите на трети държави и евентуално влошаване или прекъсване на услугата. В резултат на това Съюзът няма да осигури автономност или контрол върху своите данни, активи и цифрова инфраструктура. Следователно настоящата рамка трябва да бъде допълнена с целенасочени действия на равнището на Съюз чрез въвеждане на хармонизиран механизъм, който да укрепи дългосрочната стратегия на Съюза за технологична автономност, контрол и устойчивост в екосистемата за изчислителни облаци и ИИ.

(49)На този фон значителното нарастване на опасенията, свързани с обществения ред — включително например рисковете за икономическата сигурност — налага ефективно и последователно прилагане на гаранции по отношение на дейностите, подпомагани от бюджета на Съюза. По отношение на субектите на Съюза в член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 ( 29 ) се определят обхватът, правилата и процедурите за определяне и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с чувствителен характер.

(50)Следователно с цел опазване на обществения ред е необходимо да се определят условията, които възлагащите органи на Съюза и държавите членки следва да прилагат при процедурите за възлагане на обществени поръчки за облачни услуги. Отчитането на евентуалната експозиция на риск е от основно значение при избора на подходящи мерки за смекчаване на риска с цел запазване на обществения ред в Съюза и държавите членки. Това, че Съюзът и държавите членки са в критична зависимост от ограничен брой доставчици на облачни услуги, които са под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава, може да доведе до рискове като неправилна употреба (т.е. манипулация, отдалечен достъп и контрол, саботаж, използване като оръжие), достъп до информация (т.е. достъп до чувствителна информация, неразрешена комуникация, изтичане на технология, манипулиране или извличане на данни, шпионаж) и уязвимости, свързани със зависимостта (т.е. политическа и/или икономическа принуда, например чрез използване на закрепостяване с доставчик или технологично закрепостяване, ембарго или санкции, монополни цени, увреждащи финансовите интереси на Съюза и държавите членки).

(51)За да се отговори на тези рискове и да се осигурят подходящи мерки за смекчаването им, е необходимо да се създаде рамка за суверенитет на Съюза в областта на облачните изчисления, която да определя критерии за надеждни облачни услуги. За да се отчете нюансираният и многопластов характер на суверенитета, рамката следва да предвижда четири различни нива на надеждност на офертите (нива на увереност на Съюза).

(52)Нивата на увереност на Съюза следва да осигуряват пропорционална рамка, която да гарантира запазването на обществения ред чрез поддържане на контрол и правомощия от страна на органите от публичния сектор. Повечето публични услуги не биха изисквали най-високите нива на увереност. В някои конкретни случаи нива на увереност на Съюза 3 или 4 могат да бъдат счетени за необходими и пропорционални за поддържането на обществения ред. Оценката на риска, която трябва да бъде извършена от държавите членки и субектите на Съюза, гарантира спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност чрез оценка на конкретните случаи, в които защитата на обществения ред изисква най-високо ниво на увереност.

(53)Важно е националните компетентни органи, отговорни за установяване на доставчика на облачни услуги, да могат да оценят дали доставчиците на облачни услуги, които целят да предоставят своите облачни услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор, предлагат подходящото ниво на увереност. Създаден е механизъм за признаване на облачните услуги, които или разполагат с ЕС декларация за съответствие съгласно ниво на увереност на Съюза 1, или са получили „положително“ одитно становище и одитен доклад от одитираща организация. След като механизмът за признаване е завърши с положително становище, облачната услуга се признава в целия Съюз като предлагаща подходящото ниво на увереност на Съюза. В цел постигане на яснота, простота и ефективността правомощията за надзор и осигуряване на спазването на задълженията, свързани с рамката за суверенитет в областта на облачните изчисления, следва да бъдат предоставени на компетентните органи в държавата членка, в която се намира основното седалище на доставчика на облачни услуги.

(54)За да докажат съответствие с ниво на увереност на Съюза 1, доставчиците на облачни услуги следва да носят цялата отговорност за извършването на самооценяване на съответствието, като прилагат съответните критерии за това ниво на увереност на Съюза. Такива самооценки следва да се основават на документирани доказателства, процедури за вътрешен контрол и постоянно наблюдение, които са достатъчни, за да се покаже, че приложимите критерии са изпълнени.

(55)Независимите одити са важен инструмент за наблюдение на съответствието на облачните услуги, предоставяни от доставчиците на облачни услуги. Предвид необходимостта да се гарантира, че приложимите критерии за нива на увереност на Съюза 2, 3 или 4 се проверяват от независими експерти трети страни, доставчиците на облачни услуги следва да носят отговорност чрез независим одит за спазването на критериите, определени в настоящия регламент. Доставчиците на облачни услуги следва да имат свободата да избират одитираща организация по свой избор, стига тя да докаже необходимата независимост и съответствие с изискванията на настоящия регламент. За да се гарантира, че одитите се извършват по ефективен, ефикасен и навременен начин, доставчиците на облачни услуги следва да оказват необходимото съдействие и помощ на организациите, които извършват одитите, включително като предоставят на одитиращите организации достъп до всички свързани данни и съоръжения, които са необходими за правилното провеждане на одита, и като отговарят на устни или писмени въпроси. Одитиращите организации следва също да могат да използват и други източници на обективна информация. Доставчиците на облачни услуги следва да не възпрепятстват провеждането на одита. Одитите следва да се извършват в съответствие с най-добрите практики в отрасъла и с висока професионална етика и обективност, като надлежно се вземат предвид стандартите за одит и кодексите за поведение. Одитиращите организации следва да гарантират поверителността, сигурността и целостта на информацията, като например търговските тайни, до които имат достъп при изпълнението на своите задачи. Тази гаранция не следва да бъде средство за заобикаляне на приложимостта на задълженията за одит по настоящия регламент. Одитиращите организации следва да разполагат с необходимия опит в управлението на риска и с техническата компетентност за извършване на одит на облачни услуги. Те следва да отговарят на основните изисквания за независимост по отношение на забранените услуги, различни от извършване на одит, ротацията на дружествата и необвързаните с условия такси. Ако независимостта или техническата компетентност на одитиращите организации не са безспорни, те следва да се въздържат от гласуване или да се оттеглят от одитния ангажимент.

(56)Одиторският доклад следва да бъде обоснован, така че да включва съдържателен отчет за предприетите дейности и направените по време на одита заключения. Това следва да допринесе за предоставянето на информация относно мерките, предприети от доставчиците на облачни услуги за спазване на приложимите критерии и задълженията им по настоящия регламент, както и, когато е уместно, за предлагане на подобрения в тях. Одитният доклад следва да включва одитно становище, основаващо на заключенията, направени въз основа на получените одитни доказателства. Следва да се даде „положително становище“, когато всички доказателства сочат, че доставчикът е в съответствие с критериите за одита и задълженията, определени в настоящия регламент. „Отрицателно становище“ следва да се дава, когато одитиращата организация прецени, че доставчикът не е в съответствие с критериите, определени в настоящия регламент. Когато в одитното становище не може да се даде заключение по конкретни аспекти, попадащи в обхвата на одита, в него следва да се включи обяснение за причините, поради които това не е било възможно. Когато е приложимо, докладът следва да включва описание на конкретни точки, които не могат да бъдат одитирани, и обяснение защо те не могат да бъдат одитирани.

(57)Създаването на централно хранилище на признати облачни услуги с увереност на Съюза е необходимо за улесняване на сигурното и ефективно съхранение, достъп и обмен на значима информация между потребителите от публичния сектор на услуги, предлагащи нива на увереност на Съюза, одитиращите организации, компетентните органи и Комисията.

(58)За да се гарантира постоянната точност и надеждност на статуса на облачните услуги като услуги, предлагащи нива на увереност на Съюза съгласно рамката за суверенитет в областта на изчислителните облаци, от доставчиците следва да се изисква да докладват своевременно всякаква значима информация или съществени промени в обстоятелствата на одитиращата организация и на компетентните органи по в мястото на установяване. Тази информация следва да даде възможност на одитиращата организация да преразгледа, измени или оттегли одитния доклад и становището, когато е необходимо, като впоследствие се изпращат уведомления до съответния компетентен орган в мястото на установяване, за да може той да преразгледа признаването на облачната услугата като предлагаща определено ниво на увереност на Съюза. Информацията следва да позволи същото и на съответния компетентен орган по отношение на признаването на облачната услуга.

(59)За да се гарантира ефективното и последователно прилагане на рамката за суверенитет в областта на изчислителните облаци, държавите членки следва да определят един или повече компетентни органи, отговорни за признаването на одитната процедура и рамката за нея, както и за надзора върху признатите доставчици на облачни услуги. На тези органи следва да бъдат предоставени необходимите правомощия, ресурси, експертен опит и технически средства, за да изпълняват задачите си по ефективен, безпристрастен и независим начин. Държавите членки следва да гарантират, че отговорностите на тези органи са ясно определени и че си сътрудничат тясно помежду си, с другите съответни национални органи, включително органите за защита на личните данни и органите за киберсигурност, както и с Комисията, когато това е уместно, с цел да се осигури последователен надзор и да се улесни обменът на значима информация и най-добри практики в целия Съюз. Държавите членки следва да имат възможност да определят един или повече съществуващи органи като компетентни органи.

(60)Предоставянето на взаимопомощ между компетентните органи е от съществено значение за осигуряване на ефективен надзор и правоприлагане на настоящия регламент в границите на Съюза, включително чрез своевременен обмен на информация, координация на действия по разследвания и подкрепа при изпълнението на задачи в рамките на Съюза. Освен това ефективното правоприлагане изисква силно трансгранично сътрудничество между компетентните органи, за да се гарантират последователното прилагане на настоящия регламент във всички държави членки и навременният обмен на значима информация с цел справяне със системните рискове в рамките на Съюза.

(61)Целта на Съюза да укрепи своята автономност следва да се преследва по начин, който остава открит, основан на сътрудничество и в съответствие с международните ангажименти и партньорства на Съюза. Поради това целите на политиката, преследвани чрез нива на увереност на Съюза 1, 2 и 3, следва да се разглеждат като способността на Съюза да действа автономно, когато това е необходимо, като същевременно остава ангажиран с международните си партньори и насърчава взаимноизгодното сътрудничество. На този фон Комисията може да реши за ниво на увереност на Съюза 3, че облачна услуга за, която се контролира от трета държава или от правен субект, установен в трета държава, все пак може да бъде подложена на одит съгласно критериите за одит, ако третата държава е въвела конкретни гаранции, с които се гарантира, че не съществува риск от непозволен достъп до данни на Съюза или от евентуално нарушаване на качеството или непрекъснатостта на услугата. Комисията следва да прецени дали третата държава е обхваната от решение относно адекватното ниво на защита, прието съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679. По-конкретно следва да се определи дали решението относно адекватното ниво на защита се отнася по принцип за третата държава като цяло или е ограничено до конкретни сектори или сертифицирани организации. Следва да се прецени допълнително дали обхватът на решението относно адекватното ниво на защита се простира до конкретните дейности по обработване, които се извършват в рамките на предоставянето на услугата, или трансферите продължава да подлежат на изискванията за въвеждане на подходящи гаранции.

(62)За да се гарантира последователен и основан на риска подход към автономността на Съюза, държавите членки и субектите на Съюза следва да извършат една или повече оценки на риска, за да определят дейностите в публичния сектор, които засягат обществения ред. С оценката на риска следва да се определи кое ниво на увереност на Съюза е подходящо за дейностите, предвид тяхното значение за поддържането на обществения ред в секторите, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2022/2555, както и в областите на националната сигурност, вътрешната сигурност, управлението на външните граници, отбраната, правосъдието или правоприлагането, включително предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент и да се запази целостта на цифровия единен пазар, Комисията ще предостави ръководство, с което да подпомогне държавите членки при извършването на техните оценки на риска. Макар че определянето на степента на чувствителност на информацията, която може да се съхранява в облачна услуга, която предлага ниво на увереност на Съюза, е от компетентността държавите членки и по тяхна преценка, с цел осигуряване на съгласуваност в целия Съюз нивата на увереност на Съюза 3 и 4 следва да позволяват сигурното съхраняване на класифицирана информация на ЕС.

(63)При извършването на оценки на риска субектите на Съюза и държавите членки оценяват чувствителността, критичната значимост и обема на личните и неличните данни, обработвани в среда за изчисления в облак. Такова обработване може да включва обикновена търговска информация, търговска информация с чувствителен характер, оперативно критични данни, лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, както и данни, които са предмет на специфични за сектора задължения съгласно правото на Съюза, включително Директива (ЕС) 2022/2555 и Регламент (ЕС) 2022/2554. Ръководството на Комисията предоставят известна възможност за гъвкавост на субектите на Съюза и държавите членки при определянето на подходящите нива на увереност на Съюза, както и на категориите информация и ползватели, за които тези нива са подходящи. В същото време различията в националните подходи към класифицирането и картографирането на чувствителността на данните и изискванията за нива на увереност могат да попречат на последователното прилагане на рамката за суверенитет в целия Съюз. За да се гарантира хармонизирано прилагане в целия Съюз, Комисията следва, в сътрудничество със съответните органи, да предостави централно координирано ръководство относно съответствието между нивата на увереност на Съюза и категориите информация, като вземе предвид чувствителността, критичната значимост и обема на данните, обработвани в среда за изчисления в облак, системното значение на дейностите на възлагащите органи, както и приложимите задължения, произтичащи от правото на Съюза. Освен това критериите, предвидени в рамките на нивата на увереност на Съюза, не следва да засягат задълженията за трансгранично сътрудничество, предвидени в правото на Съюза. Когато за обработката на лични данни се използват облачни услуги, в Регламент (ЕС) 2016/679 се предвижда задължение за споразумения за организационни и технически мерки за спазване на разпоредбите на този регламент. Когато доставчикът на облачни услуги разчита на услугите на подизпълнители при предоставянето на услугите, същите споразумения се прилагат и по отношение на подизпълнителите. Когато съгласно настоящия регламент следва да бъдат въведени конкретни технически и организационни мерки, за да се гарантира, че личните данни се обработват в съответствие с настоящия регламент, тези специфични мерки могат да бъдат предвидени в задължителните споразумения съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и могат да бъдат използвани, за да се покаже, че са спазени необходимите нива на увереност на Съюза.

(64)Свободният обмен на данни в рамките на Съюза е съществено условие за правилното функциониране на вътрешния пазар. За да се насърчи свободният обмен на данни в рамките на Съюза и да се подпомогне функционирането на вътрешния пазар, е целесъобразно държавите членки да гарантират, че данните не се ограничават до територията на една единствена държава членка и могат да се съхраняват и обработват на територията на целия Съюз без необосновани ограничения. Съюзът поддържа отворена и недискриминационна рамка за достъп до пазара в съответствие с ДФЕС и при спазване на международните ангажименти. Те включват ангажименти по Споразумението за държавните поръчки (СДП) на Световната търговска организация (СТО), както и по двустранни търговски споразумения. Въпреки това, когато е необходимо и при надлежно обосновани обстоятелства, Съюзът си запазва правото, в съответствие с член III:2, буква а) от Споразумението за обществените поръчки на СТО, да приема или поддържа мерки, необходими за защита на обществения морал, реда или безопасността, като допуска необходими и пропорционални ограничения на достъпа до процедури за възлагане на обществени поръчки. Всъщност, идентифицирането и преодоляването на рискове като критични зависимости, непозволен достъп до данни на Съюза, изтичане на технологии, саботаж и шпионаж от страна на субекти от трети държави е от основно значение за запазването на обществения ред в Съюза. Запазването на обществения ред на Съюза и неговите държави членки изисква разумен, но твърд политически, правен и оперативен отговор както по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки на национално равнище, така и на равнището на Съюза, при пълно спазване на международните ангажименти. За да защитят и опазят обществения ред на Съюза и неговите държави членки, възлагащите органи, чиито дейности са били определени въз основа на оценката на риска на държавата членка, следва да възлагат поръчки единствено за облачни услуги, които осигуряват подходящо ниво на увереност между нива 2 и 4. Необходимо е да се въведе минимално ниво на увереност, като се наложи прилагането на ниво на увереност на Съюза 1 в целия Съюз, с цел да се установи съгласувана базова линия от гаранции за публичния сектор, като по този начин се намалят уязвимостите в публичния сектор към достъпа на трети държави до данни на Съюза и прекъсването на услугите.

(65)За да се повиши устойчивостта и да се ограничи зависимостта от един-единствен доставчик на облачни услуги, субектите на Съюза и държавите членки следва, в рамките на процедурите си за възлагане на обществени поръчки, да преценят дали е целесъобразна стратегия, включваща множество доставчици или множество изчислителни облаци. Решението за въвеждане и прилагане на многооблачна архитектура следва да се основава на оценка на риска, съобразена с конкретния контекст. Оценката следва да установи всички значими оперативни, регулаторни или свързани с устойчивостта обстоятелства, които биха подкрепили приемането на стратегия за използване на множество доставчици или множество изчислителни облаци.

(66)Възлагането на обществени поръчки често пъти служи като основен индикатор за посоката на движение на пазара. Има тенденция изискванията, наложени от или към публичните власти за въвеждане на конкретни нива на увереност, предлагани от облачните услуги, да се възприемат и от субектите от частния сектор, които работят в регулирани сектори, като последващите въздействия върху други области допринасят с течение на времето за по-широко преструктуриране на пазара. Тези събития подчертават колко е важно субектите от частния сектор, които осъществяват дейност в секторите, посочени в приложение I към Директива (ЕС) 2022/2555, да могат да извършват същите оценки, каквито извършват субектите на Съюза и държавите членки.

(67)При процедурите за възлагане на обществени поръчки за облачни услуги и системи с ИИ възлагащите органи следва да включват ясна добавена стойност за ЕС като част от оценката на качеството на офертата. Тази добавена стойност следва да се състои в подпомагане на укрепването на цифровата верига за доставки в Съюза; интегриране на технологиите на Съюза; осъществяване на иновациите, необходими за предоставянето на услугата в Съюза; и предоставянето на услугата чрез използване на хардуерни компоненти, които са проектирани или произведени в Съюза. Критерият, свързан с добавената стойност за ЕС, не следва да бъде решаващ за възлагането на поръчката и следва да се прилага по начин, който запазва предимството на техническите и финансовите критерии, пряко свързани с изискванията за ефективност. За тази цел възлагащите органи биха могли да обмислят максимална тежест 15 от 120 точки, които да се разпределят за добавената стойност за ЕС в рамките на цялостната методика за оценка, като се гарантира, че тя остава пропорционална и подчинена на основните критерии за възлагане на поръчката.

(68)Обществените поръчки за иновации в областта на облачните услуги и системите за ИИ са от съществено значение за насърчаване на технологичното развитие, укрепване на цифровата устойчивост и конкурентоспособност, както и за предоставяне на възможност на публичните власти да се възползват от сигурни, ефективни и надеждни цифрови решения, които се развиват заедно с бързопроменящите се технологични и обществени нужди. Следователно държавите членки следва да се стремят да възлагат поне 25 % от съответните процедури за възлагане на обществени поръчки за иновации, свързани с изчислителни облаци и ИИ, на МСП. За тази цел държавите членки следва активно да докладват на Комисията за степента на внедряване на иновативни облачни услуги и системи с ИИ.

(69)В съвместната декларация относно изграждането на облак от следващо поколение за предприятията и публичния сектор в ЕС от 15 октомври 2020 г. ( 30 ) и Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление от 8 декември 2020 г. ( 31 ) държавите членки изразиха голям интерес към определянето на общ подход за обединяване на облачния капацитет чрез свързване на инфраструктурите за изчисления в облак в целия Съюз и работа за внедряването на сигурна и оперативно съвместима европейската облачна федерация за публичния сектор. В заключенията си относно бъдещето на цифровата политика на ЕС от 21 май 2024 г. ( 32 ), Съветът на Европейския съюз потвърди значимостта и важността на постигането на този общ подход, като прикани Комисията да продължи да подкрепя развитието на оперативно съвместими публични цифрови услуги и трансграничната взаимосвързаност на инфраструктурата на държавните администрации, включително облачните и периферните инфраструктури, с цел повишаване на тяхната устойчивост, ефективност и устойчивост. За да се постигне този общ подход, е необходимо да се създаде европейска облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“). Федерацията „Еврооблак“ следва да обедини националните и европейските инициативи за компютърни услуги в облак, които предоставят изключително надеждни и сигурни облачни възможности за публичния сектор и улесняват споделянето на такива възможности между субектите на Съюза и органите на публичния сектор. При оценката на настоящия регламент Комисията може на по-късен етап да прецени възможността присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидати, както и международните организации със седалища в Съюза, да участват във федерацията „Еврооблак“ в съответствие с правото на Съюза.

(70)Членовете на федерацията „Еврооблак“ следва да спазват специфични изисквания, за да се избегне всякакво нарушаване на конкуренцията по отношение на частните икономически субекти чрез поставяне на частен доставчик на услуги в преимуществена позиция спрямо неговите конкуренти.

(71)Участието във федерацията „Еврооблак“ следва да бъде ограничено до публични субекти без пряко участие на частни лица. В тази връзка прякото частно участие следва да бъде изключено, когато споделящият субект пряко или непряко чрез междинен правен субект, притежава хардуера съгласно определението в член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2024/2847 на Европейския парламент и на Съвета ( 33 ), чрез който се предоставя услугата, и предоставя тази услуга. Следва да се счита, че споделящият субект упражнява контрол върху този междинен правен субект, когато са изпълнени следните кумулативни условия. Първо, споделящият субект следва да упражнява решаващо влияние както върху стратегическите цели, така и върху значимите решения на междинния правен субект, който притежава хардуера и предоставя услугите. Второ, следва да няма пряко участие на частен капитал в този междинен правен субект. Трето, над 80 % от дейностите на междинния правен субект следва да се осъществяват в изпълнение на задачите, възложени му от споделящия субект.

(72)За да се гарантира ефективна, сигурна и устойчива доставка на услуги, споделящият субект следва да въведе подходящи технически, оперативни и организационни мерки. Те следва да включват по-специално политики за анализ на риска и за сигурността на информационните системи, включително политики за контрол на достъпа, политики за действия при инциденти и осигуряване на непрекъснатостта на дейността, както и политики в подкрепа на оперативната съвместимост и свързаността.

(73)Последно, споделянето на услугите на центрове за данни и облачните услуги в рамките на федерацията „Еврооблак“ следва да се основава на сътрудничество в публичния сектор. Такова сътрудничество следва да се ръководи единствено от съображения за обществения интерес и не следва да включва никаква форма на възнаграждение в замяна на друго. По-конкретно споделянето на услугите в рамките на федерацията „Еврооблак“ следва да бъде безвъзмездно, освен в случаите, когато таксите са строго ограничени до това, което е необходимо и пропорционално за възстановяване на разходите, направени от споделящия субект за субекта бенефициер, който използва услугите. Тези разходи следва да се ограничават до съпътстващите разходи, възникнали във връзка със споделянето на капацитет, включително за разпределяне и изолиране на ресурси, управление на достъпа, осигуряване на интеграцията и оперативната съвместимост на ресурсите, осигуряване на съответствие с приложимите изисквания съгласно правото на Съюза и управление на взаимоотношенията за споделянето. Таксите, налагани от споделящия субект с цел възстановяване на тези разходи, не следва да се считат за възнаграждение за предоставянето на услуга и не следва да представляват имуществен интерес или договор за обществена поръчка по смисъла на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 34 ) и Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. При тези условия съвместното споделянето на услуги на центрове за данни и облачни услуги в публичния сектор в рамките на федерацията „Еврооблак“ не следва да попада в обхвата на правилата на Съюза за обществените поръчки.

(74)Възлагащите органи в държавите членки често се сблъскват със значителни затруднения при възлагането на обществени поръчки за цифрови решения, като например услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ. Ограничените финансови ресурси, намалената покупателна способност и липсата на технически опит или опит в областта на възлагането на обществени поръчки възпрепятстват органите от публичния сектор да осъществяват ефективен достъп до такива услуги. Дейностите по възлагане на обществени поръчки, осъществявани от Комисията в сътрудничество с възлагащите органи на държавите членки, могат да имат решаваща роля за мобилизиране на колективната покупателна способност и за осигуряване на достъп до тези услуги и доставки при изгодни условия. Комисията и сега може да провежда процедури за възлагане на съвместни обществени поръчки с възлагащи органи от държавите членки съгласно член 168, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Комисията може също така да действа като търговец на едро, като закупува, съхранява и препродава или дарява стоки и услуги на избрани от нея партньорски организации. За да се даде възможност на тези субекти да използват пълноценно потенциала на вътрешния пазар, по-специално по отношение на икономиите от мащаба и споделянето на ползите, възможностите на Комисията да действа като централен орган за покупки следва да бъдат разширени до възлагащите органи на държавите членки и партньорските организации, избрани от Комисията, като форма на възлагане на обществени поръчки в допълнение към предвидените в член 168, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Комисията следва да може да използва всички налични процедури за възлагане на обществени поръчки в полза на възлагащите органи на държавите членки и на партньорските организации, избрани от Комисията, както и да включва дейностите по покупка, извършвани от Комисията за институциите, органите и агенциите на Съюза. Възлагащите органи на държавите членки, партньорските организации, както и институциите, агенциите и органите на Съюза следва да се считат за „участващи субекти“ в тези процедури за възлагане на обществени поръчки.

(75)С цел повишаване на възможността за гъвкавост и административната ефективност е целесъобразно, в дерогация от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, да се предвиди възможност за добавяне на участващи субекти по време на действието на динамична система за покупки. Съгласно тази дерогация на участващите субекти, които са се присъединили към споразумението след създаването на динамична система за покупки, следва да се разреши — при условие че има предварително одобрение от Комисията — да се присъединят към тази система по всяко време през срока на нейното действие, преди да бъде публикувана бъдеща покана за представяне на оферти. Тази възможност следва да бъде строго ограничена до новоприсъединилите се участващи субекти и не следва да засяга правата и задълженията на субектите, които вече участват в системата, нито целостта на вече приключените или текущи процедури за възлагане на обществени поръчки.

(76)Комисията следва да представи на държавите членки проект на споразумение, в което се определят практическите договорености, уреждащи дейностите по възлагане на обществени поръчки. Предвид потенциално големия брой участващи субекти, този проект на споразумение следва да бъде договорен и първоначално сключен между Комисията и държавите членки, които желаят да участват. В него следва да бъдат определени условията и процедурата, съгласно които субектите на Съюза, както и други държави членки, възлагащи органи на държавите членки и партньорски организации, избрани от Комисията, могат впоследствие да се присъединят и да се възползват от него. Споразумението ще влезе в сила в съответствие с неговите разпоредби, при условие че бъде одобрено от поне две държави членки. Въпреки че Комисията следва, доколкото е възможно, да се стреми да отговори на общите нужди на участващите субекти, това не следва да се тълкува като задължение да удовлетворява потребности, които са специфични за ограничен брой от тях.

(77)Когато участващите субекти сключват споразумение за осъществяване на централизирани дейности по покупка, включително спомагателни дейности по покупка, те не следва да прилагат процедурите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в приложимото право на Съюза, в съответствие с Директива 2014/24/ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Всеки възлагащ орган от държавите членки, който сключи такова споразумение с цел организиране на централизирани дейности по покупка, следва да се счита, че изпълнява задълженията си съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2014/24/ЕС, ако закупува строителни работи, стоки или услуги от възлагащ орган, отговорен за процедурата за възлагане на обществена поръчка.

(78)В споразумението следва да се предвиди създаването на ръководен комитет, състоящ се от Комисията и представители на държавите членки. Комитетът отговаря за стратегическия надзор върху дейностите по възлагане на обществени поръчки, включително за стратегическото ръководство на дневния ред за възлагане на обществени поръчки и на всяка отделна процедура за възлагане на поръчка. Ръководният комитет следва също така да осъществява надзор върху включването на участващите организации. Ръководният комитет не следва да отговаря за оперативната страна на дейностите по възлагане на обществени поръчки, която следва да остане отговорност на Комисията, включително и определянето на таксите. Ръководният комитет следва да определи най-подходящия метод за избор на допълнителни представители от субектите на Съюза, от възлагащите органи на държавите членки и от партньорските организации, избрани от Комисията.

(79)В споразумението следва да бъдат изяснени правилата, уреждащи отговорността и приложимата рамка за възлагане на обществени поръчки между Комисията, действаща в качеството си на централен орган за покупки, и участващите субекти, които се снабдяват чрез нея. Когато участващ субект провежда определени етапи от процедурата за възлагане на обществена поръчка самостоятелно, той трябва да носи изцяло отговорността за тези етапи, които провежда самостоятелно. На възлагащ орган, който действа като централен орган за покупки и е придобил услуги или стоки чрез Комисията, следва да се разреши да предлага тези услуги на други възлагащи органи, без да се прилагат процедурите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в приложимото право на Съюза. В такъв случай възлагащият орган е длъжен да спазва първоначалните договорни разпоредби във всеки последващ договор.

(80)За да се гарантира, че необходимите ресурси ще останат на разположение, участващите субекти ще допринесат за покриване на разходите, направени във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки и всякакви спомагателни дейности. За тази цел Комисията следва да има право да начислява такси на участващите субекти. Тези такси следва да бъдат определени на ниво, което принципно е достатъчно за покриване на всички преки и косвени разходи, направени от Комисията във връзка с дейностите по възлагане на обществени поръчки, включително всички спомагателни услуги. Тези такси следва да бъдат определени в съответствие с практиките, прилагани при сходни рамки за възлагане на обществени поръчки. Първоначалните разходи за учредяване могат да бъдат поети от общия бюджет на Съюза и възстановени от участващите субекти в рамките на определен период. Приходите от таксите следва да представляват вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

(81)Отвореният код играе важна роля за осигуряването на прозрачност, сигурност и ефективност при използването на цифровите технологии от страна на публичния сектор. Достъпът до изходния код осигурява възможност за одит, насърчава сътрудничеството и повторното използване и намалява зависимостта от един-единствен доставчик, като по този начин ограничава риска от зависимост от доставчика. Следователно насърчаването на използването на софтуер с отворен код е от съществено значение за подкрепа на иновациите, за осигуряване на по-добра възвръщаемост на публичните разходи и за укрепване на цифровата автономност на Съюза. В този контекст изборът на облачни услуги или софтуер е от съществено значение не само за ефективността на разходите, но и за сигурността, оперативната съвместимост, отчетността и технологичната автономност.

(82)За да се гарантира ефективното, прозрачно и оперативно съвместимо използване на цифровите технологии в целия публичен сектор на Съюза, е необходимо държавните администрации да насърчават използването на отворени стандарти и компоненти с лиценз за отворен код при изграждането на своята екосистема за изчислителни облаци и ИИ или стек.

(83)Все повече субекти на Съюза и органи от публичния сектор споделят софтуер, разработен от тях или за тях, и го предоставят за повторно използване с лиценз за отворен код. Това може да се счете за мярка в обществен интерес и би могло да оптимизира ефективността на публичните разходи, да намали разходите от дублиране и да насърчи иновациите в целия Съюз. Често обаче софтуерът се предоставя и е достъпен в различни хранилища или каталози, което затруднява търсенето, откриваемостта и в крайна сметка повторното му използване. Поради това е необходимо да се изисква от субектите на Съюза и органите на публичния сектор, които доброволно решат да предоставят софтуер за повторно използване, да го правят чрез каталог или хранилище, свързано с Европейския каталог на решенията с отворен код. Каталогът на ЕС за решения с отворен код следва да служи като централизиран каталог за всяка държавна администрация, чрез който да се търси и получава достъп до софтуер, предоставен за повторно използване от субекти на Съюза и органи на публичния сектор. Поддържането на каталога на ЕС за решения с отворен код в портала „Оперативно съвместима Европа“, посочен в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/903 ( 35 ), ще гарантира, че решенията могат лесно да бъдат свързани с допълнителна значима информация и обучения.

(84)За да се гарантира ефективното и последователно изпълнение в целия Съюз на задълженията за извършване на оценка на софтуера с отворен код и за предоставяне на софтуер за повторно използване, е необходимо да се създаде мрежа от програмни бюра за отворен код (мрежата OSPO), която да обедини съответните структури в рамките на субектите на Съюза и държавите членки. Тази мрежа OSPO следва да насърчава координацията между програмните бюра за отворен код, създадени на местно, регионално или национално равнище, както и от субектите на Съюза. Мрежата OSPO следва да улеснява обмена на информация и най-добри практики.

(85)С цел да се отчете технологичното развитие и да се поддържа ефективна рамка от мерки за укрепване на екосистемата за изчислителни облаци и ИИ на равнището на Съюза, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за: изменение на приложение I с цел отразяване на съответните пазарни и технологични развития във връзка с инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ, както и за изменение на приложение II с цел актуализиране на критериите за нивата на увереност на Съюза; допълване на настоящия регламент чрез определяне на подробни правила за извършването на одити; изменение на приложение III; определяне на ниво на увереност на Съюза за възлагащ орган; и изискване на оценка на въздействието и мерки за намаляване на риска за частните дружества, които осъществяват дейност в сектори с голяма критична значимост.

(86)При приемането на делегирани актове съгласно настоящия регламент от особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 36 ). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти следва винаги да получават достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(87)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 37 ).

(88)Предвид значимостта на настоящия регламент за защитата на личните данни, при необходимост следва да се проведе консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 ( 38 ).

(89)Ако някоя от мерките, предвидени в настоящия регламент, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС.

(90)Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, както и правомощията за правоприлагане на органите за защита на конкуренцията.

(91)Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба или ефектите от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Глава I
Предмет и определения

Член 1
Предмет

1.С настоящия регламент се създава рамка за укрепване на екосистемата за изчислителни облаци и ИИ на равнището на Съюза, по-специално чрез следните мерки:

а)за създаване на инициативата за лидерство в областта на изчислителните облаци и инициативата за лидерство в областта на ИИ (инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ);

б)за създаване на рамка за ускорено внедряване на центрове за данни в целия Съюз;

в)за осигуряване на достъпност на оферти за суверенни изчислителни облаци и изкуствен интелект (ИИ) с цел опазване на обществения ред в Съюза;

г)за намаляване на зависимостта в областта на критичните технологии;

д)за насърчаване на внедряването на облачни услуги в целия публичен сектор.

2.Първата обща цел на настоящия регламент е да се осигурят необходимите условия за развитието на конкурентоспособността и иновационния капацитет на екосистемата на Съюза за изчислителни облаци и ИИ.

3.Втората обща цел — отделна от първата обща цел, определена в параграф 2, но допълваща я — е да се подобри функционирането на единния пазар чрез установяване на единна правна рамка на Съюза за повишаване на устойчивостта на Съюза и стратегическата му автономност в областта на технологиите за изчислителни облаци и ИИ.

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„облачна услуга“ означава компютърна услуга „в облак“ съгласно определението в член 6, точка 30 от Директива (ЕС) 2022/2555;

2)„доставчик на облачна услуга“ означава правен субект, който предоставя облачна услуга;

3)„система с ИИ“ означава система с изкуствен интелект съгласно определението в член 3, точка 1) от Регламент (ЕС) 2024/1689;

4)„авангарден ИИ“ означава модели на ИИ или системи с ИИ, базирани на такива модели, които могат да изпълняват широк спектър от задачи и които се доближават, достигат или надхвърлят настоящото ниво на състоянието на техниката;

5)„ИИ агент“ означава система с ИИ или координиран набор от системи с ИИ, които могат да възприемат околната среда и да действат според нея с известна степен на автономност, като използват необходимите инструменти за постигане на конкретни цели и се адаптират към променящи се входни данни и контексти;

6)„орган от публичния сектор“ означава орган от обществения сектор по смисъла на определението в член 2, точка 1) от Директива (ЕС) 2019/1024;

7)„субекти на Съюза“ означава институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, създадени съгласно или въз основа на Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) или Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

8)„малки и средни предприятия“ или „МСП“ означава малки или средни предприятия, както са определени в член 2 от приложение I към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията;

9)„малко предприятие със средна пазарна капитализация“ или „МПСПК“ означава малко предприятие със средна пазарна капитализация съгласно определението в точка 2 от приложението към Препоръка (ЕС) 2025/1099 на Комисията;

10)„център за данни“ означава център за данни съгласно определението в точка 2.6.3.1.16 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета;

11)„оператор на център за данни“ означава оператор на център за данни съгласно определението в член 2, точка 7) от Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364;

12)„услуга на център за данни“ означава услуга на център за данни съгласно определението в член 6, точка 31) от Директива (ЕС) 2022/2555;

13)„софтуер“ означава софтуер съгласно определението в член 3, точка 4) от Регламент (ЕС) 2024/2847;

14)„хардуер“ означава хардуер съгласно определението в член 3, точка 5) от Регламент (ЕС) 2024/2847;

15)„компонент“ означава компонент съгласно определението в член 3, точка 6) от Регламент (ЕС) 2024/2847;

16)„производител“ означава производител съгласно определението в член 3, точка 13) от Регламент (ЕС) 2024/2847;

17)„одитираща организация“ означава отделна организация, консорциум или друга комбинация от организации, включително подизпълнители, на които одитираният доставчик на облачна услуга е възложил извършването на независим одит;

18)„одитирана услуга“ означава облачна услуга, която се одитира с цел получаване на одитен доклад и одитно становище;

19)„одитни критерии“ означава критериите по смисъла на приложение II към настоящия регламент, въз основа на които одитиращата организация преценява дали одитираният доставчик и одитираната му услуга отговарят на всеки кумулативен критерий, който трябва да бъде изпълнен, за да бъде признат като предлагащ нива на увереност на Съюза 2, 3 или 4;

20)„одитно доказателство“ означава всяка информация, използвана от одитираща организация в подкрепа на одитните констатации и заключения и за изготвяне на одитно становище, включително данни, събрани от документи, бази данни или ИТ системи, интервюта или извършени изпитвания;

21)„контрол“ означава контрол съгласно определението в член 2, точка 6) от Регламент (ЕС) 2021/697;

22)„възлагащи органи“ означава възлагащите органи съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1) от Директива 2014/24/ЕС;

25)„лиценз за отворен код“ означава лиценз с отворен код съгласно определението в член 2, точка 12) от Регламент (ЕС) 2024/903.

ДЯЛ II
ДЕЙНОСТИ ПО ИЗСЛЕДВАНЕ, РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКОСИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ОБЛАЦИ И ИИ

Глава I
Инициативи за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ

Член 3
Обща цел на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ

1.Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ ще преследват общата цел за насърчаване на научните изследвания и иновациите и постигането на капацитет в голям мащаб в екосистемата на Съюза за изчислителни облаци и ИИ, като:

а)подкрепят разработването и внедряването на авангардни технологии за изчислителни облаци и ИИ, включително технологии от следващо поколение за центрове за данни, които позволяват ефективно използване на ресурсите, технологии за облачен стек с отворен код, авангарден ИИ, както и физически и промишлен ИИ;

б)укрепват капацитета на центровете за данни и изчислителните облаци в Съюза, за да се отговори на нарастващото търсене, породено от ИИ, насърчават иновациите и гарантират устойчивостта на цифровата инфраструктура;

в)стимулират търсенето в Съюза и насърчават внедряването и използването на технологии за изчислителни облаци и ИИ в публичния и частния сектор в съответствие с целта за цифрова трансформация на предприятията, определена в Решение (ЕС) 2022/2481.

2.Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ преследват следните оперативни цели:

а)подкрепа на разработването и внедряването на авангардни технологии за центрове за данни, които включват принципите на енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите от проектирането си и през целия експлоатационен цикъл (оперативна цел 1);

б)подкрепа на разработването и внедряването на облачни стекове, които подпомагат технологичната автономност на Съюза (оперативна цел 2);

в)развиване на капацитета на Съюза в областта на авангардния ИИ (оперативна цел 3);

г)развиване на капацитета на Съюза в областта на физическите модели и системи с ИИ и насърчаване на внедряването им в стратегическите сектори на Съюза (оперативна цел 4);

д)ускоряване на разработването и внедряването на промишления ИИ в стратегическите сектори на Съюза (оперативна цел 5);

е)подкрепа на разработването на съвременни платформи за широкомащабно внедряване на ИИ агенти (оперативна цел 6);

ж)увеличаване на разработването и внедряването на модели и системи с ИИ в публичния сектор в целия Съюз (оперативна цел 7);

з)насърчаване на внедряването на технологии с ИИ на регионално и местно равнище, както и на използването на облачни услуги, предоставяни от европейски доставчици на облачни услуги (оперативна цел 8).

Член 4
Оперативни цели на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ

1.В рамките на оперативна цел 1 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)модернизират технологиите за енергийна и водна ефективност за центрове за данни, включително иновативни системи за охлаждане, центрове за данни от следващо поколение, работещи с постоянен ток, решения за оползотворяване на отпадната топлина и системи за натрупване на енергия;

б)насърчава интегрирането на нововъзникващите квантови изчислителни технологии за работата на инфраструктурата за изчислителни облаци и ИИ;

в)разработват технологии, базирани на изкуствен интелект, за оптимизиране на ефективността на сървърите, степента на използване и работата на изчислителната инфраструктура;

г)проектират и оптимизират облачни и периферни инфраструктури за изкуствен интелект, за да се осигури ефективна интеграция с енергийните мрежи и да се повиши възможността за гъвкавост;

д)използват центровете за данни като отправни клиенти за модерни системи за енергийно управление, които използват различни енергийни източници, включително малки модулни реактори и водород от възобновяеми източници, наред с ефективни решения за съхраняване на енергия;

е)внедряват тестови платформи и пилотни линии за интегриране и тестване на технологиите, разработени съгласно букви а)—д), като се обхващат енергоспестяващи прототипи на полупроводникови и квантови изчислителни технологии.

2.В рамките на оперативна цел 2 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)разработват и тестват сигурни, устойчиви и високопроизводителни облачни стекове с отворен код, обхващащи периферни изчисления в устройства, свързаност, инструменти за данни и изкуствен интелект, както и слоеве за поддръжка и обслужване за стратегически сектори;

б)разработват оптимизирани за ИИ сървъри и базов софтуер, базирани на процесори, ускорители и квантови ускорители, които са проектирани и произведени в Съюза, както и решения за съхранение на данни от ново поколение с изключително висока плътност и възможност за дългосрочно съхранение на данни;

в)увеличава достъпността на данните за изкуствен интелект чрез платформи за мидълуер с отворен код, които са в основата на общите европейски пространства за данни;

г)насърчава създаването на фондации за софтуер с отворен код, които подкрепят компоненти с отворен код;

д)съставя каталог на европейските решения за облачни изчисления с отворен код, разработени съгласно букви а)—г) от настоящия параграф.

3.В рамките на оперативна цел 3 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се подкрепят новаторски проекти в областта на авангардния ИИ, които разработват модели и системи за авангарден ИИ като стратегически активи, включително в ключови сектори като киберсигурността.

4.В рамките на оперативна цел 4 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)ускорява разработването на европейски стек за физически ИИ, който да подпомага обучението на модели и разработването и внедряването на системи, по-специално в областта на роботиката, автономните превозни средства и дроновете;

б)улеснява достъпът до конкретни набори от данни за физически ИИ, както и тяхното събиране и подготовка;

в)подпомага разработването, тестването и валидирането на физически модели и системи с ИИ в реални среди.

5.В рамките на оперативна цел 5 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)ускорява разработването и внедряването на секторни модели и системи с ИИ в стратегическите промишлени сектори на Съюза;

б)улеснява достъпа до необходимите изчислителни ресурси и инструменти за ИИ, необходими за разработването и внедряването на модели и системи с ИИ, съобразени с нуждите на промишления сектор;

в)осигурява безопасно обединяване на данни с голям мащаб за съвместно обучение на изкуствен интелект чрез технологии, които подобряват неприкосновеността на личния живот и запазват поверителността.

6.В рамките на тяхната оперативна цел 6 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)подкрепя разработването на съвременни, устойчиви и сигурни платформи за разработване, внедряване и оркестриране на усъвършенствани ИИ агенти в голям мащаб;

б)улеснява разработването на методики за целенасочено тестване и експериментиране с усъвършенствани ИИ агенти, както и тяхното оркестриране през целия им жизнен цикъл.

7.В рамките на оперативна цел 7 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)ускорява технологичното развитие и внедряването на модели и системи с ИИ в ключови области на публичния сектор;

б)разработват модели и системи с ИИ, които повишават ефективността на предоставянето на публични услуги и достъпността им за обществеността, подобрява се процесът на вземане на решения и се опростяват административните процедури;

в)насърчава споделянето и повторното използване на данни за обучение и модели с ИИ в държавната администрация в целия Съюз;

г)улеснява безопасното и подобряващото неприкосновеността на личния живот повторно използване на здравни данни за модели с ИИ и инструменти в здравното обслужване;

д)улесняват разработването, тестването и внедряването на модели и инструменти с ИИ в автомобилния сектор, включително за автономно шофиране.

8.В рамките на оперативна цел 8 чрез инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се:

а)насърчава широкото внедряване на изкуствения интелект от организациите в частния и публичния сектор, включително МСП и МПСПК, чрез мрежата от центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ (Центрове за ИИ);

б)разработва обща учебна програма в областта на изчислителните облаци и ИИ, като се използва мрежата от центрове за ИИ и други значими европейски инициативи;

в)насърчава споделянето на услугите на центровете за данни и облачните услуги на публичния сектор чрез подкрепа за европейската облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“);

г)подпомага възлагането на обществени поръчки за услуги на центрове за данни и облачни услуги за субекти на Съюза и органи от публичния сектор.

Член 5
Центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ

1.Всяка държава членка създава центрове за опит и ускоряване в областта на ИИ (центрове за ИИ). Тези центрове за ИИ се основават на европейските цифрови иновационни центрове, създадени съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2021/694, както и, когато е приложимо, на всички субекти правоприемници, установени съгласно правото на Съюза.

2.Целите на центровете за ИИ са:

а)да подкрепят интегрирането и разширяването на случаите на употреба на ИИ в стратегическите промишлени и публични сектори;

б)да ускоряват широкото внедряване на технологии за изчислителни облаци и ИИ на регионално и местно равнище, по-специално за МСП, МПСПК и органи на публичния сектор, в съответствие с принципа „ИИ на първо място“;

в)да използват съответната инфраструктура за ускоряване на разработването и усъвършенстването на модели и системи с ИИ.

3.Центровете за ИИ се натоварват със задачи по-конкретно за:

а)подпомагане на организациите да ускорят своята цифрова трансформация чрез достъп до и използване на технологии с изкуствен интелект, включително чрез свързване на организациите с европейски доставчици на технологии за изчислителни облаци и ИИ;

б)осигуряване или предоставяне на достъп до подходящи схеми за повишаване на квалификацията и преквалификация в тясно сътрудничество с Академията за умения в областта на ИИ;

в)улесняване на обмена на опит между регионите;

г)подпомагане на увеличаването на мащаба на възникване на спин-оф и стартиращи предприятия, създадени в университети, инкубатори и други ускорители, чрез улесняване на достъпа до потребители, предприятия и организации, търсещи специализирани услуги с ИИ.

4.Комисията може да приеме актове за изпълнение, в които се уточнява процедурата за създаване на центрове за ИИ, както и допълнителни разпоредби относно профила на участващите организации, критериите за подбор и подробностите за изпълнението на задачите и функциите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

5.Центровете за ИИ разполага със значителна обща автономия по отношение на своята организация, състав и методи на работа в съответствие с целите, определени в настоящия регламент.

6.Ще бъде създадена мрежа от центрове за ИИ с цел подпомагане на сътрудничеството и обмена на най-добри практики между тях, както и за предоставяне на специализирани услуги в региони, където на местно равнище липсват необходимите умения или изчислителен капацитет.

7.Държавите членки и Комисията сътрудничат със съществуващите мрежи, създадени в рамките на други инициативи на Съюза, включително инициативи на Съюза в областта на полупроводниците и данните.

Член 6
Изпълнение на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ

1.Изпълнението на оперативните цели на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се възлага на Комисията и държавите членки, а когато е уместно, и на съвместни предприятия или други структури, способни да постигнат тези цели.

2.Оперативните цели на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ се реализират чрез широкомащабни междусекторни инициативи, насочени към основните технологични и промишлени предизвикателства от стратегическо значение за Съюза („големи предизвикателства“), както е посочено в приложение I.

3.Инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ могат да бъдат подкрепени с финансиране от програми на Съюза, включително „Хоризонт Европа“ и програмата „Цифрова Европа“, в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/694 и Регламент (ЕС) 2021/695.

4.С цел отразяване на технологичните промени и развитието на пазара, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 за изменение на приложение I по начин, който е в съответствие с целите на инициативите за лидерство в областта на изчислителните облаци и ИИ, определени в член 4.

Член 7
Национални стратегии за изчислителните облаци и ИИ

1.До [датата на влизане в сила плюс една година] държавите членки изготвят национални стратегии за изчислителните облаци и ИИ (наричани по-нататък „националните стратегии“).

2.Националните стратегии включват най-малко следното:

а)основни цели и приоритети за внедряването на изчислителни облаци и ИИ в съответствие с принципа „ИИ на първо място“, както и рамка за управление и наблюдение за постигането на тези цели и приоритети;

б)мерки за ускоряване на разработването и внедряването на изчислителни облаци и ИИ на национално, регионално и местно равнище, по-специално сред органите от публичния сектор, МСП и МПСПК, включително чрез подкрепа на центровете за ИИ, посочени в член 5, като входни точки към европейската иновационна екосистема на ИИ;

в)мерки за подкрепа на широкото внедряване и използване на изкуствения интелект в стратегическите промишлени и публични сектори, включително в здравното обслужване, енергетиката и мобилността;

г)мерки за подкрепа на разгръщането на капацитет на центрове за данни, с особен акцент върху центровете за данни с висока стойност, които осигуряват значителни икономически и социални ползи, като същевременно спазват високи стандарти в областта на околната среда и енергийната ефективност;

д)мерки за инвестиции в изчислителна инфраструктура с висок интензитет, включително инфраструктурни комплекси за ИИ, инфраструктурни гигакомплекси за ИИ и квантови компютри, като стратегически национални и трансгранични активи, подпомагащи научноизследователската и развойна дейност, както и внедряването на промишлен ИИ в стратегически сектори;

е)мерки за подкрепа на развитието на възможностите в областта на изчислителните облаци и ИИ и за насърчаване на високите постижения и иновациите, включително чрез мерки в областта на възлагането на обществените поръчки, както и чрез мерки за обществени поръчки за иновации, предвидени в член 33;

ж)мерки за подкрепа на развитието на технологии за облачен стек, базирани на хардуер и софтуер с отворен код, с цел укрепване на технологичния суверенитет и повишаване на конкурентоспособността на стратегическата европейска промишленост;

з)мерки за осигуряване на достъпността на висококачествени данни за развитието на ИИ, особено чрез предотвратяване на затрудненията при достъпа до данни, с които се сблъскват организациите.

3.Националните стратегии съответстват на целите на настоящия регламент

4.Държавите членки гарантират, че техните национални стратегии са в съответствие със свързаните с тях цифрови цели, определени съгласно член 4 от Решение (ЕС) 2022/2481, и допринасят за тяхното постигане.

5.Държавите членки уведомяват Комисията за своите национални стратегии в срок от три месеца след приемането им. Държавите членки извършват оценка на своите национални стратегии най-малко на всеки три години въз основа на ключови показатели за ефективност, като при необходимост ги актуализират. Комисията следи за приемането и преразглеждането на националните стратегии.

6.Европейският съвет по изкуствен интелект, създаден с Регламент (ЕС) 2024/1689 (Съветът по ИИ), предоставя консултации и съдействие на държавите членки по отношение на координацията на националните стратегии. Съветът по ИИ улеснява обмена на най-добри практики между държавите членки.

Член 8
Критерии за приоритетни проекти за авангарден ИИ

Комисията може чрез решение да признае за приоритетни проекти в областта на авангардния ИИ, проекти, избрани чрез отворени покани за заявяване на интерес, с които се подкрепя голямото предизвикателство 3, посочено в приложение I, при условие че са изпълнени следните критерии:

а)да е пилотен проект, насочен към подкрепата и разширяването технологии с авангарден ИИ;

б)да се осъществява от консорциум за европейска цифрова инфраструктура, учреден съгласно Решение (ЕС) 2022/2481, или от друг правен субект, който отговаря на условията за финансиране съгласно правото на Съюза, и да включва участието на най-малко три държави членки;

в)участващите държави членки да обединяват изчислителните си ресурси и други значими ресурси, за да подпомагат изпълнението на избрания проект.

Член 9
Изчислителна поддръжка за проекти с ИИ

1.Съюзът и държавите членки гарантират, че от техния изчислителен капацитет се заделят достатъчно изчислителни ресурси за ИИ, за да се подкрепи разработването на приоритетни проекти в за авангарден ИИ, които отговарят на критериите, посочени в член 8, в рамките на наличния капацитет.

2.Съюзът осигурява изчислителни ресурси за ИИ, които най-малко да съответстват на тези, предоставени от държавите членки за приоритетни проекти за авангарден ИИ, доколкото в рамките на дела на Съюза от времето за достъп до европейските високопроизводителни изчислителни технологии е наличен достатъчен изчислителен капацитет за ИИ.

3.Съюзът и държавите членки полагат усилия да осигурят достатъчно изчислителни ресурси за проекти за иновации с ИИ в промишлеността, физическия ИИ и ИИ в публичния сектор.

ДЯЛ III
КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ

Глава I
Зони за ускоряване на развитието на центрове за данни

Член 10
Определяне на зони за ускоряване на развитието на центрове за данни

1.Когато на територията на дадена държава членка се разгръща капацитет за център за данни, тази държава членка определя най-малко една зона за ускоряване на развитието на центровете за данни („зона за ускоряване“) на своя територия до [СП: да се въведе датата на влизане в сила на настоящия регламент плюс 6 месеца]. Държавите членки вземат предвид следните аспекти при определянето на зоните за ускоряване:

а)местоположението и размерите на обекта или зоната, както и минималният и максималният размер на съоръженията, които могат да бъдат изградени на този обект или зона;

б)наличния и бъдещия капацитет на електроенергийната мрежа, както и възможностите и условията за съхраняване на място и производство на чиста енергия;

в)наличния и бъдещия капацитет за мрежова свързаност;

г)капацитета на зоната да подпомогне постепенното премахване на заварените медни мрежи;

д)съществуващите и бъдещите съоръжения, които могат да използват повторно отпадната топлина от центровете за данни;

е)всички мерки, предприети за ускоряване на издаването на необходимите разрешения за изграждане и експлоатация на центрове за данни в рамките на определената зона;

ж)предпочитанието да се използват повторно изоставени промишлени терени вместо зелени терени;

з)способността обектът или зоната да функционира по устойчив начин, особено по отношение на предотвратяването или свеждането до минимум на въздействията върху околната среда, както и подпомагането на намаляването на въглеродните емисии и устойчивост спрямо изменението на климата.

2.Когато това е целесъобразно за улесняване на развитието на зони за ускоряване, държавите членки:

а)извършват и преразглеждат най-малко на всеки три години цялостен анализ на енергийните нужди и съответното им въздействие върху емисиите на парникови газове в настоящите и бъдещите зони за ускоряване и определят необходимия капацитет на енергийната инфраструктура за правилното функциониране и развитие на проектите за центрове за данни, разположени в зоните за ускоряване. Такъв анализ се извършва най-малко при определянето на зоните за ускоряване по силата на параграф 1;

б)гарантират, че в плановете за развитие на мрежата, изготвени от операторите на преносни системи съгласно член 51 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета и операторите на разпределителни системи съгласно член 32 от Директива (ЕС) 2019/944, е обърнато особено внимание на анализа, изготвен съгласно буква а) от настоящия параграф, при отчитане на потенциала на инвестициите с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди да поемат прогнозираните бъдещи нужди на системата.

3.Националните, регионалните и местните власти, отговарящи за изготвянето на планове за териториално планиране и развитие, обмислят включването в тези планове на разпоредби за разработването на проекти за центрове за данни, разположени в зони за ускоряване, както и на необходимата инфраструктура. Държавите членки гарантират, че всички необходими данни за териториалното устройство са на разположение на операторите на центрове за данни. Когато тези планове подлежат на оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и член 6 от Директива 92/43/ЕИО, тези оценки се комбинират. Когато е приложимо, в рамките на тази комбинирана оценка се разглежда и въздействието върху потенциално засегнатите водни обекти, посочени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

4.При определянето на зони за ускоряване държавите членки осигуряват участието и координацията между всички съответни национални, местни и регионални власти и субекти, включително операторите съгласно определението в член 2, точка 29) от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, операторите на преносни системи съгласно определението в член 2, точка 35) от Директива (ЕС) 2019/944 и операторите на разпределителни системи съгласно определението в член 2, точка 29) от Директива (ЕС) 2019/944.

Член 11
Условия в зоните за ускоряване

1.При определяне на изисквания за устойчивост за центровете за данни, разположени в зони за ускоряване, държавите членки използват ключовите показатели за ефективност, посочени в приложение II, букви а)—н) от Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364 по смисъла на Директива (ЕС) 2023/1791.

2.Държавите членки гарантират, че разпределянето и използването на ресурсите в зоните за ускоряване се извършва при справедливи, разумни и недискриминационни условия и не води до спекулативна резервация на ресурси или практики за блокиране на пазара, които биха могли да възпрепятстват практически осъществимата конкуренция или ефективното развитие или използване на тези зони.

Член 12
Единни информационни точки

1.Операторът на центъра за данни има право, при поискване, да получи съдействие от единна информационна точка през целия жизнен цикъл на проекта за център за данни в зона за ускоряване по отношение на всички необходими разрешения за разгръщането на центъра за данни. За тази цел държавите членки определят една или повече единни информационни точки за операторите на проекти за центрове за данни в зоните за ускоряване. Държавите членки могат да определят за тази цел единна информационна точка, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2024/1309. Прилагат се също и функциите, процедурите и механизмите, приложими към такива единни информационни точки съгласно Регламент (ЕС) 2024/1309, включително тези, свързани с цифровия достъп, административната координация и уреждането на спорове.

2.Ролята на единната информационна точка може да включва, наред с друго, координиране, улесняване, наблюдение и обмен на информация относно процедурата, свързана с:

а)териториално устройство и разрешения за строеж;

б)екологични оценки в съответствие с Регламент (ЕС) 2026/XXXX [относно ускоряването на екологичните оценки];

в)разрешения за водочерпене, заустване на отпадъчни води, както и за използване и оползотворяване на топлина;

г)спазване на приложимите административни задължения и задължения за докладване;

д)информиране на обществеността с цел да се повиши общественото приемане на проекта за център за данни;

е)заявления за присъединяване към електроенергийната, топлинната или комуникационната мрежа, както и към други значими мрежи.

3.Единната информационна точка осигурява съдействие за преценката дали даден проект за център за данни отговаря на критериите за стратегически проект съгласно член 14.

4.При предоставянето на административната подкрепа и съдействие, посочени в настоящия член, единното звено за контакт обръща особено внимание на МСП и по целесъобразност създава специален канал за комуникация с МСП, за да предоставя насоки и да отговаря на запитвания, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Член 13
Улесняване на административните процедури и процесите на издаване на разрешения

1.Проектите за центрове за данни, реализирани в зони за ускоряване, се считат за стратегически проекти по смисъла на член 14 от Регламент (ЕС) 2026/XXX [относно ускоряването на екологичните оценки] и се ползват от набора от инструменти, посочен в приложението към същия регламент.

2.За всяка определена зона за ускоряване държавите членки изготвят и издават агрегирано базово разрешение, което дава право на разгръщане на центрове за данни в тази зона за ускоряване. Това агрегирано базово разрешение обхваща разрешенията и административните разрешения, които се изискват за проектите за центрове за данни, разположени в зоната за ускоряване, с изключение на разрешенията, които са специфични за дадена инсталация.

3.Преди издаването на агрегираното базово разрешение, посочено в параграф 2, държавите членки извършват всички необходими процедури и оценки, включително всички съответни екологични оценки, процедури за планиране и оценки, приложими на равнището на зоната за ускоряване.

4.От центровете за данни, разположени в зона за ускоряване, се изисква да получат допълнителни разрешения само за дейности, които не са обхванати от агрегираното базово разрешение, посочено в параграф 2.

5.Държавите членки гарантират, че административните заявления, свързани с планирането, изграждането и експлоатацията на центрове за данни, разположени в зони за ускоряване, се обработват по прозрачен начин, ефикасно и своевременно. Процесът на издаване на разрешения за проекти за центрове за данни, разположени в зони за ускоряване за центрове за данни, не надвишава 12 месеца от момента на подаване на пълно заявление. Срокът не засяга евентуални по-кратки срокове, определени от държавите членки. Когато в националното законодателство съществува такъв статут, на проектите за центрове за данни се предоставя статутът на най-високо възможно национално значение и те се третират като такива в процесите на издаване на разрешения. Настоящият параграф се прилага само когато такъв статут съществува в националното право и не поражда задължение за държавите членки да въведат такъв статут.

Глава II
Стратегически проекти

Раздел 1
Определяне на стратегически проекти за центрове за данни

Член 14
Определяне на стратегически проекти за центрове за данни

1.Комисията може чрез решение да определи като стратегически проекти за центрове за данни, избрани чрез открити покани за заявяване на интерес, които отговарят на най-малко два от следните критерии:

а)проектът създава и работи с инфраструктура, която пряко подпомага и подобрява основни функции на публичния сектор, включително научни изследвания и образование, здравно обслужване, обществена безопасност и сигурност;

б)проектът включва високоустойчиви или иновативни характеристики, включително технологии и решения, разработени съгласно дял II;

в)проектът допринася за сигурността, безопасността и стабилността на електроенергийната мрежа и отговаря на нуждите на електроенергийната система, както са оценени от съответния системен оператор, по-специално при проекти, свързани със съвместното разполагане на големи съоръжения за производство и съхранение на чиста енергия;

г)проектът подкрепя интегрирането на чипове, процесори и ускорители, сървъри или квантови компютри, проектирани и/или произведени в Съюза, в системи на центрове за данни или в управлението на инсталациите на центрове за данни, като по този начин укрепва веригите за доставки на полупроводници, квантови технологии и центрове за данни в Съюза и допринася за постигането на целите на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) 2023/1781;

д)проектът е насочен към справяне със сериозен недостиг на изчислителна мощност в район, за който е идентифициран такъв недостиг съгласно член 15, и допринася значително за растежа, развитието и насърчаването на местната икономика.

2.В своето предложение кандидатът предоставя цялата необходима и значима информация, за да докаже, че проектът отговаря на съответните критерии.

3.Продължителността на статута на стратегически проект се определя въз основа на прогнозирания експлоатационен срок на проекта. Заявителят включва в предложението необходимата информация за обосноваване на прогнозирания експлоатационен срок на проекта, въз основа на която се определя продължителността на статута на стратегически проект.

4.Когато Комисията установи, че проект, определен като стратегически проект, вече не отговаря на съответните критерии или когато определянето му за такъв се е основавало на заявление, съдържащо невярна информация, която засяга съответствието с тези критерии, тя може да отмени статута на този проект чрез решение. Проектите, за които е отменено определянето като стратегически проект, губят всички права, свързани със статута съгласно настоящия регламент.

Глава III
Мониторинг

Член 15
Мониторинг на недостига на капацитет

1.С цел наблюдение на напредъка при постигането на целите на Решение (ЕС) 2022/2481 Комисията определя и наблюдава:

а)изчислителния капацитет, наличен в Съюза, включително капацитета за периферни изчисления;

б)обема на търсенето на капацитет на центровете за данни;

в)обема на недостига на капацитет и районите с недостатъчно обслужване, които биха могли да бъдат определени от Комисията в сътрудничество с държавите членки, и които впоследствие да бъдат използвани като зони за ускоряване за разгръщането на капацитет на центрове за данни.

ДЯЛ IV
АВТОНОМНОСТ

Глава I
Рамка за суверенитет в областта на облачните изчисления

Раздел 1
Нива на увереност на Съюза

Член 16
Приложно поле

1.В настоящата глава се установява рамка за суверенитет на Съюза в областта на облачните изчисления, която включва четири нива на увереност на Съюза, критериите за които са определени в приложение II, и на които доставчиците на облачни услуги отговарят, за да предоставят своите облачни услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор.

2.Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 45 за изменение на нивата на увереност на Съюза, определени в приложение II, и на доказателствата, определени в приложение III.

3.За да се гарантира, че приложения II и III са актуални спрямо новите правни или технически промени, Комисията ги преразглежда най-малко на всеки 18 месеца.

Член 17
Признаване на доставчиците на облачни услуги

1.Доставчик на облачни услуги, който цели да бъде признат като предоставящ ниво на увереност на Съюза, подава заявление за признаване до националния компетентен орган по мястото на установяване. При подаване на заявление за признаване доставчикът на облачни услуги включва всички относими доказателства, изисквани съгласно параграфи 3 или 4.

2.Компетентният орган по мястото на установяване е оценяващият национален компетентен орган. Оценяващият национален компетентен орган, който е получил заявление за признаване на кандидат, може при необходимост да поиска от един или повече компетентни органи на други държави членки да съдействат в процедурата за признаване на кандидат съгласно настоящия член. В срок от 15 дни от получаването на такова искане националният орган, до който е отправено искането за сътрудничество, или потвърждава съгласието си да сътрудничи на оценяващия национален компетентен орган, или отхвърля искането.

3.За ниво на увереност на Съюза 1 кандидатът за доставчик на облачни услуги представя на оценяващия национален компетентен орган ЕС декларация за съответствие, посочена в член 19, параграф 2, както и всички необходими доказателства.

Чрез дерогация от първа алинея ЕС декларацията за съответствие, издадена съгласно член 19, параграф 2 от доставчици на облачни услуги, които са МСП, се признава пряко и автоматично във всички държави членки, без да е необходимо предварително признаване от страна на оценяващия национален компетентен орган.

4.За нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 кандидатът за доставчик на облачни услуги представя на оценяващия национален компетентен орган одитния доклад, „положителното“ одитно становище, упоменато в член 20, както и всички доказателства, предоставени на одитиращата организация по време на одитната процедура.

5.В срок от 60 дни от приемането на заявлението по силата на параграф 1 оценяващият национален компетентен орган преценява доказателствата, представени съгласно параграфи 3 или 4, и:

а)изготвя проекторешение за признаване и уведомява във възможно най-кратък срок компетентните органи на другите държави членки, като им предоставя 60-дневен срок за преглед, за да потвърдят намерението за признаване на облачната услуга в целия Съюз като услуга, която предлага приложимото ниво на увереност на Съюза. Уведомлението до компетентните органи на другите държави членки относно периода за преглед съдържа доказателствата, посочени в параграфи 3 или 4; или

б)когато представените доказателства не са достатъчни, за да може оценяващият компетентен орган да признае облачната услуга, той може да поиска допълнителна информация от заявителя и да изиска от него да я предостави в определен срок. Посоченият в настоящия параграф срок от 60 дни временно спира да тече от датата на искането до датата на получаване на информацията. Временното спиране не надхвърля общо 30 дни, освен ако това не е оправдано от естеството на изисканата информация или от извънредни обстоятелства; или

в)отхвърля искането за признаване. Преди да отхвърли искането за признаване, оценяващият компетентен орган предоставя на кандидата за доставчик на облачни услуги възможност да представи писмени коментари по заключенията от оценката в рамките на 30 дни. При изготвянето на окончателното си заключение оценяващият компетентен орган надлежно взема предвид тези коментари.

6.През периода на прегледа, посочен в параграф 5, буква а), националният компетентен орган на друга държава членка може да отправи мотивирано възражение или искане за разяснения до оценяващия национален компетентен орган, ако счита, че проекторешението за признаване не съответства на приложимото ниво на увереност на Съюза, определено в приложение II.

7.Когато в рамките на срока за преглед, посочен в параграф 5, буква а), не бъде подадено обосновано възражение или искане за разяснение, заключенията на оценяващия национален компетентен орган се считат за приети от всички държави членки, оценяващият национален компетентен орган приема решението за признаване, а одитираната услуга се признава в целия Съюз за съответното ниво на увереност на Съюза.

8.Когато в рамките на срока за преглед, посочен в параграф 5, буква а), бъде подадено искане за разяснение, оценяващият национален компетентен орган отчита надлежно това искане и, когато е приложимо, изисква нова информация от заявителя съгласно параграф 5, буква б) или потвърждава или изменя първоначалното си проекторешение. Когато компетентният орган, отправил искането, не е удовлетворен, може да подаде мотивирано възражение.

9.Когато в срока за преглед, посочен в параграф 5, буква а), или съгласно процедурата, посочена в параграф 8, бъде подадено мотивирано възражение, оценяващият национален компетентен орган оценява възражението и или потвърждава, или отменя първоначалното си проекторешение. Оценяващият национален компетентен орган, уведомява компетентните органи на другите държави членки в срок от 15 дни след изтичането на срока за преглед, посочен в параграф 5, буква а), или в срок от 15 дни след получаване на мотивираното възражение съгласно процедурата, посочена в параграф 8, в зависимост от това кое от двете е приложимо.

10.В случай че оценяващият национален компетентен орган възнамерява да потвърди проекторешението си, засегнатият национален компетентен орган може да отнесе въпроса до Комисията. Комисията оценява постъпилото искане за консултация и може да поиска информация от съответните национални компетентни органи. Комисията приема задължително решение, с което се определя дали оценяващият национален компетентен орган може да приеме решението за признаване.

11.Оценяващият национален компетентен орган може да отмени признаването, ако установи, че доставчик на облачни услуги, чиято услуга е била призната в целия Съюз като предлагаща конкретно ниво на увереност на Съюза, умишлено или поради небрежност е предоставил грешна или подвеждаща информация.

12.Комисията може да приема актове за изпълнение относно практическите разпоредби за процедурите, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

13.За да изпълни задачите, възложени ѝ съгласно параграф 10, Комисията може да изисква от националните компетентни органи по мястото на установяване да предоставят възможно най-бързо и в разумен срок всякаква значима информация, свързана със съответния доставчик на облачни услуги и със заявлението за признаване.

14.При изпращане на искане за информация Комисията посочва целта на искането, уточнява каква информация се изисква и определя срока, в който информацията трябва да бъде предоставена.

Член 18
Асоциирани трети държави

1.Комисията може да приема решения чрез актове за изпълнение, с които се определят трети държави, за които доставчиците на облачни услуги, подлежащи на контрол от страна на съответната трета държава или от правен субект, установени в тази трета държава, могат да бъдат подложени на одит съгласно критериите за ниво на увереност на Съюза 3 в съответствие с приложение II, при условие че съответната трета държава отговаря на следните кумулативни критерии:

а)попада в обхвата на съответно решение относно адекватното ниво на защита, прието съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679;

б)няма въведени мерки, които да ѝ позволяват да упражнява контрол върху доставчика на облачни услуги по начин, който би противоречал на изискванията за законен достъп до набор от нелични данни, посочени в член 32, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2023/2854;

в)няма въведени мерки, чрез които да задължава доставчика на облачни услуги да влоши или прекъсне непрекъснатостта или предоставянето на услугата. Освен това няма въведени мерки, които да задължават доставчика на облачни услуги да въвежда, прилага, изпълнява или спазва ограничителни мерки, като режими на санкции, ембарго или други еквивалентни правни или административни мерки, освен ако тези специфични мерки не са законни съгласно националното право на държавите членки или правото на Съюза;

г)няма въведени мерки, които да възпрепятстват доставчика на облачни услуги да предоставя технологии и услуги съгласно най-съвременното състояние на техниката;

д)поддържа отворен пазар за облачни услуги на Съюза;

е)третата държава предоставя еквивалентни нива на достъп до процедурите за възлагане на обществени поръчки за облачни услуги, които са под контрола на държава — членка на Съюза, на субект на Съюза или на правен субект, установен в Съюза.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2

2.Когато наличната информация показва, че третата държава вече не отговаря на изискванията в параграф 1, Комисията отменя, изменя или суспендира решението, посочено в параграф 1.

3.Комисията публикува на своя уебсайт списък на третите държави, които отговарят на изискванията на параграф 1, както и на онези, които вече не отговарят на тях.

Раздел 2
Процедура за оценяване на съответствието

Член 19
Самооценяване на съответствието

1.Доставчиците на облачни услуги, които желаят да получат признаване в съответствие с член 17 като предлагащи ниво на увереност на Съюза 1, извършват самооценяване на съответствието с критериите за ниво на увереност на Съюза 1, определени в приложение II.

2.След самооценката, посочена в параграф 1, доставчикът на облачни услуги издава ЕС декларация за съответствие, в която се посочва, че е доказано спазването на критериите за ниво на увереност на Съюза 1. С издаването на тази декларация доставчикът на облачни услуги поема отговорност за съответствието на облачната услуга с критериите за ниво на увереност на Съюза 1, определени в приложение II.

3.Доставчикът на облачни услуги прави ЕС декларацията за съответствие публично достъпна.

Раздел 3
Независими одити от трети страни

Член 20
Независим одит

1.Доставчиците на облачни услуги, които желаят признаване в съответствие с член 17 като предлагащи ниво на увереност на Съюза 2, 3 или 4, се подлагат за своя сметка на независими одити от трети страни, за да получат одитен доклад и одитно становище от одитираща организация. Одитиран доставчик, който е в процес на одитна процедура на по-високо ниво на увереност на Съюза, отговаря на всички приложими кумулативни критерии съгласно приложение II, валидни за по-ниските нива на увереност на Съюза. Неизпълнението на което и да е от изискванията за по-ниско ниво на увереност изключва съответствието с по-високите нива на увереност на Съюза.

2.Одитираните доставчици съдействат на одитиращите организации и им оказват необходимата помощ, за да им позволят да провеждат тези одити по ефективен, ефикасен и навременен начин, включително като им предоставят достъп до всички значими данни и помещения и като отговарят на устни или писмени въпроси. Одитираните доставчици не възпрепятстват, не влияят неправомерно и не накърняват извършването на одита.

3.Одитиращите организации гарантират подходящо ниво на поверителност и професионална тайна по отношение на информацията, получена от одитираните доставчици и трети страни в рамките на одитите, включително след приключване на одитите. Това изискване не оказва неблагоприятно влияние върху извършването на одитите и върху другите разпоредби на настоящия регламент. Съгласно член 23 одитиращата организация споделя само информация, която е необходима за целите на докладването и не съдържа информация, която обосновано би могла да се счита за поверителна.

4.Одитите, посочени в параграф 1, се извършват от одитиращи организации, които:

а)са независими от съответния доставчик на облачни услуги и от всяко юридическо лице, свързано с този доставчик, и нямат конфликт на интереси с тях, по-специално:

i. не са предоставяли услуги, различни от одиторските, свързани с одитираните въпроси, на съответния доставчик на облачни услуги или на което и да е юридическо лице, свързано с този доставчик, в рамките на 12 месеца преди началото на одита, и са поели ангажимент да не им предоставят такива услуги за период от 12 месеца след приключването на одита;

ii. не са предоставяли одиторски услуги съгласно настоящия член на съответния доставчик на облачни услуги или на което и да е юридическо лице, свързано с този доставчик, в рамките на период от 10 години преди началото на одита;

iii. не извършват одита срещу възнаграждения, които са обвързани с резултата от одита;

б)притежават доказан опит, техническа компетентност и способности в областта на одита на облачни услуги;

в)имат доказана обективност и професионална етика, основана по-специално на придържането към кодекси за поведение или подходящи стандарти.

5.Одитиращите организации, които извършват одитите, изготвят одитен доклад за всеки одит. Този доклад се обосновава в писмена форма и включва най-малко следната информация:

а)името, адреса и звеното за контакт на доставчика, който е обект на одита, както и обхванатият период;

б)името и адреса на одитиращата организация или организациите, извършващи одита;

в)декларация за интереси;

г)описание на конкретните одитирани аспекти и приложената методика;

д)описание и обобщение на основните констатации от одита;

е)списък на третите страни, с които са проведени консултации като част от одита;

ж)„положително“ или „отрицателно“ одитно становище, както и всякаква информация за това дали одитираната услуга на одитирания доставчик отговаря на приложимите одитни критерии за ниво на увереност на Съюза 2, 3 или 4 съгласно приложение II;

з)когато одитното становище е „отрицателно“ — оперативни препоръки относно специфични мерки за осигуряване на съответствие и препоръчителния срок за постигането на съответствие;

и)когато одитното становище е „положително“ — нивото на увереност на Съюза, което трябва да бъде признато съгласно член 17, издадено за одитираната услуга на одитирания доставчик в съответствие с приложимите критерии, определени в приложение II.

6.Когато одитиращата организация не е била в състояние да извърши одит на някои аспекти или да изрази одитно становище въз основа на своите разследвания, одитният доклад включва обяснение на обстоятелствата и причините, поради които тези аспекти не са могли да бъдат одитирани.

7.Одитиращата организация може да отмени одитния си доклад и одитното си становище, ако одитираният доставчик, умишлено или поради небрежност, е предоставил неверни или подвеждащи одитни доказателства.

8.Одитираният доставчик ежегодно представя за преглед одитния доклад и свързаното с него „положително“ одитно становище на същата или на друга одитираща организация, която оценява дали одитираната услуга продължава да отговаря на приложимите критерии, посочени в приложение II. Въз основа на годишния преглед одитиращата организация може да потвърди, актуализира или отмени първоначалния одитен доклад и одитно становище.

9.Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 45, за да допълни настоящия регламент, като определи правила за извършването на одити на процедурните стъпки, правила за одитиращите организациите и техните технически компетентности, одитни методики и образци на одитни доклади.

Член 21
Съдържание и качество на одитните доказателства

1.За да изготви одитен доклад и одитно становище, одитиращата организация оценява съответствието на одитираната услуга с критериите, посочени в приложение II, въз основа на одитните доказателства, изброени в приложение III. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 45 за изменение на приложение III, като определи необходимите доказателства за оценка на одитните критерии, посочени в приложение II.

2.Одитните доказателства са:

а)подходящи и достатъчни, за да дадат възможност на одитиращата организация да изготви одитен доклад и да даде одитно становище; както и

б)надеждни според професионалната преценка и скептицизъм на одитиращата организация.

Член 22
Централно хранилище на облачни услуги

1.Комисията създава и поддържа специално хранилище на облачните услуги, които са били признати в съответствие с член 17 (централно хранилище).

2.Националният компетентен орган по мястото на установяване, който е признал дадена облачна услуга съгласно член 17, регистрира тази услуга в централното хранилище.

3.Отмяната на одитен доклад и одитно становище от одитираща организация или отмяната на признаване от компетентен орган се публикува в централното хранилище и остава достъпна там в продължение на пет години.

4.Централното хранилище се поддържа публично достъпно и се актуализира редовно от Комисията и националните компетентни органи по мястото на установяване на специален и леснодостъпен уебсайт.

Член 23
Задължения за прозрачност

1.При узнаване на информация или при съществена промяна в обстоятелствата, която би могла да повлияе на одитния доклад и на положителното становище съгласно член 20 или на признаването съгласно член 17, признатият доставчик на облачни услуги уведомява възможно най-скоро одитиращата организация и националния компетентен орган по мястото на установяване.

2.Въз основа на уведомлението съгласно параграф 1 одитиращата организация оценява дали одитният доклад или одитното становище трябва да бъдат изменени или отменени. Когато одитиращата организация измени или отмени одитния доклад или одитното становище, тя уведомява за това националния компетентен орган по установяване във възможно най-кратък срок.

3.Въз основа на уведомлението, посочено в параграф 1 или 2, националният компетентен орган по мястото на установяване преценява дали признаването се изменя или отменя. Когато националният компетентен орган по мястото на установяване измени или отмени признаването на облачна услуга, той уведомява във възможно най-кратък срок националните компетентни органи на другите държави членки и Комисията.

Член 24
Санкции и обезщетения

1.Държавите членки определят правилата за налагане на санкции при нарушения на разпоредбите на настоящата глава от доставчиците на облачни услуги в рамките на своята компетентност и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията във възможно най-кратък срок за тези правила и мерки и уведомяват Комисията за всяко последващо изменение, което ги засяга.

2.Държавите членки вземат предвид следните неизчерпателни критерии за налагането на санкции за нарушения на настоящия регламент:

а)естеството, тежестта, размера и продължителността на нарушението;

б)предприетите от извършителя на нарушението действия за смекчаване или поправяне на вредите, причинени от нарушението;

в)всякакви предходни нарушения от страна на извършителя на нарушението;

г)реализираните финансови ползи или избегнатите загуби от извършителя на нарушението, доколкото тези ползи или загуби могат да бъдат надеждно установени;

д)всеки друг утежняващ или смекчаващ фактор, приложим към обстоятелствата на съответния случай;

е)годишния оборот на извършителя на нарушението през предходната финансова година в Съюза.

3.Получателите на облачните услуги имат право, в съответствие с правото на Съюза и националното право, да търсят обезщетение от доставчиците на облачни услуги за всякакви вреди или загуби, претърпени вследствие на нарушение от страна на тези доставчици на задълженията им съгласно настоящата глава.

Раздел 4
Национални компетентни органи

Член 25
Национални компетентни органи

1.До [СП: да се въведе датата на влизане в сила плюс 1 година] държавите членки определят един или повече национални компетентни органи, които да отговарят за прилагането на настоящата глава. За тази цел държавите членки могат да определят съществуващ орган или съществуващи органи (компетентни органи).

2.Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията на компетентните органи и за техните задачи и правомощия. Комисията поддържа публичен регистър на тези органи.

3.Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на облачни услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност.

4.Държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на облачни услуги, т.е. където е главното управление или регистрираното седалище на доставчика на облачни услуги, от което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол, има изключителна компетентност за прилагането на настоящата глава.

Член 26
Правомощия на националните компетентни органи

1.Когато това е необходимо за изпълнението на задачите им съгласно член 17, компетентните органи по установяване разполагат със следните правомощия за провеждане на разследвания:

а)правомощието да изискват от всеки доставчик на облачни услуги, както и от други лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, за които може разумно да се очаква, че разполагат с информация, свързана с предполагаемо нарушение на настоящия регламент, включително одитиращи организации, да предоставят тази информация във възможно най-кратък срок;

б)правомощието да извършват или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да нареди инспекции на всички помещения, които тези доставчици или лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, използват за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, или да изискват от други публични органи да направят това, за да проучат, изземат, вземат или получат копия от информацията, свързана с предполагаемо нарушение под каквато и да било форма независимо от носителя за съхранение на данните;

в)правомощието да изисква от всеки член на персонала или представител на тези доставчици и от лицата, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, да дадат обяснения по отношение на всякаква информация, свързана с предполагаемо нарушение, и, с тяхно съгласие, да записва отговорите им чрез всякакви технически средства.

2.Когато това е необходимо за изпълнението на задачите им съгласно член 17, националните компетентни органи по установяване разполагат със следните правомощия за правоприлагане:

а)правомощието да разпореждат прекратяване на нарушенията и, когато е целесъобразно, да налагат мерки за поправяне на последиците, пропорционални на нарушението и необходими за ефективното прекратяване на нарушението, или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това;

б)правомощието да налагат глоби или да отправят искане към съдебен орган в своята държава членка да наложи такива глоби при неспазване на настоящия регламент, включително при неизпълнение на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1;

в)правомощието да налагат периодична имуществена санкция или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 24, за да се гарантира, че нарушението е прекратено в съответствие със заповед, издадена съгласно буква а) или поради неизпълнение на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1.

3.Мерките, предприети от националните компетентни органи по установяване при упражняване на техните правомощия, изброени в параграфи 1 и 2, са ефективни, възпиращи и пропорционални, по-специално с оглед естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението или предполагаемото нарушение, за което се отнасят тези мерки, както и икономическият, техническият и оперативният капацитет на засегнатия доставчик на услуги, когато е приложимо.

4.Държавите членки определят конкретни правила и процедури за упражняването на правомощията съгласно параграфи 1 и 2 и гарантират, че всяко упражняване на тези правомощия е подчинено на подходящи гаранции съгласно приложимото национално право в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. Тези мерки се предприемат само в съответствие с правото на зачитане на личния живот и правата на защита, включително правото на изслушване и на получаване на достъп до преписката, и са обект на правото на всички засегнати страни на ефективни средства за правна защита.

Раздел 5
Взаимопомощ и сътрудничество

Член 27
Взаимопомощ

1.Компетентните органи и Комисията си сътрудничат тясно и си оказват взаимопомощ за прилагане на настоящата глава по последователен и ефикасен начин. Взаимопомощта включва обмен на информация.

2.Компетентният орган може да отправя искане към други компетентни органи да предоставят конкретна информация, с която разполагат и която се отнася до конкретен доставчик на облачни услуги, с цел да упражни правомощията си за разследване съгласно член 26 по отношение на конкретна информация, намираща се на територията на тяхната държавата членка. Когато е целесъобразно, компетентният орган, получил искането, може да включи други компетентни органи или други публични органи на въпросната държава членка.

3.Компетентният орган, получил искането съгласно параграф 2, се съобразява с него и уведомява компетентния орган по установяване за предприетите действия във възможно най-кратък срок, но не по-късно от два месеца след получаване на искането, освен ако това не е надлежно обосновано.

Член 28
Трансгранично сътрудничество

1.Когато компетентният орган по местоназначение има основания да подозира, че доставчикът на облачни услуги вече не отговаря на изискване, посочено в приложение II към настоящия регламент, той може да поиска от компетентния орган по установяване да оцени ситуацията и да предприеме необходимите мерки по разследване и правоприлагане, за да гарантира спазване на изискванията.

2.Комисията може също така да поиска от компетентния орган, посочен в член 25, да оцени ситуацията и да предприеме необходимите мерки по разследване и правоприлагане, за да гарантира спазване на изискванията.

3.Исканията, подадени съгласно параграф 1 или 2 се обосновават надлежно и се вземат надлежно под внимание от компетентния орган по установяване. Когато компетентният орган по установяване прецени, че предоставената информация е недостатъчна, той може да поиска и допълнителна информация. Определеният в параграф 4 срок спира да тече до предоставянето на тази допълнителна информация.

4.Компетентният орган по установяване, във възможно най-кратък срок и във всеки случай не по-късно от два месеца след получаване на искането съгласно параграф 1 или 2, съобщава на компетентния орган, изпратил искането, и на Комисията своята оценка на предполагаемото нарушение и обяснение за всички предприети или предвидени мерки за разследване или правоприлагане във връзка със ситуацията, за да се гарантира спазването на настоящия регламент.

Глава II
Мерки от страна на търсенето

Раздел 1
Възлагане на обществени поръчки

Член 29
Оценки на риска

1.До [датата на влизане в сила плюс 1 година], а след това на всеки две години или при необходимост, държавите членки и субектите на Съюза извършват оценки на риска, които:

а)идентифицират дейностите в публичния сектор, при които се използват или ще се използват облачни услуги и които допринасят за поддържането на обществения ред в секторите, попадащи в обхвата на приложения I или II към Директива (ЕС) 2022/2555, както и в областите на националната сигурност, вътрешната сигурност, управлението на външните граници, отбраната, правосъдието или правоприлагането, включително предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;

б)определят кое от нивата на увереност на Съюза — 2, 3 или 4, посочени в приложение II към настоящия регламент, е подходящо за идентифицираните дейности в публичния сектор.

Когато институциите на Съюза и държавите членки споделят отговорности във връзка с дейностите в публичния сектор, те, когато е целесъобразно, разглеждат възможността да извършат съответната оценка или оценки на риска съвместно.

2.При извършването на своите оценки на риска държавите членки и субектите на Съюза вземат предвид най-малко следните аспекти:

а)чувствителността, критичната значимост и мащаба на обработваните нелични данни, включително потенциалното въздействие върху обществения ред, както и естеството, обхвата, контекста и целта на обработването на лични данни, както и рисковете с различна степен на вероятност и тежест за правата и свободите на субектите на данни;

б)рискът и произтичащото от това въздействие върху обществения ред вследствие на незаконен достъп съгласно правото на Съюза до такива данни от страна на трета държава или правен субект, установен в трета държава;

в)рискът и произтичащото от това въздействие върху обществения ред в случай на евентуално прекъсване на услугата;

3.Комисията определя посредством актове за изпълнение в съответствие с член 46, параграф 2, методиката, която трябва да се прилага, шаблоните, които трябва да се използват, и елементите, които държавите членки и субектите на Съюза трябва да вземат предвид за целите на извършването на оценките на риска, посочени в параграф 1. Чрез методиката се определя как държавите членки използват най-високото ниво на увереност за дейностите в публичния сектор с най-висока степен на критична значимост, включително, но не само, в областта на отбраната.

4.В срок от три месеца след извършването на оценките на риска, посочени в параграф 1, държавите членки предоставят на Комисията резултатите от тези оценки, като посочват в кои случаи те се отклоняват от актовете за изпълнение, посочени в параграф 3.

5.Ако след преглед на резултатите от оценката или оценките на риска, извършени от държава членка, Комисията стигне до заключението, че нивото на увереност на Съюза, определено за дейността в публичния сектор в дадена оценка на риска, не е подходящо или не отговаря в достатъчна степен на съображенията, свързани с обществения ред, Комисията може да приеме актове за изпълнение в съответствие с член 46, параграф 2, в които да определи нивата на увереност на Съюза, необходими за дейността в публичния сектор.

6.Когато оценката на риска налага миграция към друга облачна услуга, държавата членка или субектът на Съюза извършва тази миграция в рамките на разумен преходен период, който не надвишава 12 месеца, като се отчитат техническата осъществимост, непрекъснатостта на услугата и изискванията за преносимост на данните, приложими към такава миграция.

7.Държавите членки сътрудничат помежду си и с Комисията чрез установени механизми за съгласуваност и насърчават сътрудничеството и ефективния обмен на информация и най-добри практики.

8.За целите на параграф 3 Комисията е оправомощена да изисква от доставчиците на облачни услуги да предоставят цялата необходима информация.

9.При извършването на оценките на риска държавите членки и субектите на Съюза преценяват дали стратегията за използване на множество доставчици или множество изчислителни облаци е подходяща в рамките на процедурите им за възлагане на обществени поръчки за облачни услуги.

Член 30
Възлагане на обществени поръчки

1.Настоящият член се отнася за възлагащите органи, които възлагат обществени поръчки за облачни услуги изключително за собствена употреба. Без да се засяга член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, настоящият член се прилага и по отношение на субектите на Съюза, които възлагат поръчки за облачни услуги изключително за собствена употреба.

2.Субектите на Съюза и органите от публичния сектор, чиито дейности в публичния сектор не са били определени като допринасящи за поддържането на обществения ред в рамките на оценката на риска, посочена в член 29, параграф 1, използват облачни услуги, които са били признати съгласно член 17 като имащи ниво на увереност на Съюза 1.

3.Възлагащите органи, включително субектите, действащи от тяхно име, чиято дейност е определена като допринасяща за поддържането на обществения ред съгласно член 29, параграф 1 в сектори, попадащи в приложение I или II към Директива (ЕС) 2022/2555, както и в областите на националната сигурност, вътрешната сигурност, управлението на външните граници, отбраната, правосъдието или правоприлагането, включително предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, възлагат поръчки само за облачни услуги, които са признати като имащи ниво на увереност на Съюза 2, 3 или 4.

4.Чрез дерогация от параграфи 2 или 3 в изключителни случаи и при наличие на надлежно обосновани причини, възлагащите органи могат да вземат решение да не възлагат поръчки за облачни услуги, признати като имащи ниво на увереност на Съюза 1, 2, 3 или 4, когато е налице едно или повече от следните обстоятелства:

а)предметът на офертата не може да бъде осигурен чрез признати облачни услуги, налични в централното хранилище, посочено в член 22, и не съществува адекватна или разумна алтернатива или сравнима облачна услуга, като тази липса не е резултат от изкуствено стесняване на параметрите на процедурата за възлагане на обществена поръчка;

б)възлагащият орган е стартирал подобна процедура за възлагане на обществена поръчка през изминалата година, но не е получил подходящи оферти или подходящи участници;

в)прилагането на изискванията на настоящия регламент би наложило на възлагащия орган да възлага поръчки за услуги на непропорционално висока цена.

Раздел 2
Субекти от частния сектор

Член 31
Оценки на въздействието

1.Субектите, посочени в приложение I към Директива (ЕС) 2022/2555, които не са органи на публичния сектор, могат да извършват оценки, подобни на тези, посочени в член 29.

2.Комисията може да издаде ръководство относно методиката за извършване на оценките на въздействието съгласно настоящия член, както и относно възможните мерки за смекчаване, които трябва да бъдат приети от субектите от частния сектор, осъществяващи дейност в сектори с висока степен на критична значимост.

3.Когато поради конкретни обстоятелства, при надлежно обосновани случаи и след консултации с държавите членки, Комисията стигне до заключението, че субекти, които не са органи от публичния сектор и които осъществяват дейност в сектори с висока степен на критична значимост, се нуждаят от оценка на въздействието, Комисията може да приеме делегирани актове за допълване на настоящия регламент в съответствие с член 45, в които се уточнява необходимостта от такава оценка на въздействието, както и мерките за намаляване на риска, които тези субекти, които не са органи от публичния сектор, предприемат.

Раздел 3
Други мерки, свързани с възлагане на обществени поръчки

Член 32
Добавената стойност за Съюза

1.При процедури за възлагане на обществени поръчки за иновативни облачни услуги и системи с ИИ възлагащите органи като част от оценката на качеството на офертата включват критерии за възлагане, които не са свързани с цената и които им позволяват да оценят приноса на участника към развитието на европейска екосистема за изчислителни облаци и ИИ.

2.При прилагането на критерии за възлагане, които не са свързани с цената съгласно параграф 1, възлагащите органи гарантират, че тези критерии за възлагане:

а)са свързани с предмета на договора;

б)не предоставят неограничена свобода на избор на възлагащия орган;

в)са изрично посочени в документацията за обществена поръчка или в обявлението за обществена поръчка;

г)са с второстепенен, а не с решаващ характер при възлагането на поръчката.

3.Без да се засяга свободата на действие на възлагащите органи да прилагат допълнителни критерии, посочените в параграф 1 критерии за възлагане, които не са свързани с цената, позволяват на възлагащите органи да оценят до каква степен:

а)участникът допринася за укрепването на веригата за доставки на цифрови технологии в Съюза, включително чрез използването на софтуер или хардуер, проектиран или произведен в Съюза;

б)участникът е интегрирал технологии, разработени в Съюза, включително резултати от научноизследователска и развойна дейност, произтичащи от финансирани от Съюза програми за научноизследователска и развойна дейност, и използва инструменти като стандарти, спецификации, софтуер, модели или други технологии, разработени в Съюза;

в)иновациите, необходими за предоставянето на услугата, допринасят за укрепването на сигурността на доставките и за развитието на европейска екосистема за изчислителни облаци и ИИ;

г)услугата се предоставя, доколкото това е възможно с оглед на пазарната наличност и техническите изисквания, чрез критични хардуерни компоненти за изчисления, съхраняване и мрежи, проектирани и/или произведени в Съюза, или, когато това не е изпълнимо, чрез хардуерни компоненти от трета държава, които допринасят за укрепване на сигурността на доставките и за развитието на европейска екосистема за изчислителни облаци и ИИ.

Член 33
Мониторинг на възлагането на обществени поръчки за иновации в областта на изчислителните облаци и ИИ

1.Държавите членки наблюдават и докладват за използването си на възлагане на обществени поръчки за иновации в областта на облачните услуги и системи с ИИ.

2.Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че мониторингът и докладването, посочени в параграф 1, се използват активно за установяване на пречките пред участието на МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки, за подобряване на достъпа на МСП до пазарите с възлагане на обществени поръчки, подкрепят разработването на опростени, пропорционални и благоприятни за МСП стратегии за възлагане на обществени поръчки, включително разделяне на лотове, когато е уместно, насърчават участието на МСП в процедурата за иновации, предвидена в Директива 2014/24/ЕС, и в обществени поръчки за развойни дейности и продукти за облачни услуги и системи с ИИ.

3.Въз основа на мониторинга, посочен в параграф 1, държавите членки ежегодно предоставят на Комисията следната информация:

а)размера на икономическите субекти, участващи в такива възлагания на обществени поръчки;

б)тенденции при участието на МСП, включително броя на възложените на МСП договори, техния дял от общата стойност на договорите в проценти и, когато има данни, дяла на трансграничното участие на МСП;

в)мерки, предприети за подобряване на достъпа на МСП до процедурите за възлагане на обществени поръчки.

4.Държавите членки се стремят като цел поне 25 % от обществените поръчки за облачни услуги и системи с ИИ да се възлагат на новаторски МСП. Държавите членки включват в националните си стратегии, посочени в член 7, планове за това как възнамеряват да постигнат тази цел.

5.Субектите на Съюза и възлагащите органи насърчават:

а)предварителни пазарни консултации;

б)намиране на партньорства между купувачи от публичния сектор и иновативни решения, предоставяни от европейски МСП и стартиращи предприятия;

в)изготвяне на клаузи в договорите за обществени поръчки, които са благоприятни за новаторски МСП.

Глава III
Европейска облачна федерация за публичния сектор

Член 34
Създаване на Европейската облачна федерация за публичния сектор

1.С настоящото се създава Европейската облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“). Федерацията „Еврооблак“ е отворена за участие на субекти на Съюза и органи от публичния сектор на доброволна основа. Субектите на Съюза и органите от публичния сектор могат да отправят искане към Комисията за присъединяване към федерацията „Еврооблак“.

2.Федерацията „Еврооблак“ улеснява споделянето на услугите на центровете за данни и облачните услуги на публичния сектор между субектите на Съюза и органите от публичния сектор съгласно условията, определени в членове 35 и 36.

3.Комисията създава платформа за федерацията „Еврооблак“, която осигурява най-малко:

а)каталог, съдържащ информация за наличните услуги на центрове за данни и облачни услуги на публичния сектор;

б)обслужваща платформа за обмен и оркестриране на ресурси и услуги за изчисления, съхраняване и мрежи;

4.Комисията е оправомощена да приема актове за изпълнение, с които да определи процедурата за участие във федерацията „Еврооблак“, както и образец относно съдържанието и другите детайли на заявлението за участие. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

Член 35
Споделяне на услугите на центровете за данни и облачните услуги на публичния сектор

1.Член на федерацията „Еврооблак“ (споделящ субект) може да споделя услуги на центрове за данни и облачни услуги с друг член на федерацията „Еврооблак“ (субект, който използва услугите), когато споделящият субект притежава — пряко или непряко чрез междинен правен субект — хардуера, чрез който се предоставя услугата, и предоставя услугата, до която се дава достъп на субекта, който използва услугата. Когато споделящият субект притежава хардуера непряко и предоставя услугите чрез междинен правен субект, споделящият субект упражнява контрол върху този междинен правен субект.

2.Споделящият субект въвежда подходящи технически, оперативни и организационни мерки, за да гарантира ефективна, сигурна и устойчива доставка на услуги.

3.Преди да започне да предоставя услуги на центрове за данни и облачни услуги в рамките на федерацията „Еврооблак“, споделящият субект демонстрира пред Комисията, че отговаря на условията, посочени в параграфи 1 и 2.

4.Комисията оценява предоставената от споделящия субект информация и му разрешава да споделя услуги на центрове за данни и облачни услуги в рамките на федерацията „Еврооблак“, при условие че са изпълнени условията, посочени в параграфи 1 и 2.

5.Споделящият субект може да начисли такса на субекта, който използва услугата. Размерът на таксата се ограничава до разходите, които споделящият субект прави във връзка със споделянето на услугата, и не представлява паричен интерес по смисъла на член 2 от Директива 2014/24/ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

6.Комисията е оправомощена да приема актове за изпълнение, за да уточни техническите, оперативните и организационните мерки, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

Член 36
Такси за администриране на федерацията „Еврооблак“

1.Разходите, свързани с дейностите, извършвани от Комисията съгласно настоящата глава, се финансират съвместно от членовете на федерацията „Еврооблак“ чрез такси, налагани от Комисията.

2.Ако разходите първоначално се поемат от общия бюджет на Съюза, те се възстановяват от членовете на „Еврооблак“ в рамките на срок, не по-дълъг от три години от датата, на която разходите са били поети от Съюза.

3.Приходите от таксите представляват вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Тези приходи се използват за покриване на разходите по дейностите, извършвани от Комисията съгласно настоящата глава, включително оценяване на заявленията за присъединяване към федерацията „Еврооблак“ и създаването на платформата, посочена в член 34, параграф 3. Всички приходи, останали след покриването на тези разходи, се записват в общия бюджет на Съюза.

4.Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят подробни правила за изчисляване на приблизително оценени разходи, отделният размер на таксите, както и реда и условията за тяхното плащане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

Глава IV
Възлагане на обществени поръчки за услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ от Комисията

Член 37
Дейностите на Комисията във връзка с възлагането на обществени поръчки

1.Комисията може да извършва дейности по възлагане на обществени поръчки за доставка на услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ за собствени нужди, за субектите на Съюза и за възлагащи органи на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, при спазване на изключенията, посочени в настоящата глава. Чрез дерогация от член 168 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 партньорските организации, посочени в член 168, параграф 3 от същия регламент, които са избрани от Комисията, могат също да участват в дейностите по възлагане на обществени поръчки, посочени в настоящата глава. Възлагащите органи на държавите членки, субектите на Съюза и партньорските организации, избрани от Комисията, се считат за „участващи субекти“ съгласно настоящата глава.

2.Възлагащите органи могат да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки от свое име или в качеството си на централни органи за покупки по смисъла на член 2, параграф 1, точка 16 от Директива 2014/24/ЕС, когато отговарят на съответните изисквания. Когато те участват в споразумението, посочено в член 38, в качеството си на централни органи за покупки, могат да им бъдат наложени специфични правила и задължения, уреждащи тяхното участие.

3.В допълнение към дейностите по възлагане на обществени поръчки, предвидени в член 168 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, Комисията може да действа като централен орган за покупки за възлагащите органи на държавите членки и избраните от Комисията партньорски организации, като:

а)възлага поръчки за услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ от името или за сметка на един или повече възлагащи органи на държавите членки и партньорските организации, избрани от Комисията, чрез сключване на рамкови договори или чрез използване на динамични системи за покупки за услуги, предназначени за участващите субекти;

б)действа като търговец на едро, като придобива такива услуги и стоки и ги препродава, или, при извънредни обстоятелства, ги дарява на един или повече възлагащи органи на държавите членки.

4.При извършване на дейностите по възлагане на обществени поръчки Комисията може да предоставя допълнителна подкрепа на участващите субекти, включително:

а)техническа инфраструктура, която позволява на участващите субекти да използват възложени договори или да възлагат договори, включително конкретни договори по сключени рамкови споразумения, за услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ;

б)съвети и подпомагане при подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки;

в)подготовка и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки от името или за сметка на засегнатите субекти;

г)фактуриране и други административни услуги, свързани с възложените договори.

5.Такава допълнителна подкрепа може да бъде предоставена пряко от Комисията, чрез подизпълнител или чрез делегиране на правомощия на органи или агенции на Съюза. Присъединяването на участващите субекти към споразумението, посочено в член 38, може да бъде обвързано с приемането на една или повече допълнителни помощни услуги.

6.Комисията може да създаде и управлява платформа за съвместно възлагане на обществени поръчки, включваща услуги, които могат да се използват за улесняване на дейностите по възлагане на обществени поръчки съгласно настоящата глава.

Член 38
Разпоредби за дейностите по възлагане на обществени поръчки на Комисията

1.Преди провеждането на каквато и да е процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно член 37, Комисията и най-малко две държави членки сключват споразумение, в което се определят практическите разпоредби за дейностите по процедурите за възлагане на обществени поръчки, извършвани от Комисията съгласно настоящата глава. Споразумението обхваща процедури за възлагане на обществени поръчки, които ще се проведат през срока на неговата валидност, и се счита, че отговаря на изискванията на споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки и на правомощията, посочени в член 168, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

2.Споразумението представлява оправомощаване на Комисията да възлага обществени поръчки от името или за сметка на участващите субекти по смисъла на член 168, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

3.Споразумението включва практическите разпоредби за участието на субекти, процеса на вземане на решения относно избора на процедура и приложимите условия, оценката на заявленията за участие и офертите, възлагането на обществени поръчки, както и приложимото право и компетентната юрисдикция. Комисията продължава да отговаря за извършването и управлението на дейностите по възлагане на обществени поръчки, включително за вземането на решение за започването на процедура за възлагане на обществена поръчка, вида на процедурата и на договора, както и за възлагането на договори.

4.Съгласно споразумението се създава ръководен комитет, състоящ се от Комисията и по един представител от всяка участваща държава членка на национално равнище. Държавите членки могат да се присъединят към споразумението на по-късен етап и тогава ще бъдат представени в ръководния комитет. Ръководният комитет може да назначава допълнителни представители на други субекти на Съюза, на възлагащи органи от държавите членки и на партньорски организации, избрани от Комисията.

5.Ръководният комитет отговаря за стратегическия надзор върху дейностите по възлагане на обществени поръчки, включително за предлагане на стратегическото ръководство на дневния ред за възлагане на обществени поръчки за фиксиран период, както и за одобряване на стратегическото ръководство на всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, преди тя да бъде стартирана от Комисията, с цел да се гарантира нейното съответствие с рамката, установена с настоящия регламент.

6.След влизането в сила на споразумението възлагащите органи на участващите държави членки, субектите на Съюза и партньорските организации, избрани от Комисията, могат да се присъединят към него и да се възползват от него, като се считат за участващи субекти в процедурите, в които решат да участват. Ръководният комитет може да реши споразумението да бъде сключено под формата на договор за присъединяване.

7.Участието на възлагащ орган от държава членка не зависи от участието на същата държава членка.

8.Ръководният комитет определя прозрачни и недискриминационни условия за присъединяване към споразумението на възлагащите органи на държави членки, по-специално по отношение на размера, минималните суми и други обективни критерии. Ръководният комитет определя също така правилата и процедурите, уреждащи прекратяването на участието в споразумението на възлагащ орган от държава членка, който не е изпълнил задълженията си по споразумението.

9.Чрез дерогация от член 168, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2014/2509 ръководният комитет може да одобри участието на възлагащи органи от държави от ЕАСТ и държави — кандидатки за членство в Съюза, без да е необходимо наличието на двустранен или многостранен договор, предвиждащ такава възможност.

10.Ръководният комитет може да постави като условие за присъединяване към споразумението участващите субекти да приемат една или повече допълнителни помощни услуги, както е посочено в член 37.

11.Ръководният комитет приема своя правилник за дейността въз основа на предложение от Комисията.

Член 39
Приложима рамка за възлагане на обществени поръчки

1.Счита се, че участващ субект е изпълнил задълженията си съгласно приложимото право на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, когато придобива стоки или услуги чрез договори, възложени от Комисията съгласно настоящата глава, включително чрез рамкови споразумения, сключени от Комисията, или чрез динамични системи за покупки, управлявани от Комисията в качеството ѝ на централен орган за покупки, или чрез всякакви допълнителни помощни услуги, посочени в член 37.

2.Процедурните разпоредби, приложими към институциите на Съюза, важат за процедурите за възлагане на конкретни договори в рамките на рамкови споразумения или динамични системи за покупки.

3.Възлагащ орган, който е придобил услуги на центрове за данни, облачни услуги, софтуер и системи с ИИ от Комисията в качеството ѝ на централен орган за покупки, осигурява в споразуменията си с възлагащите органи, които обслужва, спазването на всички договорни изисквания, с които той самият е обвързан.

4.Комисията може да вземе решение да стартира процедура за възлагане на обществена поръчка, отворена за участващите субекти, без предварително конкретно искане от тяхна страна.

5.Чрез дерогация от член 168 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 участващите субекти могат да отправят искане към Комисията за възможност да участват в динамична система за покупки през периода на валидност на системата. Такова искане се одобрява от Комисията, при условие че общата стойност на исканията не надхвърля 50 % от първоначално прогнозираните количества на планираните покупки. Участието се одобрява в срок от 10 работни дни от получаването на искането и дава право на участващите субекти да бъдат включени във всяка бъдеща покана за представяне на оферти.

6.Възможността, посочена в параграф 5, е достъпна само за участващите субекти, които се присъединят към споразумението, посочено в член 38, след стартирането на динамичната система за покупки.

Член 40
Такси за дейности по възлагане на обществени поръчки

1.Разходите, свързани с дейностите по възлагане на обществени поръчки, извършвани съгласно настоящата глава, се финансират съвместно от участващите субекти чрез такси, налагани от Комисията.

2.Разходите, направени във връзка с въвеждането на дейностите по съвместно възлагане на обществени поръчки, посочени в член 37, включително разработването на платформата за съвместно възлагане на обществени поръчки, могат първоначално да бъдат поети от общия бюджет на Съюза. В такъв случай те се възстановяват от участващите субекти в срок, не по-дълъг от три години от датата, на която са били поети от Съюза. Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които да се определят практическите и оперативните разпоредби за възстановяване на разходите от участващите субекти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

3.Приходите от таксите представляват вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Тези приходи се използват за покриване на разходите за дейностите по възлагане на обществени поръчки, извършвани по силата на член 37. Всички приходи, останали след покриването на тези разходи, се записват в общия бюджет на Съюза.

4.Таксите се определят предварително, пропорционални са на приблизително оценените разходи за дейностите, за които се начисляват такси, като се определят по разходноефективен начин, отразяващ практиките в сходни системи за възлагане на обществени поръчки, и са достатъчни за покриване на тези разходи.

5.5.Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват подробни правила за определяне на таксите, като се уточняват следните елементи:

а)приблизително оценените разходи, свързани с дейностите по възлагане на обществени поръчки, за които се начисляват такси;

б)индивидуалните размери на дължимите такси;

в)начина и условията, при които трябва да се заплащат таксите;

г)условията, при които трябва да се заплащат таксите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

Глава V
Отворен код

Член 41
Насърчаване на решенията с отворен код и принципа „отвореният код на първо място“

Съюзът и държавите членки предприемат необходимите мерки, за да насърчават субектите на Съюза и органите от публичния сектор да използват и улесняват повторното използване на отворени стандарти и компоненти, предоставени с лиценз за отворен код, при изграждането на своята екосистема за изчислителни облаци и ИИ или стек, като вземат предвид функционалните характеристики, включително сигурността, общите разходи и други свързани, надлежно обосновани обективни критерии.

Член 42
Споделяне и повторно използване на софтуер

Когато даден субект на Съюза или орган от публичния сектор предоставя за повторно използване софтуер, за който притежава права върху интелектуалната собственост съгласно лиценз за отворен код, той прави това, като използва каталог или хранилище, свързано и достъпно чрез Европейския каталог на решенията с отворен код, посочен в член 43.

Член 43
Европейски каталог на решенията с отворен код

1.Комисията създава и поддържа Европейски каталог на решенията с отворен код като централизиран каталог за достъп до софтуер, предоставен за повторно използване от субекти на Съюза и органи от публичния сектор.

2.Европейският каталог на решенията с отворен код се намира на портала „Оперативно съвместима Европа“, посочен в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/903, и е достъпен безплатно в електронен формат.

3.Комисията, въз основа на обективни и приложими критерии, взема решение по искането на всеки субект на Съюза или орган от публичния сектор, който притежава или поддържа каталог или хранилище, за свързването и осигуряването на достъп до този каталог или хранилище чрез Европейския каталог на решенията с отворен код.

Член 44
Мрежа от програмни бюра за отворен код

1.Комисията създава мрежа от програмни бюра за отворен код (мрежа OSPO), за да улесни сътрудничеството при изпълнението на задълженията по настоящата глава.

2.Програмните бюра за отворен код, създадени от органи на публичния сектор на местно, регионално или национално равнище в държава членка, както и тези, създадени от субекти на Съюза, могат да отправят искане към Комисията за присъединяване към мрежата OSPO.

3.Мрежата OSPO има следните задачи:

а)улесняване на обмена на информация, опит и най-добри практики между държавите членки и Комисията, по-специално чрез обсъждане на общи технически, правни и организационни предизвикателства, включително предизвикателства, свързани с лицензирането, сигурността, поддръжката и възлагането на обществени поръчки за софтуер с отворен код;

б)насърчаване на споделянето и повторното използване на софтуер с отворен код от страна на органите от публичния сектор;

в)допринасяне, на доброволна и необвързваща основа, за изготвянето на ръководства, шаблони или препоръки относно споделянето и повторното използване на софтуер с отворен код;

г)сътрудничество и обмен на проекти с отворен код от общ интерес за субектите на Съюза и органите от публичния сектор.

4.Комисията подпомага и координира дейността на мрежата OSPO.

5.Комисията свиква и председателства заседание на членовете на мрежата OSPO най-малко два пъти годишно. Срещите на мрежата OSPO могат да се организират онлайн.

ДЯЛ V
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 44
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 6, параграф 4, член 16, параграф 2, член 20, параграф 9, член 21, параграф 1 и член 31, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 6, параграф 4, член 16, параграф 2, член 20, параграф 9, член 21, параграф 1 и член 31, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 6, параграф 4, член 16, параграф 2, член 20, параграф 9, член 21, параграф 1 и член 31, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 46
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 47
Преглед

1.До [датата на влизане в сила плюс 4 години] и на всеки 5 години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.Ако е целесъобразно, посоченият в параграф 1 доклад се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

3.При извършване на оценката, посочена в параграф 1, Комисията взема предвид позициите и констатациите на Европейския парламент, Съвета и други съответни органи или източници и обръща специално внимание на малките и средните предприятия и положението на новите конкуренти.

Член 48
Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от [същия ден и месец като датата на влизане в сила плюс 1 година].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА3

1.1.Наименование на предложението/инициативата3

1.2.Съответни области на политиката3

1.3.Цел(и)3

1.3.1.Обща цел/общи цели3

1.3.2.Специфична цел/специфични цели3

1.3.3.Очаквани резултати и отражение3

1.3.4.Показатели за изпълнението3

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:4

1.5.Мотиви за предложението/инициативата4

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата4

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.4

1.5.3.Извлечени поуки от подобен опит в миналото4

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти5

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително обхвата за преразпределение на средства5

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение6

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета6

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ8

2.1.Правила за мониторинг и докладване8

2.2.Системи за управление и контрол8

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол8

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им8

2.2.3.Разчет и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)8

2.3.Мерки за превенция на измами и нередности9

3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА10

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове10

3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити12

3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи12

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет12

3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи17

3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи22

3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи24

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет24

3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи24

3.2.3.3.Общо бюджетни кредити24

3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси25

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет25

3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи26

3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси26

3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии28

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка28

3.2.7.Финансов принос от трети страни28

3.3.Прогнозно отражение върху приходите29

4.Цифрови измерения29

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти30

4.2.Данни30

4.3.Цифрови решения31

4.4.Оценка на оперативната съвместимост31

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение32

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за изчислителни облаци и ИИ (Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ).

Кратко заглавие: Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ (CADA)

(текст от значение за ЕИП)

1.2.Съответни области на политиката

Предложението се отнася до области на политиката, свързани с развитието на облачните услуги, с акцент върху осигуряването на плавен и навременен преход към устойчиви и ориентирани към бъдещето екосистеми с висока стойност. Целта е да създадат нормативни условия за единен пазар на облачни услуги, като се стимулират инвестициите в инфраструктура за компютърни изчисления в облак, научноизследователска и развойна дейност в областта на ИИ и се подкрепят нововъзникващите изисквания, произтичащи от иновативните технологии. Чрез модернизирането на съществуващите рамки инициативата има за цел да улесни ефективните инвестиции, да насърчи устойчивата конкуренция и да намали технологичните зависимости, като по този начин подкрепи дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на ЕС в областта на изчислителните облаци и ИИ в глобален мащаб. Предложението има за цел също да премахне все още съществуващите пречки пред трансграничното предоставяне на облачни услуги и да подобри регулаторната съгласуваност и предвидимост в държавите членки.

1.3.Цел(и)

1.3.1.Обща цел/общи цели

Общата цел на тази инициатива е да се гарантира функционирането на вътрешния пазар на облачни услуги и да се осигурят необходимите условия за конкурентоспособността и стратегическата автономност на Съюза.

1.3.2.Специфична цел/специфични цели

Специфична цел № 1: Увеличаване на изчислителния капацитет, разгърнат в ЕС, чрез иновативни и устойчиви технологии. До 2030 г. ЕС следва да увеличи поне три пъти настоящия капацитет на центровете за данни, като даде приоритет на енергоспестяващите технологии при изграждането на нови инсталации. Тъй като търсенето продължава да нараства, това следва да се разглежда като междинна цел, така че до 2035 г. изчислителният капацитет в ЕС да покрива нуждите му.

Специфична цел № 2: Осигуряване на привлекателни условия за разгръщане на устойчив и иновативен изчислителен капацитет. Докато първата цел е насочена към разгръщането на капацитет, тази е насочена към условията за подобни инвестиции и разгръщане. До 2030 г. операторите следва да могат да получат всички необходими разрешения за изграждане и експлоатация на център за данни в рамките на по-малко от 18 месеца на територията на целия ЕС, включително достъп до земя, разрешения за енергийно снабдяване и свързаност, които са основен фактор за инвеститорите.

Специфична цел № 3: Намаляване на общата зависимост от облачни услуги извън Европейския съюз. До 2035 г. тази интервенция следва да доведе до увеличаване на пазарния дял на европейските доставчици на облачни услуги на европейския пазар. За да се укрепи стратегическата автономност на Съюза, е необходимо да се намалят зависимостите и да се гарантира, че европейските ползватели разполагат с надеждни европейски алтернативи на заварените оператори извън Европа. По-силната европейска база за доставки подобрява способността на Съюза да действа автономно и повишава дългосрочната устойчивост, конкурентоспособността и сигурността на доставките.

Специфична цел № 4: Допринасяне за опазването на обществения ред чрез повишаване на устойчивостта на доставките на облачни услуги, особено в публичния сектор. До 2035 г. случаите на употреба с изключително критично значение в публичния сектор следва да се управляват чрез суверенни облачни услуги и изчислителни услуги за ИИ, за да се гарантират поверителността на данните и оперативната автономност, както и да се предотвратят вреди, които биха могли да нарушат обществения ред. Случаи на употреба с изключително критично значение са тези, които имат особено системно значение, тъй като поддържат основни функции или включват обработката на чувствителни данни. Осигуряването на защита на данните и гарантирането на непрекъснатостта на услугите за тях е ключов елемент за постигането на стратегическа автономност. Ето защо тези случаи на употреба са приоритет в прехода към услуги, чието предоставяне е извън обхвата на политиките на трети държави, които биха могли да доведат до достъп до данни или прекъсване на непрекъснатостта на услугата, т.е. суверенни услуги.

1.3.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

Очаква се предложеният Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ да окаже значително въздействие върху редица бенефициери, сред които публичният сектор, европейската екосистема за изчислителни облаци и ИИ, както и гражданите. Инициативата има за цел да укрепи екосистемата за изчислителни облаци и ИИ на равнището на Съюза, да въведе иновации в областта на енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите за центрове за данни, да разработи европейски облачни стекове и стекове за ИИ с отворен код, както и да насърчи използването на облачните услуги. Очаква се това да доведе до разработването на съвременни технологии с изкуствен интелект и авангарден ИИ, до ускоряване на внедряването на промишлени модели и системи с ИИ в стратегически сектори, както и до подкрепа на междусекторни инициативи, насочени към преодоляването на големи технологични и индустриални предизвикателства. Освен това предложението има за цел да ускори разгръщането на центрове за данни в целия Съюз, като капацитетът на центровете за данни в ЕС се увеличи тройно в рамките на следващите пет до седем години и се гарантира внедряването центрове за данни, които позволяват ефективно използване на ресурсите. Актът има за цел също така да насърчи автономността, да намали зависимостите от критични технологии и да увеличи внедряването на облачни услуги в целия публичен сектор, като даде възможност на критичните сектори да използват суверенни облачни услуги. Освен това предложението ще доведе до създаването на европейска облачна федерация за публичния сектор, до дейности по съвместно възлагане на обществени поръчки и до насърчаване на решения с отворен код. Като цяло предложението има за цел да даде повече възможности на тези бенефициери, като насърчи създаването на конкурентоспособна, иновативна и автономна европейска екосистема за изчислителни облаци и ИИ, която да допринесе за икономическия просперитет, социалното благоденствие и стратегическата автономност. Предвижда се предложението да има положително въздействие върху глобалната конкурентоспособност на европейския сектор на ИИ и изчислителни облаци, както и върху привлекателността на ЕС за предприятия и изследователи от трети държави.

1.3.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за мониторинг на напредъка и на постиженията.

Цел 1: Увеличаване на изчислителния капацитет в ЕС чрез иновативни и устойчиви технологии.

а) Инсталиран изчислителен капацитет (ИТ товар в MW) по ДЧ

б)Съвкупни изчисления с общо предназначение и оптимизирани за ИИ, измервани също във FLOPS

в)Дял на ЕС в инсталирания изчислителен капацитет в световен мащаб

г)Степен на използване на изчислителния капацитет в ЕС; мерки по отношение на ефективността на използването на електроенергията и водата (PUE, WUE), емисиите на базата на местоположението и свързаното с тях въздействие на центровете за данни върху околната среда

д)Разгръщане на иновативни и енергоспестяващи технологии (стартиране на пилотни проекти и внедряване на нови решения)

е)Дял на чистата енергия в центровете за данни и повторното използване на отпадната топлина

ж)Общи годишни публични и частни инвестиции в центрове за данни в ЕС

з)Дял на новите капацитети на центрове за данни, разгърнати извън съществуващите центрове и в региони с недостатъчно обслужване

Цел 2: Осигуряване на привлекателни условия за разгръщане на устойчив и иновативен изчислителен капацитет.

а)Средно време за издаване на разрешение за нови проекти за центрове за данни

б)Обща административна тежест за операторите

в)Дял на забавените или отменени проекти поради регулаторни или инфраструктурни пречки

г)Брой ДЧ с опростени рамки за издаване на разрешения

д)Индекс на ценовата конкурентоспособност

Цел 3: Намаляване на зависимостта от облачни услуги и изчислителни услуги с ИИ извън Европейския съюз.

а)Дял от общите приходи от облачни услуги в ЕС, усвоен от европейски доставчици на услуги

б)Брой на органите от публичния сектор, обслужвани от суверенни доставчици, по ДЧ

в)Дял на инсталирания капацитет за постоянен ток (DC) в ЕС, притежаван от европейски доставчици

г)Дял на неизползвания капацитет в държавите членки

Цел 4: Допринасяне за опазването на обществения ред чрез повишаване на устойчивостта на доставките на облачни услуги, особено в публичния сектор.

а)Брой на облачните услуги, одитирани съгласно нива 2, 3 и 4

б)Степен на съответствие на възлагащите органи (%) със схемата за суверенитет

в)Годишна стойност на възлаганите обществени поръчки в ЕС за суверенни облачни услуги

г)Брой решения за публичния сектор, публикувани като решения с отворен код в хранилището, и техните изтегляния от трети страни.

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 39

 разширяване на съществуващо действие

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Очаква се Актът за развитието на изчислителни облаци и ИИ да влезе в сила в срок от 20 дни след публикуването му в Официален вестник. Прилагането следва да започне в срок от една година от публикуването, с изключение на правилата, за които е необходим допълнителен преходен период.

Развитието на изчислителен капацитет в ЕС понастоящем се осъществява на национално равнище. Всяка държава членка работи с различна рамка, с различни процедури и изисквания за разгръщането на центрове за данни, отразяваща местните условия и нужди. Националните политики за ускоряване на развитието на центровете за данни обаче крият риск от по-нататъшна разпокъсаност и надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на устойчивостта. Освен това все повече приложения с малко закъснение изискват изчислителен капацитет в близост. В по-общ план ЕС е изправен пред недостиг на изчислителен капацитет — проблем, който може да се отрази негативно на неговата конкурентоспособност и налага предприемането на мерки на равнище на ЕС за поддържане на регулаторна и инвестиционна среда, в която да е лесно за операторите на центрове за данни и инвеститорите да се ориентират, включително зад граница.

За да се преодолее този недостиг на капацитет и да се даде възможност на европейските предприятия и държавни администрации да използват изчислителния капацитет, като същевременно се гарантира устойчивостта, са необходими действия на равнището на ЕС. Зависимостта от облачни услуги, предоставяни от доставчици извън Европа, има едни и същи първопричини в целия ЕС и засяга предприятията и държавните администрации във всички държави членки. Европейските доставчици на услуги срещат затруднения при разширяването на дейността си в целия ЕС, например поради различните национални стандарти за надеждност, особено в областта на възлагането на обществени поръчки. Различните национални практики при възлагането на обществени поръчки усложняват пазара за европейските доставчици, а произтичащата от това ситуация на непълна информация представлява неефективност на пазара, която изисква реакция на равнището на ЕС. Призиви за действия от страна на ЕС за справяне с тези предизвикателства бяха отправени и по време на обществената консултация.

Очаква се действията на ЕС да имат ясна добавена стойност при решаването на проблема с ограничената и географски концентрирана наличност на изчислителен капацитет. Чрез осигуряване на единен подход за внедряването на центрове за данни би била дадена възможност за съгласувано планиране и внедряване на изчислителния капацитет по балансиран в географско отношение начин, като същевременно се избягва надпреварата за достигане на най-ниски равнища и се намалява регулаторната сложност за инвеститорите и операторите на центрове за данни. ЕС е в уникална позиция да гарантира, че политиките за инвестиции и ускоряване отразяват общите приоритети и предотвратяват разпокъсаността. Действия на равнището на ЕС биха гарантирали, че всички предприятия и държавни администрации имат достъп до достатъчен изчислителен капацитет, който да задоволи нуждите и, което е предпоставка за превръщането на Европа в континент на ИИ.

В търсене на решение на зависимостта от облачни услугите, предоставяни от доставчици извън Европа, се очаква действията от страна на ЕС донесат ползи, които надхвърлят това, което държавите членки биха могли да постигнат поотделно, особено за справяне с базисните неефективности на пазара, свързани с непълната информация. Това би подобрило функционирането на вътрешния пазар и би дало възможност на доставчиците на облачни услуги да разширят дейността си извън националните си пазари.

1.5.3.Извлечени поуки от подобен опит в миналото

Предложението се основава на практическия опит от прилагането на съществуващите регламенти в тази област. Опитът от миналото показва, че правните гаранции са необходими, но не са достатъчни, за да се преодолее зависимостта от доставчици извън ЕС. Правоприлагането на ОРЗД и ЕНОЗД подтикна органите от публичния сектор и доставчиците към по-строг договорен контрол и по-строги правила за международните трансфери. Тези мерки обаче доведоха до решения, свързани със съответствието, а не до конкретни промени. По сходен начин необходимостта от локализиране на данни се оказа само частично решение на някои от изискванията за суверенитет, необходими за конкретни случаи на употреба, особено в публичния сектор. Подготвителната работа за европейската схема за сертифициране на киберсигурността за облачни услуги (EUCS) също показа, че киберсигурността трябва да се разграничава от изискванията за суверенитет. Регламентът се основава на Акта за киберсигурността 2.0 и го допълва, както и разпоредбите на Акта за данните, които са ориентирани към разходите за смяна на доставчика, оперативната съвместимост, преносимостта и несправедливите договорни условия. Накрая, предложението беше изготвено въз основа на обширна стратегия за консултации със заинтересованите страни.

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

Предложението е съвместимо с многогодишната финансова рамка, тъй като то би осигурило преди всичко нова правна рамка, като за финансирането ще се разчита на съществуващи или планирани инструменти на ЕС. Основните полезни взаимодействия при финансирането следва да бъдат с РП10 и Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), особено в рамките на компонента „Цифрово лидерство“. РП10 следва да подкрепя компонента за научни изследвания и иновации нагоре по веригата в рамките на стълб I, докато ЕФК следва да служи като основен инструмент за внедряване, като по този начин допринася за превръщането на крайните продукти от научните изследвания от РП10 в оперативни възможности. Други инструменти биха могли допълнително да подпомогнат тези усилия. ВПОИ ще продължат да подкрепят мащабни трансгранични проекти, при които инфраструктурата за изчислителни облаци, периферни изчисления, чипове, киберсигурност или изкуствен интелект изисква координация между държавите членки и частни инвестиции. КЕЦИ могат да се превърнат в полезни инструменти за управление за групи от държави членки, които желаят съвместно да управляват цифрова инфраструктура. Инструментите на кохезионната политика, например ЕФРР и Кохезионния фонд, допринасят и могат да подпомогнат регионалната конкурентоспособности да се справят с териториалните неравенства чрез съфинансиране на цифровата инфраструктура в по-слаборазвитите региони. Очакват се и полезни взаимодействия с програмата InvestEU чрез подобряване на инвестиционната среда, подкрепа на подходящи за банково финансиране проекти и допълване на финансовите инструменти за мобилизиране на частните и публичните инвестиции. Когато е уместно, предложението ще се основава и на реформите и инвестициите, предвидени в националните ПВУ, включително националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки. Накрая, специфични за сектора приложения биха могли да бъдат подкрепени по други компоненти на политиките на ЕФК.

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително обхвата за преразпределение на средства

При оценката на наличните възможности за финансиране бяха разгледани както преразпределението в рамките на съществуващите ресурси на Комисията, така и необходимостта от допълнително финансиране. Очаква се за изпълнението на инициативата да са необходими общо 25 ЕПРВ. От тях 8 ЕПРВ от ГД „Информатика“ и 7 ЕПРВ от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ се счита, че попадат в обхвата на преразпределението, което отразява задачи, които могат да бъдат изпълнени чрез пренасочване на приоритетите на съществуващите дейности и използване на съществуващия експертен опит в областта на политиките. Това означава, че 15 от прогнозните 25 ЕПРВ могат да бъдат покрити чрез преразпределение. Тези преразпределени длъжности ще подпомагат предимно дейности, свързани със съществуващите правомощия, като координация на политиките, правен анализ, ангажиране на заинтересованите страни, наблюдение на вътрешния пазар, управление на програми, административна подкрепа и сътрудничество с държавите членки. За останалите задачи бяха проучени алтернативни варианти за финансиране. Те включват целенасочено подсилване на свързани бюджетни редове и използване на наличните пакети по програмите. Тъй като някои задачи обаче могат да доведат до значителни оперативни разходи, се въвеждат и такси като важен механизъм за финансиране и за да се ограничи въздействието върху бюджета на ЕС. По-конкретно тези такси бяха предвидени за покриване на разходите, свързани с дейностите по съвместно възлагане на обществени поръчки и с управлението на федерацията „Еврооблак“ за споделяне на неизползвания капацитет между заинтересованите държави членки.

За останалите 10 ЕПРВ би било необходимо допълнително финансиране, тъй като са свързани с нови или значително разширени отговорности, които надхвърлят настоящите прогнози за работно натоварване.

Като цяло предложеният подход съчетава преразпределение на ресурси, финансиране чрез такси и ограничени допълнителни ресурси. Преразпределението би гарантирало бюджетна дисциплина и използване на наличния експертен опит в Комисията. Очаква се таксите да намалят натоварването на бюджета на ЕС и да подпомогнат бюджетната неутралност за повечето задачи, изискващи значителни ресурси. Така се запазват допълнителни бюджетни кредити за нови функции, които не могат да бъдат финансирани чрез такси или чрез вътрешно преразпределение.

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

 ограничена продължителност

– в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

неограничена продължителност

–Изпълнение с период на започване на дейност от 2028 г. до 2030 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

 Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

– от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях

– международни организации и техните агенции (да се уточни)

– Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент

– публичноправни органи

– частноправни организации със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции

– частноправни организации на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции

– организации или лица, на които е възложено изпълнението на специфични мерки в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт

– субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни организации със задължение за обществена услуга и са им предоставени подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие могат да покрият максималния размер на подкрепата от Съюза.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Регламентът ще бъде преразгледан и оценен след пет години от неговото влизане в сила. Комисията ще докладва на Европейския парламент и на Съвета констатациите от оценката. За да се подпомогне последователното прилагане и мониторинг на настоящия регламент, държавите членки следва също така да гарантират, че значимата информация относно техните дейности своевременно се предоставя на Комисията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

С регламента се установява нова политическа рамка за хармонизирани правила, уреждащи възлагането на обществени поръчки за облачни услуги на вътрешния пазар и разгръщането на центрове за данни в целия ЕС, като същевременно се подкрепят целите на политиката на Съюза за доверие на потребителите, конкурентоспособност на промишлеността, сигурност и издръжливост, както и устойчивост. Актът за развитието на изчислителни облаци и ИИ има за цел да опрости и подобри координацията на регулаторната рамка за изграждането на центрове за данни и възлагането на обществени поръчки за облачни услуги. Тези цели изискват засилена координация и оперативен капацитет на равнището на ЕС, което от своя страна изисква целенасочени и пропорционални бюджетни ресурси. Предложението въвежда пропорционални промени, като създава система за управление с нови задачи на равнището на ЕС с измерение, свързано с единния пазар, като същевременно гарантира, че вземането на решения остава на най-ефективното ниво. Избраният модел на управление има за цел да се основава на съществуващите структури и правомощия, като по този начин се ограничава необходимостта от нови субекти и се дава възможност бюджетът да се изпълнява чрез установени административни и финансови договорености, като се гарантира разходна ефективност и предвидимост на разходите.

За изпълнението на тези нови задачи са необходими допълнителни човешки ресурси. Очаква се за прилагането и изпълнението на регламента да са необходими 6 допълнителни ЕПРВ за ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и 4 ЕПРВ за ГД „Информатика“. Предложеният брой служители е пропорционален на обема и сложността на новите отговорности и отразява най-рентабилния вариант, като се избягва дублирането на национално равнище.

Плащанията ще се извършват съгласно стандартните бюджетни процедури на ЕС, включително поемане на задължения за разходи и плащания, извършвани ежегодно, в съответствие с Финансовия регламент и в рамките на таваните на приложимата многогодишна финансова рамка. Това ще бъде подкрепено чрез годишните вноски от таксите, които покриват разходите за допълнителни задачи и дългосрочните разходи. Разходите ще бъдат обхванати от рамката за вътрешен контрол на Комисията, включително предварителни проверки, последващи одити, мониторинг на изпълнението и докладване. Това ще се извърши с цел да се гарантира добро финансово управление, законосъобразност и редовност на разходите и ефективно използване на средствата на Съюза, като същевременно се гарантира своевременното прилагане на регламента.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Предвидените в акта дейности засягат различни субекти на Съюза и са свързани с определени рискове при изпълнението, които изискват мониторинг, надзор, координация и ръководство за тяхното смекчаване. Комисията ще определи персонал, който, наред с други дейности, да разработва ръководства, делегирани актове, оценки на зависимостта, секретариат по процедурата на комитета и надзор върху изпълнението на инициативата, включително наблюдение на нейния напредък спрямо установените ключови показатели за ефективност и етапи. Това би позволило своевременното откриване на евентуални проблеми и рискове при изпълнението на дейностите.

По-специално за съвместните поръчка се създава Ръководен комитет, състоящ се от Комисията и представители на държавите членки, който ще отговаря за стратегическия надзор върху дейностите по възлагане на обществени поръчки, включително стратегическата ориентация на дневния ред за дейностите по възлагане на обществени поръчки и стратегическата ориентация на всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, като гарантира съответствие с настоящия регламент, както и прозрачни и недискриминационни условия за присъединяването на възлагащите органи. В случая с европейска облачна федерация за публичния сектор е важно да се осигури широко участие на субекти на Съюза, като същевременно се гарантира най-високо ниво на сигурност при доставката на услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се осигурят изпълнимост, ефективност и непрекъснатост. Следователно тя следва да бъде отворена за участие на доброволен принцип на институции, органи и агенции на Съюза, както и на органи от публичния сектор на държавите членки, които желаят да свържат своите инфраструктури за облачни изчисления и да внедрят оперативно съвместими облачни услуги в целия Съюз. Комисията ще създаде платформа, която да улесни споделянето на капацитет на центрове за данни и облачни изчисления, достъпен за нейните членове. Предвид вероятната критична значимост и чувствителност на данните и приложенията, хоствани в този споделен капацитет, платформата ще включва услуги и механизми за сигурен достъп и управление на инциденти, включително управление на споделена самоличност, инструменти за взаимно удостоверяване на автентичността и инструменти за докладване на инциденти, както и възможности, които подпомагат функционирането на предоставяните услуги, включително мониторинг на предоставянето на услуги, разпределяне на ресурси, активиране и функциониране на услуги.

Разходите за контролите по тази инициатива са прогнозирани на равнището на Комисия. Източникът на информацията е вътрешната система за управление и контрол на Комисията. Разходите са прогнозирани въз основа на персонала и ресурсите, определени за дейностите, предвидени в рамките на тази инициатива. Очакваните общи разходи за такива контроли могат да бъдат сравнително високи поради сложността на предложените дейности и необходимостта от специално предназначени ресурси за смекчаване на рисковете, свързани с изпълнението. Интензитетът на контрола ще се определя в зависимост от характера на разходите, вида на предвидените бенефициери или изпълнители, размера на съответните финансови средства и нивото на риска. Конкретни мерки като съвместно възлагане на обществени поръчки, федерацията „Еврооблак“, управлението на финансирането и хранилището със суверенни услуги ще изискват специфични ресурси и контроли, включително стратегически надзор, мониторинг и управление на инциденти. Разходите за тези контроли са прогнозирани така, че да се гарантира, че те ще са пропорционални на стойността на управляваните средства, сложността на всяка от дейностите и идентифицираните рискове.

По отношение на процента на очакваната грешка — целта е да се задържи под прага от 2 %. Това ще бъде постигнато чрез стандартните предварителни и последващи проверки, споменати по-горе, включително например проверка на допустимостта и законността на разходите, проверки на възлагането на обществени поръчки и управлението на договорите, наблюдение на резултатите, контроли, основани на риска, одити и процедури за възстановяване, когато е необходимо. Всяко отклонение от това би изисквало координиран подход и би се обсъждало за всеки отделен случай.

2.3.Мерки за превенция на измами и нередности

Съществуващите мерки за превенция на измами, приложими за Комисията, ще покрият допълнителните бюджетни кредити, необходими за настоящия регламент.

3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Финансов принос
	Номер	Многогод./едногод 40 .	от държави от ЕАСТ 41	от държави кандидатки и потенциални кандидати 42	От други трети държави	други целеви приходи
	Предстои да бъдат определени функциите от МФР и бюджетните редове 43	Многогод./едногод.	ИМА	НЕ	НЕ	НЕ
	Приходи от такси (Комисията ще събира таксата)	Многогод./едногод.	ИМА	НЕ	НЕ	ИМА

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Финансов принос
	Номер	Многогод./едногод.	от държави от ЕАСТ	от държави кандидатки и потенциални кандидати	от други трети държави	други целеви приходи
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ

3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу

Посочените по-долу суми са предварителни и зависят от окончателния резултат от преговорите по МФР за периода 2028—2034 г. Настоящата инициатива ще бъде финансирана чрез преразпределение на средства в рамките на оперативните програми на следващата МФР и частично с административни разходи за персонал. На този етап не е възможно да се посочи финансирането по всяка функция и програма на МФР, макар да се очаква значително финансиране по линия на програмите от функция 2 на МФР за периода 2028—2034 г. (например европейския фонд за конкурентоспособност, особено в рамките на компонента „Цифрово лидерство“). Тези прогнози са изготвени въз основа на наличната към момента информация и имат за цел да предоставят точни разчети на бюджета.

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка

Номер

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“			Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.	СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
			2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
Бюджетни кредити за оперативни разходи
Бюджетен ред	Поети задължения	(1а)	2,386	0,727	2,118	0,427	0,427	0,427	0,427	6,941		6,941
	Плащания	(2а)	1,193	1,557	1,422	1,272	0,427	0,427	0,427	6,727	0,214	6,941

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“	Поети задължения	=1а	2,386	0,727	2,118	0,427	0,427	0,427	0,427	6,941	0,000	6,941
	Плащания	=2а	1,193	1,557	1,422	1,272	0,427	0,427	0,427	6,727	0,214	6,941

ГД „ИНФОРМАТИКА“			Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.	СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
			2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
Бюджетни кредити за оперативни разходи
Бюджетен ред	Поети задължения	(1а)	2,382							2,382		2,382
	Плащания	(2а)	1,191	1,191						2,382		2,382

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Информатика“	Поети задължения	=1а	2,382	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	2,382	0,000	2,382
	Плащания	=2а	1,191	1,191	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	2,382	0,000	2,382

От 2029 г. заявката VOBU представлява нетната сума, за която са приспаднати предвидените такси за облачна федерация и съвместни обществени поръчки.

Общо („Информатика“ и „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“)			Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.	СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
			2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	4)	4,768	0,727	2,118	0,427	0,427	0,427	0,427	9,323	0,000	9,323
	Плащания	5)	2,384	2,748	1,422	1,272	0,427	0,427	0,427	9,109	0,214	9,323
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми		6)	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 2	Поети задължения	=4+6	4,768	0,727	2,118	0,427	0,427	0,427	0,427	9,323	0,000	9,323
от многогодишната финансова рамка	Плащания	=5+6	2,384	2,748	1,422	1,272	0,427	0,427	0,427	9,109	0,214	9,323

Функция от многогодишната финансова рамка

„Административни разходи“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“				Година		Година	Година	Година	Година		Година	Година		ОБЩО МФР 2028—2034 г.
				2028 г.		2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.		2033 г.	2034 г.
 Човешки ресурси				1,810		1,810	1,810	1,810	1,810		1,810	1,810		12,670
 Други административни разходи				0,000		0,000	0,000	0,000	0,000		0,000	0,000		0,000
ОБЩО за ГД CNECT		Бюджетни кредити		1,810		1,810	1,810	1,810	1,810		1,810	1,810		12,670

ГД: „Информатика“				Година		Година	Година	Година	Година		Година	Година		ОБЩО МФР 2028—2034 г.
				2028 г.		2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.		2033 г.	2034 г.
 Човешки ресурси				1,794		1,794	1,794	1,794	1,794		1,794	1,794		12,558
 Други административни разходи				0,000		0,000	0,000	0,000	0,000		0,000	0,000		0,000
ОБЩО ГД „Информатика“	Бюджетни кредити			1,794		1,794	1,794	1,794	1,794		1,794	1,794		12,558

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 4 от многогодишната финансова рамка			(Общо поети задължения = Общо плащания)		3,604	3,604	3,604	3,604		3,604	3,604	3,604	25,228

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.	СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
		2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	8,372	4,331	5,722	4,031	4,031	4,031	4,031	34,551	0,000	34,551
	Плащания	5,988	6,352	5,026	4,876	4,031	4,031	4,031	34,337	0,214	34,551

3.2.1.2.Бюджетни кредити, покривани от такси („Еврооблак“ и възлагане на съвместни обществени поръчки за изчислителни облаци)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка					Номер
ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“			Година	Година		Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.	СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
			2028 г.	2029 г.		2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
Бюджетни кредити за оперативни разходи, финансирани чрез такси
Бюджетен ред	Поети задължения	(1а)	0,000	2,940		4,410	5,880	2,570	2,570	2,570	20,939		20,939
	Плащания	(2а)	0,000	2,940		4,410	5,880	2,570	2,570	2,570	20,939		20,939
Бюджетни кредити с административен характер, финансирани чрез такси
Бюджетен ред		3)
ОБЩО бюджетни кредити	Поети задължения	= 1а + 3	0,000	2,940		4,410	5,880	2,570	2,570	2,570	20,939	0,000	20,939
за ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“	Плащания	= 2а + 3	0,000	2,940		4,410	5,880	2,570	2,570	2,570	20,939		20,939

ГД „ИНФОРМАТИКА“						Година		Година		Година			Година		Година		Година		Година		ОБЩО МФР 2028—2034 г.		СЛЕД 2034 г.	ВСИЧКО ОБЩО
						2028 г.		2029 г.		2030 г.			2031 г.		2032 г.		2033 г.		2034 г.
Бюджетни кредити за оперативни разходи, финансирани чрез такси
Бюджетен ред	Поети задължения		(1а)			0,000		3,027			4,317		6,037		6,342		6,663		7,001		33,387			33,387
	Плащания		(2а)			0,000		3,027			4,317		6,037		6,342		6,663		7,001		33,387			33,387
Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от такси
Бюджетен ред			3)																		0			0
ОБЩО бюджетни кредити	Поети задължения		= 1а + 3			0,000		3,027		4,317			6,037		6,342		6,663		7,001		33,387		0,000	33,387
за ГД „Информатика“	Плащания		= 2а + 3			0,000		3,027		4,317			6,037		6,342		6,663		7,001		33,387			33,387
				Година			Година		Година			Година		Година		Година		Година		ОБЩО МФР 2028—2034 г.		СЛЕД 2034 г.		ВСИЧКО ОБЩО
				2028 г.			2029 г.		2030 г.			2031 г.		2032 г.		2033 г.		2034 г.
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	4)		0,000			5,967		8,727			11,917		8,912		9,233		9,570		54,326		0,000		54,326
	Плащания	5)		0,000			5,967		8,727			11,917		8,912		9,233		9,570		54,326				54,326
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми		6)
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 2	Поети задължения	=4+6		0,000			5,967		8,727			11,917		8,912		9,233		9,570		54,326		0,000		54,326
от многогодишната финансова рамка	Плащания	=5+6			0,000		5,967		8,727			11,917		8,912		9,233		9,570		54,326		0,000		54,326

3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализирани агенции)

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите



Година
2024 г.

Година
2025 г.

Година
2026 г.

Година
2027 г.

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. раздел 1.6)

ОБЩО

КРАЙНИ ПРОДУКТИ

Вид 44

Среден разход

Не

Разходи

Не

Разходи

Не

Разходи

Не

Разходи

Не

Разходи

Не

Разходи

Не

Разходи

Общ брой

Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 1 45 …

— Краен продукт

Междинен сбор за специфична цел № 1

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 2...

— Краен продукт

Междинен сбор за специфична цел № 2

ОБЩО

3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

– Предложението/инициативата не налага разходване на бюджетни кредити за административни разходи

– Предложението/инициативата налага разходване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ	Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО 2028—2034 г.
	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
ФУНКЦИЯ 4
Човешки ресурси	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	25.22Ff8
Други административни разходи	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 4	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	25,228
Извън ФУНКЦИЯ 4
Човешки ресурси	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Други разходи с административен характер	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 4

ОБЩО	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	3,604	25,228

Очакваното отражение върху разходите и числеността на персонала за 2028 г. и след това е добавено само за илюстрация и не предопределя следващата многогодишна финансова рамка. Източникът на финансиране и обхватът на финансовия ангажимент на Съюза в периода след 2027 г. ще продължат да зависят от резултата от междуинституционалните преговори по МФР за 2028—2034 г., след което ще бъдат определяни чрез годишната бюджетна процедура. Всички бюджетни кредити и разпределения за персонал от 2028 г. нататък са индикативни.

3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи

Не се прилага.

3.2.3.3.Общо бюджетни кредити

Вж. таблицата по-горе.

3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси

– Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет

Прогнозните нужди се посочват в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ)

ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ		Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година
		2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
 Длъжности по щатно разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)		11	11	11	11	11	11	11
20 01 02 03 (Делегации на ЕС)		0	0	0	0	0	0	0
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)		0	0	0	0	0	0	0
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)		0	0	0	0	0	0	0
Други бюджетни редове (да се посочат)		0	0	0	0	0	0	0
• Външен персонал (в ЕПРВ)
20 02 01 (ДНП, КНЕ от общия финансов пакет)		14	14	14	14	14	14	14
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ и МЕД в делегациите на ЕС)		0	0	0	0	0	0	0
Ред за административна подкрепа [XX.01.YY.YY]	— в централата	0	0	0	0	0	0	0
	— в делегациите на ЕС	0	0	0	0	0	0	0
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ — Непреки научни изследвания)		0	0	0	0	0	0	0
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ — Преки научни изследвания)		0	0	0	0	0	0	0
Други бюджетни редове (да се посочат) — функция 7		0	0	0	0	0	0	0
Други бюджетни редове (да се посочат) — извън функция 7		0	0	0	0	0	0	0
ОБЩО		25	25	25	25	25	25	25

3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи

Не се прилага.

3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси

Персонал, необходим за изпълнение на предложението (в ЕПРВ):

	Покрит от наличния понастоящем персонал в службите на Комисията	Извънреден допълнителен персонал*
		Финансиран по функция 7 или „Научни изследвания“	Финансиран от ред ВА	Финансиран от такси
Длъжности по щатно разписание	5	6	Не е приложимо
Външен персонал (ДНП, КНЕ, ПНА)	10	4

*Очакваното отражение върху разходите и числеността на персонала за 2028 г. и след това е индикативно и не предопределя следващата многогодишна финансова рамка. Източникът на финансиране и обхватът на финансовия ангажимент на Съюза в периода след 2027 г. ще продължат да зависят от резултата от междуинституционалните преговори по МФР за 2028—2034 г., както и от годишната бюджетна процедура и механизма за насочване.

Като цяло 15-те ЕПРВ, поискани за инициативата, вече са на разположение и ще бъдат преразпределени съгласно следния план за репатриация:

–ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“: 2 ЕПРВ на длъжност по щатното разписание и 5 ЕПРВ външен персонал

–ГД „Информатика“: 3 ЕПРВ на длъжност по щатното разписание и 5 ЕПРВ външен персонал

В допълнение към тези налични ресурси, за инициативата са необходими 10 ЕПРВ извънреден допълнителен персонал. Те се състоят от 6 длъжностни лица и 4 договорно наети служители и се разпределят по следния начин между ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и ГД „Информатика“:

–ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“: 3 ЕПРВ на длъжност по щатното разписание и 3 ЕПРВ външен персонал

–ГД „Информатика“: 3ЕПРВ на длъжност по щатното разписание и 1 ЕПРВ външен персонал

Прави се заявка за допълване на настоящия състав на персонала, за да се гарантира пълното и ефективно изпълнение на инициативата. Новите задачи, въведени с предложението, не могат да бъдат поети от наличните човешки ресурси на съответните генерални дирекции. Допълнителните човешки ресурси, необходими за настоящото предложение, не могат да бъдат осигурени чрез преразпределение на персонал в рамките на ГД/службата или чрез преразпределение от ограничения резерв на Комисията за преразпределение на персонал.

Описание на новите задачи, които ще се изпълняват от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и ГД „Информатика“:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Длъжностните лица и срочно наетите служители ще бъде натоварени с:

1.Определяне и управление на работните програми по стълб 1 на инициативата, включително изготвяне на подробни планове за проектите, бюджети, разпределение на ресурсите, ключови показатели за ефективност и механизми за мониторинг.

2.Изготвяне на ръководства, делегирани актове, оценки на зависимостта, секретариат по процедурата на комитетите, както и надзор върху изпълнението на инициативата, включително:

1.Изготвяне на изчерпателни насоки, препоръки, шаблони и инструменти за подпомагане на държавите членки в усилията им за прилагане на стълб 2 и стълб 3 на инициативата

2.Изготвяне на актове за изпълнение, когато е необходимо, например относно изискванията, приложими към членовете на федерацията „Еврооблак“, и процедурата за оценка на заявленията им

3.Изготвяне на мониторингови доклади с цел установяване на облачните услуги, за които Съюзът е силно зависим от един или ограничен брой правни субекти от трети държави за предоставянето на такива услуги

4.Предоставяне на услуги на секретариат, включително изготвяне на документи и доклади, както и координация със заинтересованите страни

5.Наблюдение на напредъка по инициативата спрямо определените ключови показатели за ефективност и етапи, установяване на възможни проблеми и рискове, както и предоставяне на техническа помощ и подкрепа на държавите членки при необходимост

6.Създаване на система за управление на знанията с цел събиране и споделяне на най-добри практики, извлечени поуки и експертен опит в рамките на инициативата

3.Изготвяне на спецификации за избор на външен изпълнител за изграждане, развитие и поддръжка на хранилището със суверенни услуги и за оценка и определяне на последващите процедури за управление. След въвеждането на системата — редовно провеждане на одити/оценки на извадка от сертифицираните услуги, които са част от хранилището, включително разработване на одитни протоколи, методики за оценка и/или процедури за контрол на качеството, за да се гарантира надеждността на предоставената информация.

4.Осигуряване на платформата на федерацията „Еврооблак“ и подпомагане на създаването на федерацията. Ръководене на механизмите за управление на федерацията, например сертифициране на условията за членство във федерацията, оценка на заявленията на държавите членки и други органи от публичния сектор за присъединяване към федерацията, разработване и правоприлагане на общи правила и политики за участие във федерацията.

5.Създаване на системи, които към момента не съществуват, като част от рамката за възлагане на съвместни обществени поръчки, включително управление на сложността при възлагането на обществени поръчки за ИИ, взаимоотношенията с държавите членки и възлагащите органи и гарантиране на ефективността и ефикасността на рамката. Това ще включва задачи като организиране и управление на процедурите за възлагане на обществени поръчки за изчислителни облаци, софтуер и системи с ИИ, координация с участващите организации и доставчици на услуги, управление на договорите и споразуменията с доставчиците на услуги, както и гарантиране на съответствие с регламентите и политиките на ЕС.

6.Развиване и поддържа на връзки със заинтересованите страни, включително държавите членки, представителите на промишлеността и други съответни страни, за да се гарантира, че инициативата е добре координирана, ефективна и отговаря на нуждите на заинтересованите страни, включително чрез организиране на редовни срещи, семинари и конференции за улесняване на комуникацията и сътрудничеството. Това би включвало и тясно сътрудничество с компетентните органи във връзка с мерки за разследване и правоприлагане, с цел да се гарантира спазването на дял IV от Акта.

Външен персонал

Външният персонал ще бъде натоварен с:

1.Редовно управление на проектите, възложени по работните програми на стълб 1, включително мониторинг на напредъка им, координиране с бенефициерите и проверка на резултатите и ключовите етапи на изпълнение на проектите, за да се гарантира, че те се изпълняват в срок, в рамките на бюджета и в съответствие с изискваните стандарти за качество. Инициативата ще бъде реализирана в рамките на следващата МФР и ще се основава на резултатите от съществуващи проекти, които вече са одобрени по програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, например Simpl и съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“, включително в координация с други отдели.

2.Създаване и прилагане на механизми за подкрепа, които да осигурят ръководство за държавите членки за внедряването на зони за ускоряване за центрове за данни, особено през първите две години от инициативата. Това ще включва предоставянето на ad hoc подкрепа на държавите членки при разработването и прилагането на техните национални стратегии и планове. След първоначалния период тази дейност ще прерасне по-скоро в ad hoc координационна роля, насочена към предоставяне на целенасочена подкрепа на държавите членки при необходимост и към гарантиране, че инициативата остава съгласувана с нуждите и приоритетите на заинтересованите страни.

3.Организиране и ръководене на ежегодно изследване за мониторинг на изчислителния капацитет в цяла Европа, включително определяне на обхвата и методиката на изследването, проверка на събраните данни и преглед на резултатите.

4.Управление на дейностите по възлагане на съвместни обществени поръчки, по-специално във връзка със стратегическото снабдяване и формирането на пазара, т.е. служба за управление на доставчиците и изготвяне на спецификации и технически изисквания за облачни услуги, услуги с ИИ и софтуерни услуги.

5.Управление на хранилището за суверенни услуги на годишна база, включително чрез надзор над дейностите на изпълнителя, свързани с функционирането на хранилището, в това число техническото управление на проекта, т.е. да се гарантира, че изпълнителят предоставя хранилището в съответствие с договорените технически спецификации, срокове и бюджет, като същевременно се следят процесите на изпълнителя, за да се гарантира, че хранилището отговаря на изискваните стандарти.

6.Управление на външния изпълнител, отговарящ за административните, техническите и оперативните дейности на платформата на федерацията „Еврооблак“ всяка година, както и техническите аспекти на платформата на федерацията „Еврооблак“, включително надзор върху техническата архитектура и инфраструктурата.

3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии

Задължително: в таблицата по-долу следва да се включи най-добрата приблизителна оценка на свързаните с цифровите технологии инвестиции, произтичащи от предложението/инициативата.

По изключение, когато това е необходимо за изпълнението на предложението/инициативата, бюджетните кредити по функция 7 следва да се представят в определения ред.

Бюджетните кредити по функции 1—6 следва да бъдат отразени като „Разходи по политиката за информационни технологии за оперативни програми“. Тези разходи се отнасят до оперативния бюджет, който ще се използва за повторно използване/закупуване/разработване на ИТ платформи/инструменти, пряко свързани с изпълнението на инициативата, и свързаните с тях инвестиции (например лицензи, проучвания, съхранение на данни и др.). Информацията, предоставена в тази таблица, следва да съответства на данните, представени в раздел 4 „Цифрови измерения“.

ОБЩО бюджетни кредити за цифрови и информационни технологии	Година	Година	Година	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2028—2034 г.
	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	2033 г.	2034 г.
ФУНКЦИЯ 4
Разходи за ИТ (институционални)	0	0	0	0	0	0	0	0
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 4	0	0	0	0	0	0	0	0
Извън ФУНКЦИЯ 4
Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми	0	0	0	0	0	0	0	0
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 4	0	0	0	0	0	0	0	0

ОБЩО	0	0	0	0	0	0	0	0

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

– може да се финансира изцяло чрез преразпределение на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР)

Без да се засягат преговорите по следващата МФР, бюджетните кредити, отпуснати за дейности, свързани с Акта за развитието на изчислителни облаци и ИИ, считано от 2028 г. нататък, ще бъдат покрити чрез преразпределение на средства от ЕФК в рамките на МФР за периода 2028—2034 г. и частично от такси.

– налага използване на неразпределения марж по съответната функция от МФР и/или използване на специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР

– налага преразглеждане на МФР

3.2.7.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

– не предвижда съфинансиране от трети страни

– предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

	Година 2028 г.	Година 2029 г.	Година 2030 г.	Година 2031 г.	Година 2032 г.	Година 2033 г.	Година 2034 г.	Общо
Да се посочи съфинансиращият орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3. Прогнозно отражение върху приходите

– Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– върху собствените ресурси

– върху другите приходи

– моля, отбележете, ако приходите са предназначени за конкретни разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 46
		Година 2028	Година 2029	Година 2030	Година 2031	Година 2032	Година 2033	Година 2034
Такса за обслужване при възлагане на съвместни обществени поръчки (ГД „Информатика“)		0,000	3,027	4,317	6,037	6,342	6,663	7,001
Такса за облачната федерация (ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“)		0,000	2,940	4,410	5,880	2,570	2,570	2,570

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Такса за обслужване при възлагане на съвместни обществени поръчки:

Целевите приходи ще бъдат използвани за покриване на бюджетните разходи, свързани със системата за възнаграждение за посредничество, въведена в рамките на схемата за възлагане на съвместни обществени поръчки. Приходите ще бъдат използвани за покриване на оперативните разходи на системата, включително разходите за външен персонал, инструменти и системи.

Разбивката на целевите приходи ще бъде средно, както следва: около 50 % ще бъдат разпределени за покриване на оперативни и административни разходи, например проучвания и изследвания с цел вземане на информирани решения за възлагане на обществени поръчки, инструменти за управление на общностите и системи за подпомагане на комуникацията и сътрудничеството между участващите организации, техническите стратегически инструменти и интеграцията на платформи; около 30 % ще бъдат отпуснати за покриване на разходите за разработване и поддръжка на необходимите инструменти и системи, като платформи за възлагане на обществени поръчки и пазари, системи за управление на жизнения цикъл на договорите, както и инструменти за управление на портфейлите и търсенето; около 20 % ще бъдат отпуснати за покриване на разходите за допълнителен специализиран външен персонал, например за закупуване на софтуер, дейности по защита на данните, бекофис, финансови операции и договорни операции за управление на договорните аспекти, портфейла и търсенето.

Целта на това разпределение е да се гарантира, че целевите приходи се използват единствено за покриване на оперативните разходи на системата и на бюджетните разходи, свързани със системата за възнаграждение за посредничество. Тези разходи ще бъдат разпределени въз основа на действителните нужди, като по този начин се гарантира, че ресурсите се използват ефективно в подкрепа на схемата за съвместни обществени поръчки.

Такса за облачната федерация:

Целевите приходи ще бъдат използвани за покриване на бюджетните разходи, свързани с услугите и платформата, създадени за федерацията „Еврооблак“. Приходите ще бъдат използвани за покриване на оперативните разходи на системата, включително разходите за външен персонал, инструменти и системи.

Разходите, необходими за финансирането на федерацията, се състоят от оперативни разходи и разходи, свързани с разработването. Значителна част от средствата е предназначена за разработването и поддръжката на платформата. Очаква се разходите за развойна дейност да бъдат най-високи през първите години, което отразява началната фаза на разгръщане. От 4-тата година нататък разходите ще покриват текущите операции, техническата поддръжка и периодичните подобрения. Договорът за поддръжка би включвал осигуряване на качеството и оценка на качеството на изпълнението, извършвани от външен изпълнител, като разходите за това се оценяват на около 10 % от общата стойност на обществената поръчка на базата на подобни договори за възлагане на обществени поръчки. Оперативните разходи включват разходите за външни технически експерти (10 профила) в допълнение към вътрешните ЕПРВ, които ще отговарят за координацията и управлението на проектите (вж. по-горе в описанието на новите задачи, които ще се изпълняват от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“). Тяхното включване ще се увеличава постепенно — с около 40 % от капацитета през 1-вата година, 80 % през 2-рата година, като от 3-тата година нататък ще се достигне пълен капацитет в съответствие с нарастващите оперативни нужди на федерацията. Останалите разходи включват разходи за инфраструктура за ИТ, като например хостинг услуги и инструменти, свързани със сигурността, които са необходими за осигуряване на надеждността, мащабируемостта и защитата на платформата.

Целта на това разпределение е да се гарантира, че целевите приходи се използват единствено за покриване на оперативните разходи на системата и на бюджетните разходи, свързани с предоставяните услуги. Тези разходи ще бъдат разпределени въз основа на действителните нужди, като по този начин се гарантира, че ресурсите се използват ефективно в подкрепа на схемата за федерацията „Еврооблак“. Първоначалните разходи за учредяване могат да бъдат поети от общия бюджет на Съюза и възстановени от участващите органи в рамките на определен период чрез таксите.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

Такса за обслужване при възлагане на съвместни обществени поръчки:

Таксата е предназначена да покрие оперативните разходи за дейностите по възлагане на обществени поръчки (междуинституционални обществени поръчки, съвместни обществени поръчки и централизирани дейности за покупки), както и евентуалните спомагателни дейности.

Платци на таксата ще бъдат участващите възлагащи органи. Таксата би довела до повишаване на цената за възлагащите органи. Това обаче ще бъде зададено така, че да покрива само необходимите разходи за администриране на дейностите по възлагане на обществени поръчки, тъй като целта на това съвместно възлагане на поръчки е да се осигури възможност за договаряне на по-добри условия и по-ниски цени за всички възлагащи органи и да се улесни широкомащабното внедряване на технологии, които непрекъснато се развиват.

Таксите се изчисляват пропорционално за всяка трансакция или чрез фиксирана такса за всеки следващ възложен договор, както е посочено в документацията за обществената поръчка. Таксите ще се изчисляват въз основа на годишна прогноза за потреблението на бенефициерите и ще се събират ежегодно преди изпълнението на договорите. Таксите, начислявани на участващите възлагащи органи, не надвишават подлежащите на проверка разходи, направени от Комисията. Тя се преизчислява ежегодно пропорционално на очаквания обем работа и направените разходи. Събирането на таксата ще започне през 2029 г., за да се даде време за първоначалния процес на изграждане на системата. Таксата ще се събира чрез съществуващите онлайн услуги за фактуриране и събиране на плащания от участващите възлагащи органи.

Прогнозираните годишни приходи зависят както от броя на участващите органи (бенефициери), така и от средния размер на очакваните им покупки. Приходите от такси трябва да достигнат около 6 млн. евро на година, за да покрият прогнозните средногодишни разходи. Въз основа на прогнозите за участието, това следва да бъде постижимо със средна годишна такса от 2 %, приложена към разходите на всеки орган. Ако общите разходи надхвърлят това ниво, например поради участието на повече органи, по-високи средни разходи на орган или и двете, размерът на таксата ще се намали пропорционално. Постъпленията от таксата ще бъдат използвани за финансиране на всички оперативни разходи на описания по-горе механизъм за възлагане на обществени поръчки.

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно общия размер на разходите, направени във връзка с дейностите по възлагане на обществени поръчки, и общия размер на начислените такси.

Такса за облачната федерация:

Таксата е предназначена да покрие оперативните разходи за учредяване и управление на федерацията „Еврооблак“, включително оценяване на заявленията за членство и улесняване на споделянето на услугите на центровете за данни и облачните услуги чрез разработването на платформата на федерацията „Еврооблак”.

Платците на таксата ще бъдат членовете на федерацията. Таксата би довела до леко повишаване на общите разходи за участниците. Размерът му обаче е строго съобразен с покриването на основните административни и оперативни разходи за функционирането на федерацията. Очаква се това да създаде ефективност и намаляване на разходите. Като се дава възможност на членовете да обменят капацитет и да използват ресурси, които иначе биха останали неизползвани, участниците могат да осъществят достъп до услуги на по-изгодни цени в сравнение с тези на свободния пазар. Този споделен модел може да намали необходимостта от външни обществени поръчки и да подобри цялостното използване на ресурсите, особено в краткосрочен и средносрочен план. Макар таксата да води до пределни разходи, те се компенсират от икономическите ползи, произтичащи от сътрудничеството, подобрения капацитет и по-конкурентните цени в рамките на федерацията.

Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват подробни правила относно определянето на таксите, които ще се събират от Комисията, като се посочват приблизително оценените разходи, свързани с дейностите, за които се начисляват такси, индивидуалните размери на таксите, които ще се начисляват, както и начините и условията при които ще се изплащат таксите.

Членският внос ще бъде структуриран като механизъм за възстановяване на разходите, пропорционален на броя на участващите във федерацията субекти. Целта е да се покрият разходите, като същевременно прогресивно се намалява финансовата тежест за всеки член с нарастването на броя на участниците.

Предполага се, че разрастването ще се повишава с времето, като около 20 % от потенциалните участници ще се присъединят през първата година, 40 % — през втората, 60 — през третата, около 80 % — през четвъртата, преди да се достигне пълно участие през петата година. Първата година ще бъде посветена на уреждането на федерацията, поради което няма да се събира пълна такса за членство. Въз основа на направените прогнози, считано от 2-рата година нататък, членският внос би могъл да бъде определен на около 75 000 EUR на член, което отразява сравнително малкия брой участници. С увеличаването на броя на субектите и споделянето на разходите между по-голяма група, таксата би могла постепенно да намалее и да достигне около 30 000 EUR на член, когато се достигне пълен капацитет. Очаква се проектът да достигне равновесна точка около 4-тата година. На този етап структурата на таксите ще се стабилизира на ниво, което да е достатъчно за поддържане на дейността, без да се генерира значителен излишък, в съответствие с принципа за възстановяване на разходите.

Събирането на таксата ще започне през 2029 г., за да се даде време за първоначалния процес на изграждане на системата. Таксата ще се събира чрез онлайн услуги за фактуриране и събиране на плащания от участващите органи.

Очакваните годишни приходи ще зависят от броя на участващите членове и приложимата членска такса. Въз основа на средна членска такса от около 75 000 EUR на член, годишните приходи биха достигнали около 4,4 млн. евро на година, за да покрият прогнозираните средни годишни оперативни разходи на федерацията, включително първоначалните постоянни разходи. С нарастването на броя на участниците разходите за управление на федерацията ще се разпределят между по-голям брой членове. Следователно таксата на член ще намалее пропорционално, като годишните приходи ще се стабилизират на по-ниско ниво, например около 2,6 млн. евро на година.

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно общия размер на разходите, направени за федерацията, и общия размер на начислените такси. Срокът за докладване предстои да бъде определен.

Използването на целеви приходи за възлагането на съвместни обществени поръчки и федерацията „Еврооблак“ предоставя възможност в рамките на бюджетната политика да се осигури специално отредено и стабилно финансиране за тези инициативи. Чрез целевото заделяне на средства от приходите от таксата за конкретни цели Комисията може да гарантира, че средствата се използват ефикасно и ефективно за подкрепа на развитието на европейска екосистема на изчислителни облаци. Този подход се обосновава с необходимостта да се осигури ясна и предвидима финансова рамка за двете инициативи по Акта за развитието на изчислителни облаци и ИИ, което ще позволи тяхното стратегическо и дългосрочно планиране и изпълнение.

По отношение на съответствието с бюджетните принципи на универсалност и единство, използването на целеви приходи се обосновава с факта, че тези инициативи са насочени към подкрепата на конкретни и ясно определени цели на политиката, а именно развитието на европейска екосистема на изчислителни облаци за споделяне на неизползван капацитет между държавите членки и възлагането на съвместни обществени поръчки за облачни услуги с цел постигане на ефективност и икономии от мащаба. Постъпленията от таксите ще бъдат използвани за финансиране на специфични разходи, които са пряко свързани с постигането на тези цели, както е посочено по-горе в съответните раздели, отнасящи се до двете дейности. Чрез използването на целеви приходи Комисията може да гарантира, че средствата се използват целенасочено и ефективно, без това да се отразява на общия баланс на бюджета на Съюза. Освен това използването на целеви приходи е в съответствие с принципа на единство, тъй като ще даде възможност на Комисията да реализира тези инициативи по съгласуван и координиран начин, като се избягва дублирането на усилията и се гарантира, че средствата се използват за подкрепа на обща европейска цел. Комисията също така гарантира, че използването на целевите приходи е прозрачно и отговорно, като се осигурява редовно отчитане и оценка на напредъка и въздействието на инициативата.

Освен това Комисията ще вземе предвид необходимостта да се избегнат всякакви потенциални нарушения или неравенства при третирането на различните доставчици на облачни услуги и ще гарантира, че използването на целевите приходи е справедливо, пропорционално и недискриминационно. Комисията ще проведе и консултации със съответните заинтересованите страни, за да гарантира, че инициативата е разработена и се прилага по начин, който отговаря на техните нужди и опасения.

Важно е да се отбележи, че само оперативните разходи за двете инициативи, съгласно посоченото по-горе, ще се покриват от целевите приходи, генерирани от таксите. Административните разходи, от друга страна, няма да бъдат покрити от целевите приходи.

В случай че таксите не станат налични в очаквания размер и срок, Комисията възприе предпазлив подход с цел да ограничи рисковете. В случай на възлагане на съвместна поръчка, ако таксите не станат налични, това би означавало, че няма да бъде въведена никаква система и инициативата няма да доведе до значителни разходи. От друга страна федерацията „Еврооблак“ се основава на вече проведени проучвания и на наличните доказателства за интереса на държавите членки към тази инициатива. Освен това основните разходи, свързани с инициативата, вече са покрити в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка съгласно бюджета, който вече е отпуснат на Комисията, което като цяло намалява този финансов риск. Като цяло този подход ще позволи на Комисията да коригира плановете си, без да поема значителни финансови рискове, и ще даде по-голяма възможност за гъвкавост за адаптиране на разпределянето на ресурсите според нуждите, за да се гарантира успехът на тези инициативи.

4.Цифрови измерения

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти

Обобщено описание на изискванията, свързани с цифрови аспекти, и съответните категории (данни, цифровизация и автоматизация на процесите, цифрови решения и/или цифрови обществени услуги).

Препратка към изискването	Описание на изискването	Засегнати от изискването субекти	Обобщение на процесите	Категории
ДЯЛ II ДЕЙНОСТИ ПО ИЗСЛЕДВАНЕ, РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКОСИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ОБЛАЦИ И ИИ Член 7 Национални стратегии за изчислителните облаци и ИИ	Държавите членки нотифицират Комисията за своите национални стратегии.	Европейска комисия Национални компетентни органи	Уведомление	Данни
ДЯЛ III КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ Член 14 Определяне на стратегически проекти за центрове за данни	Заявленията за определяне на даден проект като стратегически проект за център за данни предоставя цялата необходима и значима информация, която доказва, че проектът отговаря на съответните критерии.	Оператори на проекти Европейска комисия	Мониторинг на информацията в заявленията	Данни
ДЯЛ III КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ Член 15 Мониторинг на недостига на капацитет	Комисията следи изчислителния капацитет, наличен в Съюза, включително: капацитета за периферни изчисления; обема на търсенето на капацитет на центровете за данни; размера на недостига на капацитет.	Европейска комисия Национални компетентни органи	Събиране на данни	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Доставчик на облачни услуги, който цели да бъде признат като предоставящ ниво на увереност на Съюза, подава заявление за признаване до компетентния национален орган по мястото на установяване.	Доставчици на облачни услуги Национални компетентни органи	Механизъм за надзор	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 19 Самооценяване на съответствието	Доставчикът на облачни услуги може да издаде самооценяване на съответствието, за да демонстрира, че отговаря на ниво на увереност на Съюза 1. Те трябва се направят публично достъпни.	Доставчици на облачни услуги Национални компетентни органи Европейска комисия	Механизъм за надзор	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 20 Независим одит	Предоставя възможността за провеждане на независими одити за нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4. Разпоредби, свързани с аспектите на данните в контекста на такива одити.	Доставчици на облачни услуги Одитиращи организации Европейска комисия	Механизъм за надзор	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 21 Съдържание и качество на одитните доказателства	Одитите трябва да се основават на приложения II (Критерии за нивата на увереност на Съюза) и III (Одитни доказателства за одитната процедура). Да са достатъчно изчерпателни и надеждни.	Доставчици на облачни услуги Одитиращи организации Европейска комисия	Качество на данните	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 22 Централно хранилище на облачни услуги	Комисията създава и поддържа специално хранилище на облачните услуги, които са били признати съгласно дадено ниво на увереност на Съюза. Проверяващият национален компетентен орган по мястото на установяване регистрира одитираните услуги в централното хранилище. Всяка отмяна на признаване се публикува и остава публикувана в централния регистър в продължение на 5 години. Централното хранилище се поддържа публично достъпно от Комисията и се актуализира редовно от Комисията и националните компетентни органи по мястото на установяване на специален и леснодостъпен уебсайт.	Европейска комисия Национални компетентни органи	Хранилище	Цифрово решение Данни Цифрова обществена услуга
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 23 Задължения за прозрачност	При узнаване на информация или настъпване на съществена промяна в обстоятелствата, свързани с облачните услуги, която може да повлияе на одитния доклад/одитното становище, доставчикът на услуги уведомява без необосновано забавяне одитиращата организация и националния компетентен орган по мястото на установяване. Ако е необходимо резултатите от одитния доклад и одитното становище да бъдат изменени или отменени, одитиращата организация уведомява без необосновано забавяне националния компетентен орган и Комисията. Ако е необходимо резултатите от признаването да бъдат изменени или отменени, националният компетентен орган по мястото на установяване уведомява без необосновано забавяне компетентните национални органи на другите държави членки и Комисията.	Доставчици на облачни услуги Одитиращи организации Национални компетентни органи Европейска комисия	Уведомление	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 24 Санкции и обезщетения	Държавите членки уведомяват Комисията във възможно най-кратък срок за правилата относно санкциите и обезщетенията, както и за всяко последващо изменение, което ги засяга.	Национални компетентни органи Европейска комисия	Уведомление	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 25 Национални компетентни органи	Всяка държава членка определя един или повече национални компетентни органи. Държавите членки нотифицират списъка с компетентните органи на Комисията. Комисията поддържа публичен регистър на органите.	Европейска комисия Национални компетентни органи	Определяне на компетентните органи	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 27 Взаимопомощ	Движение на данни в контекста на сътрудничеството между националните компетентни органи.	Национални компетентни органи Европейска комисия	Обмен на данни	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 89 Трансгранично сътрудничество	Движение на данни в контекста на трансграничното сътрудничество.	Национални компетентни органи Европейска комисия	Обмен на данни	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 29 Оценки на риска	Държавите членки трябва да извършат оценка или оценки на риска, като отчитат в максимална степен ръководството, издадено от Комисията. Държавите членки съобщават на Комисията резултатите от оценките на риска. За целите на ръководството Комисията има право да изисква информация от доставчиците на облачни услуги.	Държави членки Европейска комисия Доставчици на облачни услуги	Оценка на риска	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 33 Мониторинг на възлагането на обществени поръчки за иновации в областта на изчислителните облаци и ИИ	Държавите членки ежегодно съобщават на Комисията определена информация, свързана с наблюдението на възлагането на обществени поръчки за иновативни облачни услуги и системи с ИИ.	Държави членки Европейска комисия	Докладване	Данни
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 34 Създаване на Европейската облачна федерация за публичния сектор	Комисията създава платформа за федерацията „Еврооблак“.	Европейска комисия Субекти на Съюза Органи от публичния сектор	Изисквания за цифрово решение	Цифрова обществена услуга Цифрово решение
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 37Дейностите на Комисията във връзка с възлагането на обществени поръчки	Комисията може да създаде и управлява платформа за съвместно възлагане на обществени поръчки, включваща услуги, които могат да се използват за улесняване на изпълнението на дейностите по възлагане на обществени поръчки съгласно настоящата глава.	Европейска комисия	Изисквания за цифрово решение	Цифрово решение
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 42 Споделяне и повторно използване на софтуер	Когато предоставя за повторно използване съгласно лиценз за отворен код софтуер, за който притежава правата върху интелектуалната собственост, субектът на Съюза или органът от публичния сектор трябва да направи софтуера достъпен за повторно използване в каталог или хранилище, свързано с Европейския каталог на решенията с отворен код.	Субекти на Съюза Органи от публичния сектор Европейска комисия	Каталог	Цифрово решение
ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 43 Европейски каталог на решенията с отворен код	Комисията създава и поддържа Европейски каталог на решенията с отворен код като централизиран каталог за достъп до софтуер, предоставен за повторно използване от субекти на Съюза и органи от публичния сектор. Европейският каталог на решенията с отворен код ще бъде публикуван на портала „Оперативно съвместима Европа“. Комисията взема решение по искането на всеки субект на Съюза или орган от публичния сектор, който притежава или поддържа каталог или хранилище, за свързването му и осигуряването на достъп до него чрез Европейския каталог на решенията с отворен код.	Европейска комисия	Каталог	Цифрово решение

4.2.Данни

Обобщено описание на данните в обхвата

Вид на данните	Препратка към изискванията	Стандарт и/или спецификация (ако е приложимо)
Национални стратегии на държавите членки	ДЯЛ II ДЕЙНОСТИ ПО ИЗСЛЕДВАНЕ, РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКОСИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ОБЛАЦИ И ИИ Член 7 Национални стратегии за изчислителните облаци и ИИ	Минимални изисквания за съдържанието на националните стратегии.
Данни, свързани със заявленията за признаване като стратегически проект	ДЯЛ III КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ Член 14 Определяне на стратегически проекти за центрове за данни	Предоставяне на цялата необходима и значима информация, за да се демонстрира, че проектът отговаря на съответните критерии.
Статистика и данни, необходими за мониторинг на недостига на капацитет	ДЯЛ III КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ Член 15 Мониторинг на недостига на капацитет	Не е приложимо
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на услуги, които желаят да бъдат признати като предлагащи ниво на увереност на Съюза	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Не е приложимо
ЕС декларация за съответствие	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 19 Самооценяване на съответствието	Не е приложимо
Одитен доклад, подаден за признаване, и свързания обмен	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 20 Независим одит Член 21 Съдържание и качество на одитните доказателства	Качество на данните: достатъчно изчерпателни и надеждни; минимално съдържание за одити.
Данни за услугите, които получават признаване	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 22 Централно хранилище на облачни услуги	Централното хранилище съдържа информация за облачните услуги, които са признати съгласно специфични нива на увереност на Съюза
Уведомление за получаване на информация или настъпване на съществена промяна в обстоятелствата, свързани с облачните услуги, която може да повлияе на одитния доклад/одитното становище/признаването, и свързаните движения на данни	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 23 Задължения за прозрачност	Не е приложимо
Уведомление относно правила и мерките за санкциите	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 24 Санкции и обезщетения	Не е приложимо
Данни за определените национални компетентни органи	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 25 Национални компетентни органи	Не е приложимо
Данни, използвани в контекста на сътрудничеството между националните компетентни органи	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 27 Взаимопомощ	Не е приложимо
Данни, използвани в контекста на трансграничното сътрудничество	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 28 Трансгранично сътрудничество	Не е приложимо
Оценки на риска, извършени от държавите членки	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 29 Оценки на риска	Не е приложимо
Информация, предоставена на Комисията от доставчиците с цел ръководство	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 29 Оценки на риска	Не е приложимо
Данни, свързани с мониторинга на възлагането на обществени поръчки за иновативни облачни услуги и системи с ИИ	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 33 Обществени поръчки за иновации	Не е приложимо

Привеждане в съответствие с Европейската стратегия за данните

Обяснение на това по какъв начин изискванията са в съответствие с Европейската стратегия за данните

Предложението е в съответствие с правилата за преминаване към други услуги за обработка на данни, въведени с Акта за данните. Давайки възможност за смяна на доставчика и премахвайки основните причини за зависимост, Актът за данните има за цел да гарантира, че доставчиците на облачни услуги в ЕС се конкурират въз основа на качество, иновации и цена. Целта е да се даде възможност на ползвателите на облачни услуги свободно да избират доставчика, който най-добре отговаря на техните нужди, и да комбинират оферти на различни доставчици в рамките на многооблачен подход. Актът за данните обаче не съдържа елементи, които да допринесат за създаването на по-конкурентна оферта за облачни услуги на ЕС или да насърчат навлизането на пазара на по-разнообразен кръг от доставчици на облачни услуги. Актът за данните проправя пътя към евентуално намаляване на зависимостите от доставчици извън ЕС, но не създава условия за по-суверенен и надежден сектор на изчисленията в облак в ЕС. Разпоредбите за възможност за смяна на облачните услуги и за оперативна съвместимост обаче дават възможност ползвателите да се ангажират в по-голяма степен с европейските облачни услуги. Следователно Актът за данните е стратегически инструмент за предложението.

Привеждане в съответствие с принципа на еднократност

Обяснение на това по какъв начин е бил разгледан принципът на еднократност и е била проучена възможността за повторно използване на съществуващи данни

Принципът на еднократност е бил надлежно отчетен и ще се прилага системно винаги, когато е уместно. Това важи по-специално за:

а)Статистиката и данните, необходими за мониторинг на недостига на капацитет

б)Данните за услугите, които получават признаване

в)Информацията, предоставена на Комисията за пазарен анализ

Обяснение на това по какъв начин новосъздадените данни съответстват на принципа за лесно намиране, достъпност, оперативна съвместимост и повторно използване и отговарят на стандартите за високо качество

Ще бъдат предоставени цифрови решения, които да гарантират възможността за лесно намиране, достъпност, оперативна съвместимост и възможност за повторно използване на новосъздадените данни. Минималните изисквания за съдържанието ще допринесат за поддържането на високи стандарти за качеството на данните.

Движение на данни

Вид на данните	Препратка към изискванията	Субекти, които предоставят данните	Субекти, които получават данните	Задействане на обмена на данни	Честота (ако е приложимо)
Национални стратегии на държавите членки	ДЯЛ II ДЕЙНОСТИ ПО ИЗСЛЕДВАНЕ, РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКОСИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ОБЛАЦИ И ИИ Член 7 Национални стратегии за изчислителните облаци и ИИ	Държави членки	Европейска комисия	В рамките на три месеца от приемането на национална стратегия	При приемане/преразглеждане
Данни, свързани със заявленията за признаване като стратегически проект	ДЯЛ III КАПАЦИТЕТ НА ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ДАННИ Член 14 Определяне на стратегически проекти за центрове за данни	Кандидат за определяне на проект като стратегически	Европейска комисия	Подаване на заявления по време на отворени покани за заявяване на интерес	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Запитване за доставчик на облачни услуги	Национален компетентен орган по установяване	Направена заявка за предоставяне на услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Резултат от заявлението (отхвърляне, искане на допълнителни доказателства, признаване на услугата на доставчика)	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Национален компетентен орган	Запитване за доставчик на облачни услуги	Постигнато заключение относно първоначалното признаване	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Разпространение на заключението за преглед	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Национален компетентен орган	Всички национални компетентни органи	Получаване на уведомление от страна на доставчика на облачни услуги за признаване	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Възражения	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Всички национални компетентни органи	Национален компетентен орган	Националният компетентен орган има възражения срещу заключение, направено от националния компетентен орган по установяване	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Случаи, отнесени към Комисията	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Национални компетентни органи	Европейска комисия	Националните компетентни органи не могат да постигнат споразумение	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Решение на Комисията по отнесен към нея случай	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Европейска комисия	Национални компетентни органи	Комисията взема решение по случай, при който националните компетентни органи са имали разногласия	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Искане за информация	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Национални компетентни органи	Европейска комисия	Националните компетентни органи решават да упражнят правото си на искане за информация	//
Данни в контекста на подаването на заявления от доставчици на облачни услуги, които желаят да предоставят услуги на субекти на Съюза и органи от публичния сектор: Отговор на искане за информация	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 17 Признаване на доставчиците на облачни услуги	Европейска комисия	Национални компетентни органи	Получено искане за информация от националните компетентни органи	//
ЕС декларация за съответствие	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 19 Самооценяване на съответствието	Доставчици на облачни услуги	Публични	Използван инструмент за самооценка	//
Одитен доклад, подаден за валидиране, и свързаните обмени: необходима информация за одита	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 20 Независим одит Член 21 Съдържание и качество на одитните доказателства	Доставчици на облачни услуги	Одитираща организация	Извършване на одит	//
Одитен доклад, подаден за валидиране, и свързаните обмени: одитни доклади	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 20 Независим одит Член 21 Съдържание и качество на одитните доказателства	Доставчици на облачни услуги	Одитиращи организации и национални компетентни органи	Одитът е завършен	//
Данни за услугите, които получават признаване: Централно хранилище на облачни услуги	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 22 Централно хранилище на облачни услуги	Проверяващ национален компетентен орган	Централно хранилище на облачни услуги (Европейска комисия)	Предоставено признаване	//
Данни за услугите, които получават признаване: Публично достъпен уебсайт, предоставян от Европейската комисия	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 22 Централно хранилище на облачни услуги	Европейска комисия Национален компетентен орган по установяване	Публични	Предоставено признаване	//
Уведомление за получаване на информация или настъпване на съществена промяна в обстоятелствата, свързани с облачните услуги, която може да повлияе на одитния доклад/одитното становище, и свързаните движения на данни: Първоначално уведомление	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 23 Задължения за прозрачност	Доставчици на облачни услуги	Одитираща организация Национален компетентен орган Европейска комисия	Промяна в материалните условия от страната на доставчика	//
Уведомление за получаване на информация или настъпване на съществена промяна в обстоятелствата, свързани с облачните услуги, която може да повлияе на одитния доклад/одитното становище, и свързаните движения на данни: Уведомление за промяна на резултатите от одита	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 23 Задължения за прозрачност	Одитираща организация	Национални компетентни органи (по установяване и на други държави членки) Европейска комисия	Промяна в резултата от одита	//
Уведомление относно правила и мерките за санкциите	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 24 Санкции и обезщетения	Държави членки	Европейска комисия	Определяне/изменение на рамката за налагане на санкции от държавите членки	//
Данни за определените национални компетентни органи: Уведомление от държавите членки	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 25 Национални компетентни органи	Държави членки	Европейска комисия	Определени национални компетентни органи (в срок от една година от датата на влизане в сила)	//
Данни за определените национални компетентни органи: Данни в публичния регистър на органите	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 25 Национални компетентни органи	Европейска комисия	Публични	Определени са националните компетентни органи и Комисията е уведомена	//
Данни, използвани в контекста на сътрудничеството между националните компетентни органи: Обмен на информация	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 27 Взаимопомощ	Национални компетентни органи	Национални компетентни органи	Необходимо е сътрудничество (обмен на информация) между националните компетентни органи	//
Данни, използвани в контекста на сътрудничеството между националните компетентни органи: Искане за съдействие (и отговори на такива искания)	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 27 Взаимопомощ	Национални компетентни органи	Национални компетентни органи	Сита се, че е необходимо съдействие	//
Данни, използвани в контекста на трансграничното сътрудничество: Искане за оценяване — подозрение за несъответствие	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 28 Трансгранично сътрудничество	Националните компетентни органи по мястото на предоставяне на услугата	Национални компетентни органи по мястото на произход на услугата	Подозрения за несъответствие, водещи до искане за съдействие	//
Данни, използвани в контекста на трансграничното сътрудничество: Комисията е информирана за подозрения за несъответствие	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 28 Трансгранично сътрудничество	Националните компетентни органи по мястото на предоставяне на услугата	Европейска комисия	Компетентен орган решава да поиска информация от компетентния орган по мястото на установяване за оценяване на подозрения за несъответствие	//
Данни, използвани в контекста на трансграничното сътрудничество: Искане за оценяване — подозрение за несъответствие (Комисия)	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 28 Трансгранично сътрудничество	Национални компетентни органи по мястото на произход на услугата	Европейска комисия Национални компетентни органи	Подозрение за несъответствие от страна на други компетентни органи или на Комисията	//
Данни, използвани в контекста на трансграничното сътрудничество: Резултат от искане за оценяване — подозрение за несъответствие	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 28 Трансгранично сътрудничество	Компетентни органи по мястото на произход	Заявители Европейска комисия	В рамките на два месеца от подаването на искане	//
Оценки на риска, извършени от държавите членки	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 29 Оценки на риска	Държави членки	Европейска комисия	Оценка на риска, извършена в рамките на една година от влизането в сила	На шестмесечие
Информация, предоставена на Комисията с цел ръководство	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 29 Оценки на риска	Доставчици на облачни услуги	Европейска комисия	//	//
Данни, свързани с мониторинга на възлагането на обществени поръчки за иновативни облачни услуги и системи с ИИ	ДЯЛ IV АВТОНОМНОСТ Член 33 Мониторинг на възлагането на обществени поръчки за иновации в областта на изчислителните облаци и ИИ	Държави членки	Европейска комисия	//	Годишно

4.3.Цифрови решения

Хранилище за признати облачни услуги

Цифрова и/или секторна политика (когато са приложими)	Обяснение по какъв начин решението е в съответствие с политиката
Акт за изкуствения интелект	не е приложимо
Рамка на ЕС за киберсигурност	За хранилището ще се следват най-добрите практики в областта на киберсигурността на Комисията
eIDAS	За хранилището ще използва повторно рамката на eIDAS, доколкото е уместно
Единна цифрова платформа и Информационна система за вътрешния пазар	не е приложимо
Други (напр. Акт за оперативно съвместима Европа)	Необходимостта от друга оценка на оперативната съвместимост съгласно Акта за оперативно съвместима Европа (Регламент (ЕС) 2024/903) ще бъде оценена, след като станат известни оперативните подробности относно хранилището на признатите облачни услуги.

Платформа „Еврооблак“

Цифрова и/или секторна политика (когато са приложими)	Обяснение по какъв начин решението е в съответствие с политиката
Акт за изкуствения интелект	не е приложимо
Рамка на ЕС за киберсигурност	Платформата следва да включва механизми за сигурен достъп и управление на инциденти, като например управление на споделена самоличност, инструменти за взаимно удостоверяване на автентичността и инструменти за докладване на инциденти. За платформата ще се следват най-добрите практики в областта на киберсигурността на Комисията
eIDAS	Това ще бъде определено от Комисията на по-късен етап.
Единна цифрова платформа и Информационна система за вътрешния пазар	не е приложимо
Други (напр. Акт за оперативно съвместима Европа)	Необходимостта от друга оценка на оперативната съвместимост съгласно Акта за оперативно съвместима Европа (Регламент (ЕС) 2024/903) ще бъде оценена, след като станат известни оперативните подробности относно платформата „Еврооблак“.

Платформа за съвместно възлагане на обществени поръчки

Цифрова и/или секторна политика (когато са приложими)	Обяснение по какъв начин решението е в съответствие с политиката
Акт за изкуствения интелект	не е приложимо
Рамка на ЕС за киберсигурност	За платформата ще се следват най-добрите практики в областта на киберсигурността на Комисията
eIDAS	Това ще бъде определено от Комисията на по-късен етап.
Единна цифрова платформа и Информационна система за вътрешния пазар	не е приложимо
Други (напр. Акт за оперативно съвместима Европа)	не е приложимо

Каталог или хранилище за софтуер за повторно използване, свързано с Европейския каталог на решенията с отворен код

Цифрова и/или секторна политика (когато са приложими)	Обяснение по какъв начин решението е в съответствие с политиката
Акт за изкуствения интелект	не е приложимо
Рамка на ЕС за киберсигурност	За платформата ще се следват най-добрите практики в областта на киберсигурността на Комисията
eIDAS	За хранилището ще използва повторно рамката на eIDAS, доколкото е уместно
Единна цифрова платформа и Информационна система за вътрешния пазар	не е приложимо
Други (напр. Акт за оперативно съвместима Европа)	не е приложимо

Европейски каталог на решенията с отворен код

Цифрова и/или секторна политика (когато са приложими)	Обяснение по какъв начин решението е в съответствие с политиката
Акт за изкуствения интелект	не е приложимо
Рамка на ЕС за киберсигурност	За платформата ще се следват най-добрите практики в областта на киберсигурността на Комисията
eIDAS	За каталога ще се използва повторно рамката на eIDAS, доколкото това е уместно
Единна цифрова платформа и Информационна система за вътрешния пазар	не е приложимо
Други (напр. Акт за оперативно съвместима Европа)	Член 4 от Акта за оперативно съвместима Европа (Регламент (ЕС) 2024/903) изисква споделянето и повторното използване на решения за оперативна съвместимост между субектите на Съюза и органите от публичния сектор. Европейският каталог на решенията с отворен код отговаря на това изискване.

4.4.Оценка на оперативната съвместимост

Цифрова обществена услуга или категория цифрови обществени услуги

Описание

Препратки към изискванията

Решения за оперативно съвместима Европа

Други решения за оперативна съвместимост

Хранилище на Съюза за признатите суверенни услуги

Специализирано хранилище на Съюза за облачни услуги, които са получили признаване. Ще бъде създадено и поддържано от Комисията. Националните компетентни органи регистрират съответните услуги в това хранилище.

ДЯЛ IV
АВТОНОМНОСТ

Член 22 Централно хранилище на облачни услуги

Неприложимо

Федерация „Еврооблак“

С член 34 се създава Европейската облачна федерация за публичния сектор (федерацията „Еврооблак“). Федерацията „Еврооблак“ следва да обедини националните облачни инициативи, които предоставят изключително надеждни и сигурни възможности за изчислителни облаци за публичния сектор и улесняват споделянето на такива възможности между субектите на Съюза и органите от публичния сектор. Това следва да се осъществи чрез платформа, достъпна за всички членове на федерацията — платформата „Еврооблак”.

ДЯЛ IV
АВТОНОМНОСТ

Член 34 Създаване на Европейската облачна федерация за публичния сектор

Неприложимо

Въздействие на изискванията за цифрова обществена услуга върху трансграничната оперативна съвместимост

Хранилище на Съюза за признатите суверенни услуги

Оценка	Мярка (мерки)	Потенциални оставащи пречки (ако е приложимо)
Привеждане в съответствие със съществуващите цифрови и секторни политики Моля, посочете установените приложими цифрови и секторни политики	При създаването на хранилището на Съюза за признати суверенни услуги в максимална степен ще се вземат предвид съществуващите политики и градивните елементи, произтичащи от тях.
Организационни мерки за безпроблемно трансгранично предоставяне на цифрови обществени услуги Моля, посочете предвидените мерки за управление	Европейската комисия е натоварена със създаването и поддържането на хранилището. Проверяващият национален орган отговаря за качването на съответните данни в хранилището.	Организационните мерки трябва да бъдат конкретизирани от Комисията на по-късен етап.
Мерки, предприети за гарантиране на споделено разбиране на данните Моля, посочете тези мерки	Семантичните мерки ще бъдат определени от Комисията на по-късен етап.
Използване на общоприети отворени технически спецификации и стандарти Моля, посочете тези мерки	Техническите мерки ще бъдат определени от Комисията на по-късен етап.

Федерация „Еврооблак“

Оценка	Мярка (мерки)	Потенциални оставащи пречки (ако е приложимо)
Привеждане в съответствие със съществуващите цифрови и секторни политики Моля, посочете установените приложими цифрови и секторни политики	При създаването на федерацията „Еврооблак“ ще се отчитат в максимална степен ще се вземат предвид съществуващите политики и градивните елементи, произтичащи от тях. По-конкретно: МИС 2 за киберсигурност, Simpl, пространства на данни.	Неприложимо
Организационни мерки за безпроблемно трансгранично предоставяне на цифрови обществени услуги Моля, посочете предвидените мерки за управление	Подробните правила за управление на платформата „Еврооблак“ ще бъдат уредени чрез вторично законодателство.	Неприложимо
Мерки, предприети за гарантиране на споделено разбиране на данните Моля, посочете тези мерки	Семантичните мерки ще бъдат определени от Комисията на по-късен етап.	Неприложимо
Използване на общоприети отворени технически спецификации и стандарти Моля, посочете тези мерки	Техническите мерки ще бъдат определени от Комисията на по-късен етап.	Неприложимо

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

Описание на мярката

Препратки към изискванията

Роля на Комисията

Субекти, които да бъдат включени

Очакван график

Комисията е оправомощена да приема актове за изпълнение, с които се определят: i) техническите, оперативните и организационните мерки и ii) процедурата за участие във федерацията „Еврооблак“, както е посочено в член 40, параграф 2.

Член 40, член 41

Изготвяне на един или повече актове за изпълнение

Европейска комисия

Участващи държави членки

Подлежи на уточняване

(1) ОВ C , , стр. .

(2) ОВ C , , стр. .

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, План за действие „Континент на ИИ“, 9.4.2025 г., COM(2025) 165 final .

(4) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Стратегия за използването на ИИ“, 8.10.2025 г., COM(2025) 723 final .

(5) Регламент (ЕС) 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за данните) (ОВ L 2023/2854, 22.12.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2854/oj ).

(6) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Стратегия за съюз на данните, 19.11.2025, COM(2025) 835 final .

(7) Според определението в дял I, член 2 от приложението към Препоръка на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2003/361/oj ).

(8) Както е определено в точка 2 от приложението към Препоръка (ЕС) 2025/1099 на Комисията от 21 май 2025 г. относно определението за малки предприятия със средна пазарна капитализация (ОВ L 2025/1099, 28.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2025/1099/oj ).

(9) Бъдещето на европейската конкурентоспособност. Част А, Стратегия за конкурентоспособност на Европа (Докладът на Марио Драги), септември 2024 г., https://data.europa.eu/doi/10.2872/9356120 .

(10) Съвместно съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Укрепване на икономическата сигурност на ЕС, JOIN (2025) 977 final .

(11) Заключения на Съвета относно европейската конкурентоспособност в цифровото десетилетие, 5.12.2025 г., https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-16430-2025-INIT/bg/pdf .

(12) Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2555/oj ).

(13) Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект) ( ОВ L, 2024/1689, 12.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj ).

(14) Позоваванията на Акта за интегралните схеми 2.0 ще бъдат добавени след приемането му. Вж. предложението на Комисията [посочете препратка след публикуването му]

(15) Регламент (EС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (OВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 69, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/696/oj ).

(16) Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. ( ОВ L 323, 19.12.2022 г., стр. 4, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2022/2481/oj ).

(17) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Съюз на уменията“, 5.3.2025 г., COM(2025) 90 final .

(18) Регламент (ЕС) 2021/2085 на Съвета от 19 ноември 2021 г. за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014 (ОВ L 427, 30.11.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/2085/oj ).

(19) Регламент (ЕС) 2021/1173 на Съвета от 13 юли 2021 г. за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1488, (ОВ L 256, 19.7.2021 г., стр. 3, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1173/oj ).

(20) Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240 (OВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/694/oj ).

(21) Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/695/oj ).

(22) Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/523/oj ).

(23) Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. ( ОВ L 323, 19.12.2022 г., стр. 4, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2022/2481/oj ).

(24) Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364 на Комисията от 14 март 2024 г. относно първия етап от създаването на обща схема на Съюза за оценяване на центровете за данни (ОВ L 2024/1364, 17.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2024/1364/oj ).

(25) Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/1791/oj ).

(26) Регламент (ЕС) 2024/1309 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за мерки за намаляване на разходите за разполагане на гигабитови електронни съобщителни мрежи, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Директива 2014/61/ЕС (Акт за гигабитовата инфраструктура) (ОВ L 2024/1309, 8.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1309/oj ).

(27) Да се добави позоваване на регламента относно ускоряването на екологичните оценки, когато бъде приет. Вж. Предложение на Комисията COM(2025) 984 final, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52025PC0984 .

(28) Да се добави позоваване на Регламента за създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност, когато бъде приет. Вж. Предложение на Комисията COM(2025) 555 final/2, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52025PC0555R%2801%29 .

(29) Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (преработен текст), OВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj ).

(30) Съвместна декларация „Изграждането на облак от следващо поколение за предприятията и публичния сектор в ЕС“, 15.10.2020 г., https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/towards-next-generation-cloud-europe .

(31) Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление, 8.12.2020 г., https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/berlin-declaration-digital-society-and-value-based-digital-government .

(32) Заключения на Съвета относно бъдещето на цифровата политика на ЕС, 21.5.2024 г., https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9957-2024-INIT/bg/pdf .

(33) Регламент (ЕС) 2024/2847 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 г. относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013 и (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за киберустойчивост) (ОВ L, 2024/2847, 20.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2847/oj ).

(34) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2014/24/oj ).

(35) Регламент (ЕС) 2024/903 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз (Акт за оперативно съвместима Европа) (ОВ L, 2024/903, 22.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/903/oj ).

(36) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_interinstit/2016/512/oj ).

(37) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj ).

(38) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj ).

(39) Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(40) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити/Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(41) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(42) Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидати от Западните Балкани.

(43) Бюджетните редове за новата МФР все още не са известни

(44) Крайните продукти са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (например брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(45) Описана в раздел 1.3.2. „Специфична цел/специфични цели“

(46) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 3.6.2026

COM(2026) 502 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

{SEC(2026) 502 final} - {SWD(2026) 502 final} - {SWD(2026) 503 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Големи предизвикателства

1. Голямо предизвикателство 1: Екологична устойчивост, ефективност и сигурност на центровете за данни на Съюза  

Тестване и внедряване на технологии за центрове за данни в целия Съюз, за да се надмине съвременното състояние на техниката в сферата на енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите.

Това включва постигане на по-ниско ниво на ефективността на използването на електроенергията (PUE) и осигуряването на значително по-висока степен на използване на сървъри. Някои примери са:

1)Намаляване на средното ниво на ефективността на използването на електроенергията: подобряване на екологичната устойчивост и ефективността на облачните центрове за данни и тези за периферни изчисления в Съюза, така че средната стойност на ефективността на използването на електроенергията (PUE) да достигне 1,15 в целия Съюз. Основните области включват създаването на условия за развитието на:

а)усъвършенствани технологии за енергийна ефективност в центровете за данни, като например за охлаждане и повторно използване на отпадната топлина;

б)квантови изчислителни технологии за операции на облачни и изчислителни инфраструктури;

в)интегриране в електроенергийна мрежа и модерни системи за енергийно управление;

г)пилотни линии за валидиране на енергоспестяващи технологии от ново поколение в оперативен мащаб.

2)Повишаване на средните нива на използване на сървърите в центровете за данни: повишаване на средните нива на използване на сървърите в центровете за данни в целия Съюз до 50 % чрез интегриране например на технологии, използващи ИИ, за динамично управление на използването на сървърите, управление на работната натовареност в реално време и планиране или за балансиране на използването, енергийните разходи, топлинните ограничения и изискванията за закъснение. 

3)Повишаване на сигурността и устойчивостта на центровете за данни: повишаване на сигурността и устойчивостта на веригата за създаване на стойност и доставките на центровете за данни чрез интегриране на полупроводникови и квантови технологии, проектирани и произведени в Съюза, както и чрез подобряване на тяхната устойчивост на физически заплахи и киберзаплахи, включително целенасочени атаки.

2. Голямо предизвикателство 2: Облачни стекове 

Изграждане на цялостни хардуерни и софтуерни облачни стекове „от край до край“, включващи инструменти с изкуствен интелект, инфраструктура, услуги и слоеве за управление, с цел преодоляване на критичните пропуски в капацитета на Съюза.

Това включва изграждането на сървъри за изкуствен интелект с полупроводникови и квантови технологии, проектирани и произведени в Съюза, за разпределени и децентрализирани облачни и периферни изчисления за ИИ.

Пилотните програми биха могли да помогнат да се демонстрират възможностите на европейските облачни стекове с отворен код в стратегически важни сектори.  

 3. Голямо предизвикателство 3: Авангарден ИИ

Разработване на ново поколение мултимодални авангардни модели и системи с ИИ и въвеждане на нови способности.

Акцентът ще бъде поставен върху архитектурното проектиране и разработването на мултимодални модели и системи от ново поколение, които разширяват границите на настоящите алгоритмични възможности за постигане на по-голяма ефективност в областта на усъвършенстваното логическо мислене, междумодалното разбиране и агентните способности; изследване на нови подходи към ефективността на моделите, когнитивното моделиране, алтернативните изчислителни структури и др.

Възможните приложения може да включват фундаментални научни изследвания, като научни открития и интерпретация на сложни данни, както и разработването на световни модели за по-добро логическо мислене, автоматизирани симулации на управление и планиране.

4. Голямо предизвикателство 4: Физически ИИ 

Разработване на модерни физически модели и системи с ИИ, които работят автономно и безопасно, за да осигуряват надеждна манипулация и навигация в неструктурирани среди.

Акцентът ще бъде поставен върху съвместното проектиране на софтуер и свързаните с него хардуерни архитектури, както и върху съчетаването на авангардни техники за ИИ с модели на света, поддържащи физическо мислене, с цел осигуряване на надеждни възможности за манипулиране, навигиране и взаимодействие при минимален човешки надзор.

Възможните приложения може да включват автономни роботи, промишлени системи и дронове, работещи в динамични реални среди.

5. Голямо предизвикателство 5: Промишлен ИИ

Ускоряване на разработването и внедряването на европейския промишлен ИИ в стратегическите сектори на Съюза.

Акцентът ще бъде върху разработването на европейски индустриални модели и системи с ИИ, способни да обслужват промишлени приложения с висока стойност. Тези модели и системи следва да могат да се адаптират към специфични за сектора случаи на употреба и да осигуряват безопасно внедряване.

Инициативите, стартирани в рамките на това голямо предизвикателство, следва да разчитат на специализирани изчислителни ресурси и тестови съоръжения, необходими за валидиране на системите с ИИ в реална среда, преди да се подкрепи тяхното широкомащабно внедряване и прилагане, включително на регионално и местно равнище.

В автомобилния сектор тези инициативи могат да улеснят разработването и внедряването на иновативни софтуерни платформи и модели с ИИ за автоматизирано шофиране, докато в производството те могат да дадат възможност за създаването на специализирани модели, които оптимизират производствените процеси. Други стратегически сектори, в които би могло да се извлече полза от промишления ИИ, са здравното обслужване, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост и отбраната.

6. Голямо предизвикателство 6: Кооперативни европейски промишлени модели

Разработване на кооперативни европейски промишлени модели на ИИ и системи с ИИ, предназначени за стратегически сектори, чрез улесняване на сътрудничеството в европейски промишлен мащаб, без да се разкриват чувствителни търговски данни между участниците.

Акцентът ще бъде върху модерни технологии за запазване на поверителността. Тези механизми включват обединени и разпределени подходи за обучение, при които алгоритмите се прилагат към данните, вместо данните да се прехвърлят централизирано; защитени среди за изпълнение, основана на криптиране обработка, техники за анонимизиране и псевдонимизиране, разделяне на достъпа и защитни мерки срещу извличането на търговска информация с чувствителен характер от обучените модели.

Стратегическите сектори, в които би могла да бъде извлечена полза от кооперативните европейски промишлени модели на ИИ и системи с ИИ, могат да включват авиокосмическата промишленост, фармацевтичната промишленост, киберсигурността, мобилността, автономните превозни средства и дроновете, енергетиката и отбраната.

7. Голямо предизвикателство 7: Платформа за ИИ агенти

Разработване на европейска рамка за оркестриране на ИИ агенти, която да осигурява необходимия мидълуер за надеждно и сигурно внедряване на автономни агенти в голям мащаб.

Акцентът ще бъде върху i) проучването на иновативни технологични модели, които позволяват на множество ИИ агенти да си сътрудничат ефективно, надхвърляйки способностите на самостоятелните системи, като същевременно се спазват строги стандарти за сигурност; и ii) създаването на устойчиви, базирани в облака отворени платформи, предназначени за управление на голям брой ИИ агенти.

Възможните области на приложение могат да включват здравното обслужване (например подпомагане на вземането на клинични решения и координация на научните изследвания), киберсигурността (например разкриване на заплахи и реагиране), както и фундаментални научни изследвания.

8. Голямо предизвикателство 8: ИИ в публичния сектор

Разработване на модели и системи с ИИ, основани на висококачествени данни от публичния сектор, насочени към ключови области (като здравно обслужване, държавна администрация, право и управление на кризи, както и обществени услуги)

Акцентът ще бъде върху решения в областта на обществените услуги, които се очаква да окажат значително положително въздействие върху най-важните обществени услуги и които се прилагат на различни равнища в организациите от публичния сектор.

Една от целите ще бъде да се улесни споделянето на данни и разработването на авангардни модели в рамките на националните обществени услуги, с цел да се увеличи въздействието върху публичния сектор в целия Съюз, включително и в областите, свързани с обработката на чувствителни данни. Рамките за защита на неприкосновеността на личния живот (като федеративно обучение и генериране на синтетични данни с висока прецизност), които позволяват обучението на модели, без да се нарушава поверителният характер на базовите масиви от данни, както и мерките за ускоряване на широкото внедряване на тези модели, включително на регионално и местно равнище, също ще допринесат за постигането на тази цел.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Критерии за нивата на увереност на Съюза

В настоящото приложение се определят критериите, на които трябва да отговарят доставчиците на облачни услуги и техните облачни услуги, за да бъдат признати като предлагащи услуги на нива на увереност 1, 2, 3 и 4 на Съюза. За целите на критериите съгласно нивата на увереност на Съюза 1, 2, 3 и 4 „софтуер“ по смисъла на член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2024/2847 попада в обхвата на настоящото приложение и на приложение III към настоящия регламент. „Хардуер“ по смисъла на член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2024/2847 не попада в обхвата.

1.Ниво на увереност на Съюза 1

1.1.За ниво на увереност на Съюза 1 доставчиците на облачни услуги трябва да отговарят на следните кумулативни критерии:

а)доставчикът на облачни услуги е установен в Съюза;

б)инфраструктурата и активите на доставчика на облачни услуги, включително тези на неговите подизпълнители, които участват в предоставянето на услугата, се намират на територията на Съюза, освен ако органът от публичния сектор изрично не изисква друго;

в)данните на потребителите, включително метаданните и телеметричните данни, които се обработват, съхраняват и прехвърлят от доставчика на облачни услуги и от подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, остават изцяло на територията на Съюза, освен ако органът от публичния сектор изрично не изисква друго, в който и да е момент, включително преди, по време или след конфигурирането или използването на услугата;

г)когато доставчикът на облачни услуги възлага техническата и оперативната поддръжка или съдействие, включително всякакви последващи договорености за възлагане на подизпълнител, на доставчици на услуги трети страни извън Съюза, се прилагат необходимите правни, технически и организационни мерки за осигуряване на проследимост, сигурност и управление на тези операции, като тези операции по никакъв начин не компрометират оперативната автономност на доставчика на облачни услуги;

д)доставчикът на облачни услуги доказва, че услугата отговаря на най-съвременните стандарти в областта на киберсигурността;

е)доставчикът на облачни услуги осигурява пълна прозрачност по отношение на използването на подизпълнители. Доставчикът на облачни услуги обвързва подизпълнителите с надлежна проверка, договорни задължения и постоянен надзор, за да се спазват правните задължения на Съюза;

ж)Когато доставчикът на облачни услуги е под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава, той гарантира, че в тази трета държава не съществуват закони и практики, което се доказва чрез независими източници, които да го задължават да докладва информация за уязвимости в софтуера на органите на тази трета държава, преди да стане известно, че такива уязвимости са били използвани.

1.2.За ниво на увереност на Съюза 1 подизпълнителите, посочени в първия параграф, трябва да са подизпълнители, които са трети страни, имащи пряко договорно отношение с доставчика на облачни услуги, и които допринасят за предоставянето и доставката на облачните услуги.

2.Ниво на увереност на Съюза 2

2.1.За ниво на увереност на Съюза 2 доставчиците на облачни услуги трябва да отговарят на следните кумулативни критерии:

а)одитираният доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, са установени в Съюза;

б)инфраструктурата, активите и персоналът на одитирания доставчик, включително тези на неговите подизпълнители, които участват в предоставянето на услугата, се намират в Съюза;

в)данните на потребителите, включително метаданните и телеметричните данни, които се обработват, съхраняват и прехвърлят от одитирания доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, остават изцяло на територията на Съюза, освен ако органът от публичния сектор изрично не изисква друго, в който и да е момент, включително преди, по време или след конфигурирането или използването на услугата;

г)ако органът от публичния сектор прецени, че е необходимо да се наложат допълнителни изисквания за проверка на персонала и за гражданство на ЕС, одитираният доставчик следва да гарантира, че разполага с персонал, отговарящ на тези изисквания;

д)одитираната услуга получава европейски сертификат за киберсигурност с ниво на увереност най-малко „съществено“ съгласно европейската схема за сертифициране на киберсигурността, обхващаща облачните услуги, която предстои да бъде установена съгласно Регламент (ЕС) 2019/881, при условие че такава схема е била установена съгласно посочения регламент и е достъпна за доставчиците на облачни услуги. До установяването на такава схема се прилагат националните схеми за сертифициране на киберсигурността, когато съществуват такива. Когато не съществуват национални схеми за сертифициране на киберсигурността или такива на равнището на Съюза, одитираният доставчик трябва да докаже, че услугата отговаря на най-високите стандарти за киберсигурност съгласно приложимото право на Съюза;

е)данните, генерирани при използването на одитираната услуга, не се използват за обучение или усъвършенстване на каквато и да е система с ИИ, която се използва от трета държава или правен субект, установен в трета държава, и в никакъв случай не се прехвърлят извън Съюза;

ж)ако одитираният доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, са под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава, те доказват, че са въведени необходимите правни, технически и организационни мерки, за да се гарантира, че:

i. контролът от третата държава или правния субект, установен в трета държава, върху одитирания доставчик не се упражнява по начин, който ограничава или възпрепятства способността на доставчика да изпълнява и предоставя услугата, налага ограничения върху инфраструктурата, активите и персонала, необходими за предоставянето на услугата, или подкопава възможностите и стандартите, необходими за изпълнението на одитираната услуга;

ii. се предотвратява достъп до данни на потребители от страна на трета държава или от страна на правен субект, установен в трета държава;

iii. се предотвратява възможността от проблем с непрекъснатостта на услугата и/или влошаване на качеството на услугата от страна на трета държава или правен субект, установен в трета държава;

iv. контролът от третата държава или правния субект, установен в трета държава, върху одитирания доставчик не се упражнява по начин, който задължава одитирания доставчик да прилага, налага, изпълнява или спазва ограничителни мерки, като режими на санкции, ембарго или други еквивалентни правни или административни мерки, приети от трета държава, освен ако такива мерки са законни съгласно националното законодателство на държавите членки или правото на Съюза

з)техническата и оперативната поддръжка или съдействие, свързани с одитираната услуга, включително последващи договорености за възлагане на подизпълнител, се инициират и осъществяват изцяло в рамките на Съюза;

и)одитираният доставчик доказва, че са въведени следните мерки по отношение на веригата за доставки на софтуер:

i. пълен и актуален опис на софтуерните компоненти (SBOM), съгласно определението в член 3, точка 39 от Регламент (ЕС) 2024/2847, както и списък на установените зависимости, свързани с предоставянето на услугата, са документирани и предоставени на одитиращата организация;

ii. когато софтуерни компоненти, съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/2847, или продукти се предоставят, притежават и лицензират от правен субект, установен в трета държава, се въвеждат и документират контролни мерки за блокиране на всякакви функции за дистанционно управление, които биха могли значително да повлияят или нарушат функционирането на устройство, система или софтуер (включително по време на актуализации), както и се гарантира, че компонентите, свързани със сигурността, от производители на софтуер от трети държави, както са определени в член 3, точка 13 Регламент (ЕС) 2024/2847, са обект на одити на изходния код и имат документиран план за миграция в случай, че доставчикът се провали или трета държава наложи ограничения;

iii. когато доставчикът на облачни услуги е под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава, той гарантира, че в тази трета държава не съществуват закони и практики, което се доказва чрез независими източници, които да го задължават да докладва информация за уязвимости в софтуера на органите на тази трета държава, преди да стане известно, че такива уязвимости са били използвани;

й)когато за предоставянето на услугата се използва софтуер, пуснат на пазара с лиценз за отворен код, одитираният доставчик доказва, че е въвел и документирал подходящи контролни мерки за предотвратяване на използването на всякакви дистанционни функции или механизми, които биха могли да бъдат използвани за съществено манипулиране или нарушаване на работата на устройство, система или софтуер;

к)доколкото одитираният доставчик предоставя услугите си в световен мащаб и поддържа дъщерно дружество в трета държава, одитираният доставчик е въвел необходимите мерки за осигуряване и прилагане на ефективно правно, техническо и организационно разделение между дружеството майка в Съюза и всяко такова дъщерно дружество в трета държава.

2.2.За ниво на увереност на Съюза 2 подизпълнителите, посочени в първия параграф, трябва да са подизпълнители, които са трети страни, имащи пряко договорно отношение с доставчика на облачни услуги, и които допринасят за предоставянето и доставката на облачните услуги.

3.Ниво на увереност на Съюза 3

3.1.За ниво на увереност на Съюза 3 доставчиците на облачни услуги трябва да отговарят на следните кумулативни критерии:

б)инфраструктурата, активите и персоналът на одитирания доставчик, включително тези на подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, се намират в Съюза;

г)персоналът, включително персоналът на подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, е съставен от граждани на ЕС и, когато е приложимо, при обработване на класифицирана информация, както е определено в член 2, точка 21 от Регламент (ЕС) 2021/697, персоналът трябва да притежава и необходимото национално разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от държава членка;

ж)одитираният доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, не са под контрола на трета държава или правен субект, установен в трета държава. Чрез дерогация от този критерий доставчик на облачни услуги и неговите подизпълнители, които участват в предоставянето на одитираната услуга и са под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава, могат да бъдат одитирани за ниво на увереност на Съюза 3, когато Комисията е приела акт за изпълнение съгласно член 19. Когато Комисията е приела акт за изпълнение съгласно член 19, одитираният доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, трябва също да докажат, че са въведени необходимите правни, технически и организационни мерки, за да се гарантира, че:

iii. се предотвратява възможността за проблем с непрекъснатостта на услугата и/или влошаване на качеството на услугата от страна на трета държава или правен субект, установен в трета държава;

з) техническата и оперативната поддръжка или съдействието, свързани с одитираната услуга, включително последващи договорености за възлагане на подизпълнител, се инициират и осъществяват изцяло в рамките на Съюза от персонал от хора, които са жители на Съюза, и от трети страни, които не са под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава;

i. пълен и актуален опис на софтуерните компоненти, както и списък на установените зависимости, свързани с предоставянето на услугата, са документирани и предоставени на одитиращата организация;

ii. когато софтуерни компоненти или продукти се предоставят, притежават и лицензират от правен субект, установен в трета държава, се въвеждат и документират контролни мерки за блокиране на всякакви функции за дистанционно управление, които биха могли значително да повлияят на или да нарушат функционирането на устройство, система или софтуер (включително по време на актуализации), както и се гарантира, че компонентите, свързани със сигурността, от производители от трети държави са обект на одити на изходния код и имат документиран план за миграция в случай, че доставчикът не изпълни задълженията си или трета държава наложи ограничения;

к)доколкото одитираният доставчик предоставя услугите си извън Съюза и поддържа дъщерно дружество в трета държава, одитираният доставчик доказва, че е въвел необходимите мерки за осигуряване и прилагане на ефективно правно, техническо и организационно разделение между дружеството майка в Съюза и всяко такова дъщерно дружество в трета държава.

3.2.За ниво на увереност на Съюза 3 подизпълнителите, посочени в първия параграф, трябва да са подизпълнители, които са трети страни, имащи пряко договорно отношение с доставчика на облачни услуги, и които допринасят за предоставянето и доставката на облачните услуги, и които може да изискват достъп до класифицирана или чувствителна информация, както е определена в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) 2021/697.

4.Ниво на увереност на Съюза 4

4.1.За ниво на увереност на Съюза 4 доставчиците на облачни услуги трябва да отговарят на следните кумулативни критерии:

б)инфраструктурата, активите и персоналът на одитирания доставчик, включително и на подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, се намират в Съюза;

в)данните на потребителите, включително метаданните и телеметричните данни, определени като чувствителни след оценка на риска, които се обработват, съхраняват и прехвърлят от одитирания доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, остават изцяло на територията на Съюза, освен ако органът от публичния сектор изрично не изисква друго, в който и да е момент, включително преди, по време или след конфигурирането или използването на услугата;

г)персоналът, включително персоналът на подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, е съставен от граждани на ЕС и, когато е приложимо, при обработване на класифицирана информация, персоналът трябва да притежава и необходимото национално разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от държава членка;

д)одитираната услуга получава европейски сертификат за киберсигурност с ниво на увереност най-малко „високо“ съгласно европейската схема за сертифициране на киберсигурността, обхващаща облачните услуги, която предстои да бъде установена съгласно Регламент (ЕС) 2019/881, при условие че такава схема е била установена съгласно посочения регламент и е достъпна за доставчиците на облачни услуги. До установяването на такава схема се прилагат националните схеми за сертифициране на киберсигурността, когато съществуват такива. Когато не съществуват национални схеми за сертифициране на киберсигурността или такива на равнището на Съюза, одитираният доставчик трябва да докаже, че услугата отговаря на най-високите стандарти за киберсигурност съгласно приложимото право на Съюза;

з)техническата и оперативната поддръжка или съдействието, свързани с одитираната услуга, включително последващи договорености за възлагане на подизпълнител, се инициират и осъществяват изцяло в рамките на Съюза от персонал от хора, които са жители на Съюза, и от трети страни, които не са под контрола на трета държава или на правен субект, установен в трета държава;

ii. въведени мерки, които да осигурят запазването на ефективен контрол върху софтуерните компоненти или продукти, като се докаже, че трета държава или правен субект, установен в трета държава, не притежава и не упражнява ефективен контрол върху проектирането, разработването, поддръжката и усъвършенстването на тези компоненти или продукти. Ефективният контрол включва способността да се оказва значително влияние върху техническото развитие, приоритетите при поддръжката, мерките за отстраняване на проблеми със сигурността и дългосрочната непрекъснатост на работата на компонента;

й)когато се използва софтуер, пуснат на пазара с лиценз за отворен код, одитираният доставчик доказва, че е въвел и документирал подходящи контролни мерки за предотвратяване на използването на всякакви дистанционни функции или механизми, които биха могли да бъдат използвани за съществено манипулиране или нарушаване на работата на устройство, система или софтуер;

4.2.За ниво на увереност на Съюза 4 подизпълнителите, посочени в първия параграф, трябва да са подизпълнители, които са трети страни, имащи пряко договорно отношение с доставчика на облачни услуги, които допринасят за предоставянето и доставката на облачните услуги, и които може да изискват достъп до класифицирана или чувствителна информация, с цел осъществяване на предоставянето на услугата.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Одитни доказателства за одитната процедура

Одитиращите организации следва да изискват от одитирания доставчик одитните доказателства, изброени в настоящото приложение, когато оценяват съответствието на одитираната услуга с приложимите одитни критерии съгласно приложение II.

Настоящото приложение има информативен характер и не ограничава доказателствата, които могат да бъдат поискани или разгледани от одитиращите организации. Одиторите могат да изискват всякаква допълнителна информация, необходима за извършването на одити, с цел да се гарантира цялостна и точна оценка на съответствието. Макар изискваните доказателства да са еднакви, аспектите, които трябва да бъдат анализирани, ще се различават в зависимост от критериите за ниво на увереност и тяхната строгост.

1.Одитен критерий А — Установеност в Съюза

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф а) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следното:

1)Доказателства, че одитираният доставчик е учреден съгласно законодателството на държава — членка на Съюза или е учреден по друг начин в съответствие с дружественото право на държава — членка на Съюза.

2)Доказателства, че седалището, централното управление и основното място на дейност на одитирания доставчик са установени на територията на Съюза.

3)Одитиращата организация следва да провери приложимата правна рамка на Съюза по отношение на одитирания доставчик и да провери дали неговото установяване е действително и стабилно, или одитираният доставчик всъщност отговаря само на критериите за доставчик извън ЕС, който предлага услуги в Съюза.

4)Одитиращата организация следва да провери дали доставчикът е законно учреден в държава — членка на Съюза. Доказателствата за това могат да включват, но не се ограничават до: извлечения от националния търговски регистър, документи за данъчен статут, търговски лицензии, регистрация за целите на ДДС, проверка дали доставчикът е регистриран в Системата за взаимно свързване на бизнес регистрите (BRIS) и в Системата за обмен на информация за ДДС (VIES).

5)Одитиращата организация следва да провери дали одитираният доставчик осъществява стабилна и ефективна дейност в Съюза. За тази цел одитиращата организация следва да провери дали:

а)съществуват физически офиси или оперативни помещения в ЕС (напр. чрез договори за наем, сметки за комунални услуги или документи за собственост);

б)на територията на Съюза има постоянен персонал и дейностите по обслужване на клиенти се извършват в Съюза (напр. чрез трудови договори, записи за изплатени трудови възнаграждения, графици с работното време на персонала);

в)договорните дейности се обработват в Съюза (напр. чрез записи за управление на дейностите, записи за докладване на инциденти);

г)банковите и счетоводните функции се осъществяват изцяло в рамките на Съюза (напр. чрез финансови отчети и задължителни одитни доклади).

6)Одитиращата организация следва да провери наличието на представителства или клонове на предприятия в държави — членки на ЕС (напр. чрез договори за наем, сметки за комунални услуги, документи за собственост, трудови договори, графици, записи за изплатени заплати или поръчки за покупка).

2.Одитен критерий Б — Местоположение на инфраструктурата, активите и персонала

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф б) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Местоположение на инфраструктурата

а)Списък с подробна информация за местоположението на инфраструктурата и местата за съхранение на данни, използвани при предоставянето на одитираната услуга. Този списък следва да съдържа точното местоположение (номер, улица, град, пощенски код и държава) на инфраструктурата, чрез което се доказва, че всички елементи за предоставянето на одитираната услуга се намират на територията на Съюза. Това включва местоположението на основното хранилище, резервното хранилище, системата за възстановяване при бедствия и за съхраняване на регистъра.

б)Всякакви други доказателства, че информационно-технологичната инфраструктура се намира на територията на Съюза, като например договори за наем, нотариални актове за собственост, договори за поддръжка, договори за услуги, регистри за достъп до обектите.

в)Схеми на мрежата и документи за архитектурата, които показват, че се използва изключително инфраструктура, базирана в Съюза, за съхранение и обработка на данни, включително резервни копия и дублирани данни.

2)Местоположение на активите

а)Списък и съответна подробна информация за активите, използвани при предоставянето на одитираната услуга, като например регистър на активите.

б)Доказателства, че сървърите, оборудването и оперативните активи се намират на територията на Съюза, като например документи, чрез които могат да се идентифицират сървърът и местонахождението му, фактури за покупка, товарителници, лицензионни споразумения, договори за абонаменти, фактури за покупки на софтуер или абонаменти, както и фактури с доказателства за доставка на хардуер.

в)Доказателства, че способностите за доставки на услугите се намират в Съюза, като например записи за внедряване, записи за инсталиране, отчети за състоянието на услугата, отчети за конфигурацията, резултати от мониторинг, административни регистри, показващи използването на услугата.

3)Местоположение на персонала

а)Списък и съответна подробна информация за персонала, който участва в предоставянето на одитираната услуга.

б)Доказателства, че персоналът, участващ в предоставянето на одитираната услуга, се намира в Съюза, включително трудови договори, записи за изплатени заплати, графици с работното време, отчети за дейността и органиграми, показващи персонал, базиран в Съюза, с оперативни отговорности.

4)Съображения относно инфраструктурата, активите и персонала

а)Одитиращата организация следва също така да оцени дали такава инфраструктура, активи или персонал:

i. съхранява, предава, осъществява достъп, обработва или по друг начин борави с потребителски данни;

ii. осигурява, предоставя или може да предоставя административен достъп, контрол, конфигуриране или видимост по отношение на данните на потребителите;

iii. в случай на компрометиране, неправилно конфигуриране, прекъсване или срив, може разумно да се стигне до прекъсване или недостъпност на одитираната услуга.

Забележка: „Инфраструктура“ означава физическа инфраструктура, включително, но не само, инфраструктурата на центъра за данни или инфраструктурата за съвместно ползване, мрежата, системите за охлаждане и информационните системи, които осигуряват управлението на центъра за данни.

„Активи“ означава хардуера и софтуера, включително, но не само, библиотеки, вътрешната мрежа, необходима за комуникацията между софтуерните компоненти, както и криптографски материали, които позволяват предоставянето на облачната услуга.

„Персонал“, включително персоналът, управляван от подизпълнители, означава лицата, които подпомагат доставката, администрирането, сигурността, достъпността или работата на одитираната услуга.

3.Одитен критерий В — Локализиране на данни в Съюза

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф в) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Доказателства, че данните на клиентите се съхраняват и обработват изключително в рамките на Съюза и че трети страни или подизпълнители, които не отговарят на условията в настоящото приложение, при никакви обстоятелства няма да разполагат с технически или оперативни възможности да получат достъп до данните на потребителите, да ги придобиват, да ги правят недостъпни, да ги унищожават или по-общо да обработват потребителски данни без предварително разрешение. Примери за това са регистрите за осъществен достъп, политиките за достъп до поддръжка, записите за достъп с привилегии, политиката за съхранение на резервни копия, както и диаграма за движение на данните, която показва къде се съхраняват, обработват, репликират и архивират данните на потребителите. Когато се обработват лични данни, се сключват договори с подизпълнителите, с които се доказва спазването на Регламент (ЕС) 2016/679.

2)Доказателства чрез записи в регистър и записи от наблюдение, които показват, че всички данни се съхраняват и обработват изключително на територията на Съюза. Примери за това са рамковите споразумения за услуги, споразуменията за обработка на данни, договорните споразумения за местонахождението на данните или всякакви договорни рамки на ЕС по отношение на данните.

3)Доказателства (като договорни споразумения, регистри и процедури, предоставяни на органи от публичния сектор), които показват, че одитираният доставчик и подизпълнителите, които участват в предоставянето на одитираната услуга, са въвели необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)никакви данни на потребители, включително и криптирани данни, не се прехвърлят извън Съюза без одобрение от орган от публичния сектор;

б)данни не се прехвърлят на трети страни, с изключение на подизпълнителите, които участват в предоставянето на услугата, или на получатели, изрично оправомощени от органа от публичния сектор.

4)Диаграма за движение на данни, която показва движението на данни между доставчика на облачни услуги и потребителски данни, както и към услуги на трети страни и подизпълнители. В диаграмата трябва ясно да се посочват източникът и местоназначението на данните и да се вижда, че данните не напускат Съюза.

Забележка: За целите на настоящото приложение „потребител“ означава орган от публичния сектор, който е сключил договорно или друго правно обвързващо споразумение с доставчика на облачни услуги с цел достъп до или използване на облачна услуга.

„Данни на потребител“ може да означава всякакви данни, които са под контрола на потребителя на облачната услуга независимо дали по закон, по договор, или по друг начин и които:

а)са въведени в облачната услуга от потребителя или от негово име, включително данни за автентификация;

б)са генерирани в резултат на използването на облачната услуга от страна на потребителя.

Данните на потребителите може да включват и данни, които се намират под контрола на одитирания доставчик и са получени в резултат на взаимодействието на потребителя на облачната услуга с одитираната услуга. Това включва данни на потребителите, както и всички данни, произтичащи от използването на облачните услуги (например телеметрични данни, метаданни).

„Данни, изведени от облачни услуги“ включват частта от данните от регистъра, съдържаща записи за това кой е използвал услугата, кога, кои функции, какви видове данни са били засегнати и т.н. Може да съдържа и информация за броя на упълномощените ползватели и тяхната самоличност. Може да включва и данни за конфигурация или персонализация, ако облачната услуга разполага с такива функции за конфигуриране и персонализиране.

4.Одитен критерий Г — Гражданство на ЕС

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф г) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация доказателства, че е предприел мерки, с които се гарантира, че в случай на искане от страна на орган от публичния сектор за гражданство на ЕС, персоналът, участващ в предоставянето на одитираната услуга, е съставен от граждани на ЕС. Това може да бъде доказано чрез валидни официални документи, издадени от държавните власти (например валиден паспорт и национална лична карта);

2)Одитираният доставчик следва да предостави органиграми и длъжностни характеристики, с които се потвърждава, че при поискване той може да докаже, че само хора от персонала, притежаващи гражданство на ЕС, имат достъп до дейността, управлението, поддръжката и техническата поддръжка на одитираната услуга.

3)Одитираният доставчик следва да предостави документи, които доказват наличието на политики за контрол на достъпа, както и одитни следи, показващи, че достъп до системите и данните на услугата имат само упълномощени хора от персонала, които са граждани на ЕС.

4)Одитираният доставчик следва да докаже, че е въвел процедури, които описват как се проверява гражданството преди назначаването и как се гарантира спазването на настоящия одитен критерий през целия период на заетост.

Забележка: Персоналът, които участва в предоставянето на одитираната услуга, може да включва служители, които имат логически или физически достъп до инфраструктурата и активите, използвани за работата на облачната услуга, служители, които отговарят за обслужването на клиенти, както и целия персонал с управленски контрол върху доставчика на облачната услуга.

5.Одитен критерий Д — Европейска схема за сертифициране на киберсигурността, приета съгласно Регламент (ЕС) 2019/881

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф д) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Валиден европейски сертификат за киберсигурност, издаден от компетентен орган за оценяване на съответствието, който доказва, че одитираната услуга е била оценена и е установено, че е в съответствие с изискванията, отговарящи на нивата на увереност „базово“, „съществено“ или „високо“ съгласно европейска схема за сертифициране на киберсигурността, приета съгласно Регламент (ЕС) 2019/881, при условие че такава схема е била създадена;

2)Доклад за заверка, съдържащ описание на основните компоненти, използвани за разработването и експлоатацията на облачната услуга, обхваната от одиторската заверка.

3)До въвеждането на европейска схема за сертифициране на киберсигурността, която да обхваща облачни услуги, одитираният доставчик може да докаже съответствие чрез валидно сертифициране за киберсигурност. Това може да включва, но не се ограничава до, следното:

а)валиден сертификат, издаден от компетентен орган за оценяване на съответствието (съгласно CEN/CLC/TS 18072:2025), с който се доказва, че облачната услуга е била оценена и е установено, че е в съответствие с изискванията, отговарящи на нивата на увереност „базово“, „съществено“ или „високо“, определени в CEN/TS 18026:2024;

б)Валиден сертификат, издаден от съответния национален компетентен орган, доказващ, че облачната услуга е била оценена и е установено, че е в съответствие с изискванията съгласно действащата към момента национална схема за киберсигурност в държавата членка;

в) в случай че няма национална схема — доказателства, че се спазват най-високите стандарти за киберсигурност, налични на пазара.

6.Одитен критерий Е — Системи с ИИ, управлявани от трета държава или правен субект от трета държава

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф е) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Договорни клаузи, в които се посочва, че данните, обработвани или генерирани при използването на одитираната услуга, включително данни, произтичащи от потребители, регистри и телеметрични данни, няма да се използват за обучение или усъвършенстване на модели или системи с изкуствен интелект, управлявани от трета държава или правен субект от трета държава, и в никакъв случай не се прехвърлят извън Съюза.

2)Договорни клаузи, в които се посочва, че данните се обработват единствено с цел предоставяне на одитираната услуга, а не за подобряване на услугата, усъвършенстване на модела или системата нито за каквато и да е друга вторична цел.

3)Диаграми за движение на данните, които документират процеса на обработка на данните „от край до край“, като обхващат събирането, съхраняването, обработката и изтриването им. Диаграмите следва също така да показват къде процесите на пренос на информация за ИИ или операциите по машинно самообучение (MLOps) се свързват с данните на потребителите.

4)Записи за MLOps или внедряване, които показват, че местата на създаване, тестване и пускане на продукта се намират в ЕС.

5)Карти на модела или системата, съдържащи наименованието на модела или системата, версията, източниците на обучение и валидиране, включително декларации, че данните, генерирани при използването на одитираната услуга, не напускат Съюза.

6)Политики във връзка с произхода на данните и свързана с тях документация за внедряване, от която се вижда, че доставчикът използва инструменти за проследяване на произхода и източника на данните и може да докаже (за всеки запис) за какво са били използвани данните.

7)Списък на подизпълнителите (в който е посочена държавата по установяване), които осъществяват достъп до данните, генерирани при използването на одитираната услуга.

7.Одитен критерий Ж — Липса на контрол от страна на трета държава или субект от трета държава

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф ж) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Одитиращата организация следва да идентифицира и анализира:

а)всички преки и непреки акционери, включително крайните собственици;

б)капиталова таблица, която отразява структурата на собствеността в дружеството;

в)органът или органите, оправомощени да вземат стратегически решения (общо събрание на акционерите, надзорен съвет, съвет на директорите и др.);

г)правилата за назначаване/избиране/отстраняване на управителните органи и действителният състав на органите за управление (например, за да се установи дали даден акционер има право да назначи представител в съвета на директорите или разполага с мажоритарен дял в съвета);

д)кворумите и мнозинствата, необходими за приемане на стратегически решения, с цел да се установи дали даден акционер може да вземе стратегическо решение (или защото разполага с необходимото мнозинство за одобряване на такова решение, или защото може да блокира такова решение чрез право на вето или други специфични права, дори да не може да наложи такова решение самостоятелно, и т.н.);

е)възможното влияние върху стратегически решения чрез търговски връзки, финансови връзки или други средства и т.н.

2)Одитираният доставчик следва да изиска цялата посочена по-горе информация от своите подизпълнители и да я предостави на одитиращата организация.

7.1.Оценяване на собствеността и контрола:

1)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани със седалището:

а)местоположението и пълния адрес на главния централен офис и/или централното управление;

б)местоположението на структурите на изпълнителното ръководство.

2)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани със структурата на собствеността и конкретните права:

а)Подробен списък, в който са посочени всички собственици, които:

i.притежават, пряко или непряко, най-малко 5 % от капитала или най-малко 5 % от правата на глас, включително чрез каквито и да било споразумения, договорености, връзки или посредници. Това включва споразумения за гласуване между акционери, които заедно притежават повече от 5 % от правата на глас или 5 % от капитала;

ii.имат едно или повече от следните конкретни права във връзка със собствеността си: а) право на вето върху прехвърлянето на активи; б) права на преференциално изкупуване; в) право на закупуване на допълнителни акции или инвестиции при определени условия.

б)Одитиращата организация следва да изиска следните подкрепящи документи, за да оцени елементите, посочени в параграф 2, буква а):

i.извлечения от търговския регистър и регистрите на акционерите на организацията, както и всеки друг свързан документ, който ясно посочва акционерите и техните права на глас или дялово участие;

ii.акционерно споразумение, меморандум за разбирателство между акционерите, устав, дружествен договор или други документи, отнасящи се до процесите на вземане на решения в рамките на правния субект, инвестиционни споразумения между акционерите и др.;

iii.за всички акционери, които са юридически лица и притежават най-малко 5 % от капитала или най-малко 5 % от правата на глас:

1)графика, която описва различните нива на собственост/веригата на контрол до крайните собственици;

2)дружествените договори, устави или други еквивалентни учредителни документи;

3)регистър на директорите, длъжностните лица и пълномощниците.

3)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани с корпоративното управление:

а)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация описание на:

i.органите за вземане на решения, техният състав, както и националността или мястото на установяване (когато е приложимо);

ii.правилата относно избора, назначаването, номинирането или мандата на членовете на органите за вземане на решения или на други ръководни длъжности;

iii.процесите на вземане на решения, включително информация за необходимото мнозинство и/или кворум за приемане на решения;

iv.политики за вътрешно управление, описващи как се документират и одобряват решенията относно собствеността и контрола;

решения на съвета и ръководството, които отразяват посочената управляваща структура;

протоколи на съвета и резолюции за промени в контрола.

б)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация подкрепящи документи, в които се посочват или описват: органите за вземане на решения и правилата за тяхното избиране, назначаване, номиниране или мандат, процесите на вземане на решения, правата на глас, правата на вето, правата на назначаване и правата на одобрение в рамките на правния субект (например дружествен договор, устав, доклади за корпоративно управление и др.). Подкрепящите документи и информация следва да се предоставят за всеки междинен правен субект, който държи пряко или косвено 5 % или повече от капитала или правата на глас, до крайните собственици на всички свързани нива.

4)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани с контрола:

а)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация доказателства за търговските връзки, даващи контрол. Това включва, но не се ограничава до, списък на физически лица или правни субекти, с които одитираните доставчици (или собствениците на одитирания доставчик, включително от междинните нива до крайните собственици) поддържат търговски отношения, които а) водят до подобно ниво на контрол върху управлението и ресурсите, както при собственост върху акции или активи; и б) са с много дълъг срок (например много важни дългосрочни договори за доставки или кредити, предоставени от производители/потребители на софтуер, комбинирани със структурни връзки).

б)Подкрепящите документи следва да включват споразумения за сътрудничество с органа от публичния сектор или производителите на софтуер и др.

5)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани с финансовите връзки, даващи контрол:

а)Одитираният доставчик следва да посочи физическите лица или правните субекти (включително контролиращите акционери или собственици), от които одитираният доставчик (или собствениците) са финансово зависими по начин, който би им позволил да получат отстъпки в стратегически бизнес области.

б)Приложените подкрепящи документи следва да включват документи за заема, устави, документи, доказващи финансовата връзка и т.н.

6)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация следните доказателства, свързани с други източници на контрол:

а)Одитираните доставчици следва да посочат пред одитираната организация дали има други средства, процеси или връзки, които в крайна сметка предоставят контрол на друга трета държава или на правен субект, установен в трета държава (подобно ниво на контрол върху управлението и ресурсите като собствеността върху акции или активи и с дълга продължителност).

б)Подкрепящите документи следва да съдържат доказателства за наличието на такъв контрол или декларация, че такъв контрол не съществува (тази декларация може да бъде издадена от управителния съвет на доставчика на услуги).

Забележка: Елементите, които следва да се вземат предвид при преценяване на контрола, са структурите на собственост и конкретните права, корпоративното управление, търговските връзки, даващи контрол, финансовите връзки, даващи контрол, както и всички други източници на контрол.

7.2.Допълнителни стъпки въз основа на заключението от теста за собственост и контрол

Ако одитиращата организация установи, че одитираният доставчик е под контрола на трета държава или на правен субект от трета държава, тя следва да поиска следните допълнителни доказателства:

в)Показващи, че Комисията е приела решение по силата на член 19 по отношение на третата държава, под чийто контрол е доставчикът на облачните услуги;

г)Всички доказателства, които показват, че одитираният доставчик и всеки подизпълнител, който участва в предоставянето на одитираната услуга, е въвел необходимите мерки за осигуряване на ефективно правно, техническо и организационно разделение между доставчика на облачните услуги и всяка трета държава или правен субект, установен в трета държава, като по този начин се гарантира, че доставчикът на облачните услуги не е в състояние, правно, технически и оперативно да изпълни каквото и да е искане за достъп до данни на потребители, включително криптирани данни, или да наруши непрекъснатостта на услугата, или да влоши качеството на услугата.

д)Всички доказателства, че органът от публичния сектор ще бъде уведомен за всяко подобно искане, както и потвърждение, че на искането е било отказано;

е)Всички доказателства, че се поддържа актуален регистър на исканията за достъп до данни на потребители, за прекъсване на непрекъснатостта на услугата или за влошаване на качеството на услугата, постъпили от трета държава или правен субект, установен в трета държава, като регистърът трябва да съдържа най-малко искането и дадения отговор.

8.Одитен критерий З — Без техническа и оперативна поддръжка извън Съюза

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф з) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)доказателства, че одитираният доставчик е въвел обвързващи договорни клаузи, съгласно които всички дейности по поддръжка, администриране, обслужване, наблюдение, реагиране при инциденти и оперативни дейности трябва да се инициират и изпълняват изключително на територията на Съюза. Това може да включва договорни клаузи, изискващи предварително оповестяване на всички подизпълнители и местата, от които се осъществява поддръжката, предварително писмено одобрение преди наемането на нови подизпълнители, както и правото да се отхвърлят подизпълнители, намиращи се извън Съюза;

2)доказателство, че одитираният доставчик поддържа актуален регистър на подизпълнителите;

3)доказателство, че одитираният доставчик не възлага и не прехвърля такива дейности на подизпълнители извън Съюза;

4)доказателства, че одитираният доставчик е въвел необходимите правни, технически и организационни мерки, за да гарантира, че не е възможен отдалечен достъп за техническа и оперативна поддръжка от страни извън Съюза по отношение на одитираната услуга.

5)доказателства, че помощния център/услугите по поддръжка на одитирания доставчик, администрирането на инфраструктурата, дейността на неговия център за операции по сигурността (ЦОС) или мрежови оперативен център (МОЦ), достъпът с привилегия, управлението на резервните копия и операциите по възстановяване при бедствия на одитираната услуга се предоставят изключително от територията на Съюза, включително пътят за достъп за управление на услугата;

6)доказателства, че одитираният доставчик гарантира, че при напускане на компанията персоналът вече няма достъп до одитираната услуга и се отменят всички политики за достъп;

7)доказателства, че одитираният доставчик е въвел необходимите технически и организационни мерки, за да гарантира, че административният достъп до системите, използвани за предоставяне на одитираната услуга, се осъществява чрез канали за достъп, намиращи се на територията на Съюза. Това може да се демонстрира чрез въвеждането на географски ограничени мрежови контроли, административна инфраструктура, базирана в Съюза, контрол на управлението на привилегирования достъп и механизми за наблюдение;

8)доказателства, че одитираният доставчик разполага с процедури, гарантиращи липсата на ефективен контрол от страна на трета държава или правен субект, установен в трета държава, включително при последващо възлагане на подизпълнител.

9.Одитен критерий И — Осигуряване на прозрачност по веригата за доставки на софтуер

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф и) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация пълен и актуален опис на софтуерните компоненти (SBOM) за всички софтуерни компоненти, включително софтуер с отворен код.

2)Одитираният доставчик следва да предостави на одитиращата организация списък със зависимостите. Това следва да включва:

а)всички използвани софтуерни модули, библиотеки или приложно-програмни интерфейси (API), както и инструменти за разработка;

б)произход на софтуера: къде (държава на произход) и от кого е проектиран, разработен и поддържан софтуерът, както и мястото и юрисдикцията, където се управлява разпространението на софтуера и актуализациите;

в)степента на зависимост от доставчици, съоръжения или патентовани технологии извън ЕС; за ниво 3 — доказателство, че в случай че софтуерният стек се предоставя от субект от трета държава, не са наложени неправомерно необосновани ограничения по отношение на лицензирането.

г)степен на зависимост от софтуер с отворен код;

д)прозрачност по цялата верига от производители и подпроизводители на софтуер, включително права за одит.

Забележка: Горепосочените изисквания предполагат, че съвместни предприятия, създадени например между субект на Съюза и правен субект, установен в трета държава, може да отговарят на критериите за това ниво

3)Одитираният доставчик следва да предостави:

а)доказателства за наличието на процес, основан на риска, за идентифициране и намаляване на зависимостите от външни производители на софтуер, които са от значение за функционирането на облачната услуга;

б)доказателство, че са открили едно или повече алтернативни софтуерни решения, включително софтуер с отворен код. Ако не може да бъде намерен еквивалентен софтуер, трябва да се намери решение, което да осигурява минимална функционалност. Трябва да бъдат проведени тестове и да бъде изготвен план за прехвърляне, който да позволи миграцията към такива алтернативни решения;

в)доказателство, че може да се премине към алтернативно решение в случай на дефект или неизправност от страна на доставчика или ограничения от трета държава или правен субект, установен в трета държава;

г)да предостави списък с отворени стандарти, които се спазват като част от политиките на одитираните доставчици по отношение на одитираната услуга;

4)Одитираният доставчик следва да гарантира прозрачност чрез отдалечен достъп и възможност за одит на изходния код, като:

а)предостави на одитиращата организация списък с доказателства, че не се използват дистанционни функции или механизми, които биха могли да бъдат използвани за съществено манипулиране или нарушаване на работата на устройство, система или софтуер. Това следва да включва:

i. доказателства, свързани с тестването на софтуерния компонент с цел предотвратяване на използването на всякакви дистанционни функции или механизми, които могат да бъдат използвани за съществено нарушаване или прекъсване на работата на устройство, система или софтуер (процедура за тестване, доклади от тестове, план за тестване и др.);

ii.доказателства, че процедурите на организацията за управление на промените обхващат всяка промяна във софтуера на производителя, BIOS и софтуерните актуализации, както и интегрирането на нови компоненти, с цел да се предотврати използването на всякакви дистанционни функции или механизми;

iii.доказателство, че процедурата за поддръжка е актуализирана, така че да включва предотвратяване на използването на всякакви дистанционни функции или механизми, които биха могли да бъдат използвани за съществено манипулиране или нарушаване на работата на устройство, система или софтуер.

б)Одитираният доставчик трябва да гарантира, че на независимия външен одитор е предоставено право на достъп и одит на изходния код на този софтуер. Одитираният доставчик трябва също да гарантира, че цялата документация, технически материали и информация, необходими за оценка и одит на изходния код, са предоставени на одитиращата организация в цялост, с точност и в достъпен формат.

10.Одитен критерий Й — Софтуер с отворен код

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф й) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Одитираният доставчик следва да гарантира прозрачност чрез отдалечен достъп и възможност за одит на изходния код, като:

ii. доказателства, че процедурите на организацията за управление на промените включват всяка промяна във софтуера на производителя, BIOS и софтуерните актуализации, както и интегрирането на нови компоненти, с цел да се предотврати използването на всякакви дистанционни функции или механизми;

iii. доказателство, че процедурата за поддръжка е актуализирана, така че да включва предотвратяване на използването на всякакви дистанционни функции или механизми, които биха могли да бъдат използвани за съществено манипулиране или нарушаване на работата на устройство, система или софтуер;

2)Одитираният доставчик следва да предостави:

а)доказателства за наличието на процес, основан на риска, за идентифициране и намаляване на ефекта от: i) слаба екосистема и недостатъчно подкрепа от общността за софтуера с отворен код; ii) липса на постоянно следене на пусканите актуализации; iii) случаи, в които софтуерът с отворен код е остарял или вече не се поддържа.

б)доказателство, че одитираният доставчик е приложил актуалната версия на софтуера с отворен код без необосновано забавяне;

в)доказателство, че одитираният доставчик е намерил едно или няколко алтернативни решения с отворен код. Ако одитираният доставчик не може да намери еквивалентен софтуер, трябва да намери решение, което да осигурява минимална жизнеспособна функционалност. Одитираният доставчик трябва да проведе тестове и да изготви план за прехвърляне, който да позволява миграция към алтернативните решения.

3)Когато одитираният доставчик използва софтуер, пуснат с лиценз за отворен код, той следва да въведе механизми за откриване и своевременно уведомяване на органа от публичния сектор, в случай че софтуерът бъде придобит от трета държава или от правен субект или фондация, установени в трета държава, или в случай че попадне под такъв контрол.

11.Одитен критерий К — Глобални услуги и дъщерни предприятия в трети държави

Одитиращата организация следва да оцени одитния критерий, посочен в параграф к) на нива на увереност на Съюза 2, 3 и 4 в приложение II, въз основа на следните доказателства:

1)Одитиращата организация следва да провери дали дъщерното предприятие е правно и оперативно независимо от одитирания доставчик.

2)Одитираният доставчик трябва да докаже, че дъщерното предприятие няма достъп до системите, с които се обработват или съхраняват данните на потребителите.

3)Одитираният доставчик трябва да докаже, че дъщерното предприятие не разполага с привилегировани профили в производствените среди на Съюза, включително привилегии за управление на изчислителни облаци, за самоличност и управление на достъпа (IAM), за управление на привилегирован достъп (PAM), за наблюдение или управление на бази данни.

4)Одитиращата организация следва да потвърди, че служителите на дъщерното предприятие нямат достъп до данните на потребителите от Съюза.

5)Одитиращата организация следва да потвърди, че дъщерното предприятие няма правомощия да дава указания на оперативния персонал в Съюза за оповестяване на данни на потребители или за заобикаляне на процедурите за сигурност.

6)Одитиращата организация следва да потвърди, че всички искания от чуждестранни правителства, получени от дъщерното предприятие, се препращат по надлежния ред към компетентния орган на Съюза за правна оценка съгласно правото на Съюза и на държавите членки.

Eureka добавя връзки и определения…